Kolekcionerut na kosti

Тя се върна от тунела, този път по-бързо, размахвайки ръце, като че се опитваше да отблъсне видението, с което току-що се беше сблъскала.

„Ела при мен, Естер.“

Тя се препъваше по пръстения под, плачеше.

„Ела.“

Тя се хвърли право в търпеливите му, очакващи прег­ръдки. Той я обгърна здраво, като любовник, почувства прек­расните ключици под пръстите си и бавно повлече ужасена­та жена отново към входа на тунела.

20.

Фазите на луната, листото, мокрото бельо, пръстта. Еки­път отново се събра в спалнята на Райм - всички с изключе­ние на Полинг и Хауман; нямаше начин да въвлекат и капи­таните в незаконната операция.

-      Нали пусна течността от бельото в хроматографа, Мел?

-      Налага се отново да го направя. Спряха ни, преди да получа резултата.

Купър изцеди една проба и я вкара със спринцовка в хро­матографа. По монитора на апарата започнаха да се редуват върхове и падини. Като графика на промените на финансов индекс. Райм усети, че Сакс се е приближила към него. Явно се бе промъкнала, когато не я гледаше.

-      Аз...

- Да?

-      Бях по-груба, отколкото исках. Преди. Избухнах. Не знам защо, но бях ядосана.

-      Права беше - каза Райм.

Очите им се срещнаха и той си спомни сериозните раз­говори с Блейн. Когато обсъждаха отношенията си, винаги спираха поглед върху някакъв предмет помежду им – някой от керамичните коне, които тя колекционираше, книга, празна бутилка вино.

-      Аз обработвам сцените на престъпленията по-различ- но от повечето криминолози. Нужен ми беше някой непредубеден, който в същото време да има собствено мнение.

Противоречивите качества на идеалния любовник. Сила и уязвимост в еднакви количества.

-      Когато разговарях с комисар Екерт - каза тя, - исках само да ме преместят. Нищо повече. Никога не съм си и по­мисляла, че така ще привлека федералните и ще ти отнемат случая.

-      Знам.

-      И все пак си изпуснах нервите. Извинявай.

-      Не се отричай от думите си, Сакс. Трябва ми някой, който от време на време да ми напомня, че се държа отвра­тително. Том го прави. Затова го обичам.

-      Стига сантименталности, Линкълн - обади се болногледачът от другия край на стаята.

-      Никой друг не ми е казвал да вървя по дяволите - продължи Райм. - Всички се държат пред мен, сякаш стъп­ват в яйчени черупки. Мразя такова отношение.

-      Не ми изглежда да са те посещавали много в послед­но време.

-      Вярно е - отвърна той след кратко мълчание.

Графиката на монитора на масспектрометъра престана да се променя. Мел Купър натисна няколко клавиша и за­почна да оглежда резултата:

-      Вода, машинно масло, фосфати, натриев хлорид, мал­ки количества минерални соли... Нямам представа какво оз­начава.

„Какво ли иска да ни каже? - замисли се Райм. - Самото бельо ли има значение? Или течността?“

-      Да продължаваме - каза той. - Дай да видим пръстта.

Сакс му поднесе пликчето. Пясък с розов оттенък, сме­сен с парченца глина и камъчета.

-      Смес от камъчета и пясък. Намира се непосредствено над основната скала на Манхатън. Съдържа ли натриев си­ликат?

Купър пусна проба на хроматографския апарат.

-      Да, колкото искаш.

-      Значи ще търсим нещо в централната част на града, на не повече от петдесет метра от водата... - Удивеният поглед на Сакс го развесели. - Не съм ясновидец, Амелия. Прос­то съм си научил урока, това е. Строителните компании смес­ват натриев силикат с пясъка, за да стабилизират почвата, когато копаят основи близо до брега в местата, където основната скала е на голяма дълбочина. Това означава, че мяс­тото е някъде в централен Манхатън. Хайде сега да поглед­нем листото.

Сакс му подаде пликчето с уликата.

-      Нямам представа от какво е - каза Райм. - Не си спом­ням да съм виждал такова растение. Поне не в Манхатън.

-      Имам връзки към няколко Интернет-страници за зе­меделие - каза Купър, като посочи монитора на компютъра си. - Ще се поровя малко из тях.

Райм също бе прекарал известна част от времето си в ровене из Интернет. Както книгите, филмите и постерите, това също му дотегна. Може би защото голяма част от собс­твения му свят бе виртуален, мрежата не можа да задържи вниманието на Линкълн Райм.

Мониторът на Купър започна да мига и да показва раз­лични страници, изтеглени от електронната бездна.

-      Зареждам няколко файла. Ще отнеме десет-двадесет минути.

-      Добре - каза Райм. - Сега да се заемем с останалите улики... Не подхвърлените, а другите. Може да ни подскажат къде е ходил. Хващай тайното ни оръжие, Мел.

-      Тайно оръжие ли?

-      Следовите улики.

Специален агент Фред Делрей започна акцията с десет човека. Два отряда плюс екип за претърсване и наблюдение. Въоръжените до зъби агенти чакаха, плувнали в пот, сред храстите. От другата страна на улицата, на горния етаж на една изоставена каменна постройка, екипът за подслушване бе поставил микрофон и инфрачервена видеокамера, насоче­ни към къщата на престъпника.

Трима снайперисти, готови за стрелба, лежаха по покри­вите на околните сгради.

Делрей - облечен с полево яке и джинси вместо безуп­речния зелен костюм - говореше по радиостанцията.