Kolekcionerut na kosti

-      Да го изследвам ли? - попита Купър.

-      Дай първо да го помириша - отвърна Райм.

Сакс му занесе пликчето. Отвори го и Райм подуши дървото.

-      „Брут“. Как не си го познала? Том, запиши, че изпол­зва евтин одеколон.

-      Ето косъма - обяви Купър и постави уликата на микрос­копа. - Много прилича на предишния, който намерихме. Веро­ятно е от същия източник. По дяволите, Линкълн, забравих: от същия източник е. Нали така трябваше да кажа? Кафяв.

-      Отрязан ли е, или е паднал сам?

-      Отрязан.

-      Добре, ще си останем с цвета.

Том написа „кафяв“ в таблицата.

-      Не го пиши! - каза Селито.

-      Защо?

-      Очевидно не е кафяв - продължи Райм.

-      Помислих си...

-      Косата му е всякакъв друг цвят освен кафяв. Руса, чер­на, червена...

-      Това е стар номер - обясни детективът. - Отиваш при кофите зад някой фризьорски салон, взимаш няколко косъ­ма и ги подхвърляш на местопрестъплението.

-      А! - Банкс запази място за тази информация в ентуси­азирания си мозък.

-      Добре - каза Райм. - Дай влакната.

Купър нагласи поляризационния микроскоп:

-      Лъчепречупване - 0,053.

-      Найлон 6 - измърмори Райм. - Как изглежда, Мел?

-      Много грубо влакно. Прегънато в средата. Светлосиво.

-      Килим.

-      Точно така. Ще проверя в базата данни.

Купър затрака по клавиатурата. След малко вдигна пог­лед от компютъра и обяви:

-      „Хамстед текстил“, влакно 118В.

Райм въздъхна разочаровано.

-      Какво има? - попита Сакс.

-      Това е най-често използваното влакно за автоматично тъкане на килими в САЩ. Използва се от над двеста раз­лични производители през последните петнадесет години. Без­надеждно е... Мел, има ли нещо по нишката? Сложи я на елек­тронния микроскоп.

Купър се зае със задачата. Апаратът се обля в зловещо синьо-зелено сияние. Тънката нишка изглеждаше като дебе­ло корабно въже на монитора.

-      Има нещо. Кристали. Много. Може да е титанов дву­окис. Използват го за премахване на блясъка на изкуствени­те материи, от които са направени килимите.

-      Пусни ги на газовата хроматография. Важно е.

-      Няма достатъчно, Линкълн. Ще се наложи да изгоря цялото влакно.

-      Изгори го тогава.

-      Да вземеш назаем веществени доказателства от ФБР е едно - напомни тактично Селито. - Но да ги унищожиш... Не знам, Линкълн. Ако има процес...

-      Налага се.

-      О, хайде - каза Банкс.

Селито кимна неохотно и Купър постави уликата в апарата. Машината изсъска. След малко на монитора се появи графика.

-      Ето, това е дълговерижната молекула на полимера. Найлон. А тази малка вълничка на графиката е нещо друго. Хлорид, детергент... Това е перилен препарат.

-      Помните ли? - каза Райм, - немкинята каза, че колата миришела на чисто. Я провери какъв е препаратът.

Купър въведе данните в каталога на фирмите за химикали.

-      Произвежда се от „Пфицер кемикалс“. Продава се под търговското наименование „Тиди клийн“ в магазините на „Баер аутомотив продъктс“ в Тетърбъро.

-      Чудесно! - възкликна Линкълн Райм. - Познавам фир­мата. Продават на едро. Главно на компании за коли под на­ем. Значи убиецът кара кола под наем.

-      Не може да е толкова луд, че да върши престъпления с кола под наем - възрази Банкс.

-      Откраднал я е - промърмори раздразнено Райм, ка­то че младежът го бе попитал колко прави две и две. - И номерата сигурно също са крадени. Ема още ли работи за нас?

-      Сигурно вече се е прибрала.

-      Събуди я и я накарай да разпита в „Херц“, „Авис“, „Нешънъл“ и „Бъджет“ за кражби.

-      Дадено - отвърна Селито, макар и несигурно. Във въз­духа като че ли още се носеше миризмата на изгорените ве­ществени доказателства.

-      А стъпките? - напомни Сакс.

Райм погледна снимката, която му показваше.

-      Необичайно износване на подметките. Виж как са из­търкани от външната част.

-      Да не е дюстабан? - предположи Том.

-      Възможно е, но петата не е износена по съответния начин. - Райм погледна внимателно отпечатъците. - Да не би да чете много?

-      Да чете ли?

-      Седни на онзи стол - каза Райм на Сакс - и се наведи над масата, като че четеш.

Тя седна и го погледна:

-      И какво?

-      Прави се, че прелистваш.

Тя се направи, че прелиства няколко пъти, после отново вдигна глава.

-      Продължавай. Представи си, че четеш „Война и мир“.

Сакс продължи да прелиства с наведена глава. След ми­нута, без да осъзнава, кръстоса крака. Единствената част на подметките, която се допираше до пода, бе външната.

Райм каза:

-      Запиши го в таблицата, Том. Но с въпросителна.

-      Хайде сега да се заемем с отпечатъците от пръстите.

Сакс каза, че ясният отпечатък, по който са установили самоличността на убиеца, не е при нея:

-      Във ФБР е.

Този отпечатък обаче не интересуваше ни най-малко Райм. Искаше да погледне онзи, който Сакс бе свалила от врата на немкинята.

-      Не може да се сканира - каза Купър. - Дори не е от С-качество. Нищо не може да се види.

-      Нямам намерение да го сравнявам с базите данни - каза Райм. - Интересува ме тази чертичка.

Показа малка резка по средата на отпечатъка.