Kolekcionerut na kosti

Том направи всичко възможно да спре неканените гос­ти, но това бяха трима федерални агенти, двама от тях - въ­оръжени. Избутаха го нагоре по стълбите.

За пет секунди Мел Купър успя да разглоби микроскопа и в момента, в който агентите нахлуха, старателно започна да прибира частите в куфарчето. Пликчетата с уликите бяха под масата. Върху тях бе хвърлил стари броеве на „Нешънъл джеографикс“.

-      А, Делрей - каза Райм. - Хванахте ли убиеца?

-      Защо не ни каза?

-      Какво?

-      Че отпечатъкът е фалшив.

-      Никой не ме е питал.

-      Фалшив ли? - попита удивено Купър.

-      Е, отпечатъкът беше истински - каза Райм, сякаш го­вореше на малко дете. - Но не е на престъпника. На нашия човек му е било нужно такси, за да лови жертвите си. Затова се е срещнал с... как се казва?

-      Виктор Питърс - промърмори Делрей и разказа нак­ратко досието на шофьора.

-      Добър удар - каза Райм с искрено възхищение. - Изб­рал е сърбин със съдебно досие и психични отклонения. Кол­ко ли дълго е търсил подходящ човек? Както и да е, 823 е убил бедния господин Питърс и е взел таксито. Отрязал му е един пръст. Запазил го е в хладилника, за да ни заблуди, ко­гато започнем много да затягаме примката. Май планът му проработи.

Райм погледна часовника: оставаха четиринадесет минути.

-      Откъде разбра? - Делрей хвърли поглед на окачените карти, но за щастие не им обърна внимание.

-      Отпечатъкът показва признаци на обезводняване и сбръчкване. Трупът сигурно е бил в ужасно състояние. В ма­зето ли го намерихте? Нашият човек обича да оставя жерт­вите си под земята.

Делрей отклони вниманието си от него и започна да оби­каля из стаята като грамаден териер:

-      Къде криете нашите улики?

-      Улики ли? За какво говориш? Кажи, да не ми счупих­те вратата? Предния път дойдохте, без да чукате. Сега нап­раво влязохте с взлом.

-      Виж какво, Линкълн, мислех да ти се извиня, преди да...

-      Какъв жест, Фред!

-      Но сега изгарям от желание да те арестувам.

Райм хвърли поглед към микрофона на пода. Представя­ше си как гласът на Сакс гърми в слушалките.

-      Върни ми уликите, Райм. Не можеш да си представиш какви неприятности те чакат.

-      Том - каза Райм, - агент Делрей ме стресна и си изпуснах слушалките на уокмена. Би ли ги закачил на лег­лото?

Прислужникът веднага разбра. Вдигна микрофона и го скри зад главата на Райм, далеч от очите на Делрей.

-      Благодаря, Том. Знаеш ли, май днес не си ме къпал. Не е ли време вече?

-      Тъкмо мислех да ти го предложа - отвърна Том с глас на професионален актьор.

-      Хайде, Райм, за Бога! Къде си?

После чу глас в слушалката. На Том. Звучеше надуто, престорено. Нещо не беше наред.

-      Купих нова гъба - каза болногледачът.

-      Изглежда добра - отвърна Райм.

-      Райм! - изкрещя Сакс. - Какво става?

-      Струва седемнадесет долара. Не може да не е добра. Дай да те завъртя.

В слушалката се чуха и други гласове, но Сакс не разби­раше какво говорят.

Тя и Банкс тичаха покрай брега и оглеждаха сивкаво-кафявите води на река Хъдсън под всеки кей. Даде знак на Банкс да спре, приви се от болката в гърдите, плю в реката. Опита се да си поеме дъх.

- ... Няма да ни отнеме много време. Извинете, господа - прозвуча в слушалката.

- ... Ще изчакаме, ако нямаш нищо против.

-      Имам против - каза Райм. - Не може ли човек да ос­тане малко на спокойствие?

-      Райм, чуваш ли? - изкрещя отчаяно Сакс. „Какво пра­ви, по дяволите?“

-      Не. Никакво спокойствие за тези, които крадат ве­ществени доказателства.

„Делрей! У Райм е. Значи край. Жертвата е обречена.“

-      Върни ми уликите - излая агентът.

-      Мога да ти представя само възможността да ме ви­диш гол, Делрей.

Банкс понечи да заговори, но Сакс му махна да мълчи.

Някакъв шепот, който не успя да разбере.

Гневни реплики.

После Райм продължи спокойно:

- ... Знаеш ли, Делрей, едно време обичах да плувам. Плу­вах всеки ден.

-      Остават по-малко от десет минути - прошепна Сакс.

Водата спокойно плискаше брега. Две лодки бавно пореха вълните.

Делрей измърмори нещо.

-      Плувах в река Хъдсън. Тогава водата беше много по-чиста.

Микрофонът изпращя.