Колекционерите

— Не, но друго обяснение няма. Ако очилата случайно попаднат в чужди ръце и възникнат подозрения в шпионаж, съответните кодови книги няма да съдържат нищо видимо… — Замълча за момент, после добави: — Онзи, който е маркирал текста, със сигурност е имал предвид времето, необходимо на Джуъл за неговото разчитане. Но как го е постигнал?

— Направил го е някой, който има достъп до хранилището — каза след кратък размисъл Кейлъб. — Маркирал е съобщението на място, а след това се е свързал с нея, за да й каже коя книга да поръча. Тя веднага е дошла в библиотеката и просто е поискала съответното заглавие.

— Маркирането на отделните букви е доста продължителен процес, който изисква време — поклати глава Стоун.

— По принцип в хранилището непрекъснато влизат и излизат хора, но все пак в дъното има специални камери. Ако някой от служителите се забави там с часове, това не може да остане незабелязано.

— Може би е работа на човек, който действа бързо или използва някаква система за копиране — обади се Рубън.

— Възможно ли е да е действал в извънработно време? — попита Стоун.

— В хранилището? — колебливо го погледна Кейлъб. — Такава привилегия имат малцина. В момента се сещам само за директора и за главния библиотекар. Компютърът е програмиран така, че след края на работното време отказва достъп на всички останали освен при извънредни ситуации. Това обаче изисква предварително одобрение на ръководството и въвеждане на съответната команда. И със сигурност не може да става всеки ден.

— Това означава ли, че Дехейвън е имал достъп до хранилището и в извънработно време? — попита Стоун.

— Да — бавно кимна Кейлъб. — Нима допускаш, че са го убили, защото е бил част от шпионска мрежа?

Анабел отвори уста да изрази протест, но замълча.

— Не знам, Кейлъб — промълви Стоун и се изправи. — Но сега трябва да действаме. Звънни на Джуъл Инглиш да й кажеш, че си намерил очилата й на пода на читалнята, и предложи да й ги занесеш.

— Тази вечер? — учудено го изгледа Кейлъб. — Но вече минава девет!

— Трябва да опитаме, защото времето ни е много малко. Освен това трябва да разберем дали тази жена все още е налице.

— Опасно е, Оливър — обади се Анабел. — Ами ако още е тук и вече е намислила нещо?

— Ще го оборудваме с подслушвателно устройство — едно от онези, с които разполага Милтън. — Оливър изчака кимването на младежа и добави: — Милтън ще отиде с него, но ще чака отвън. Ако се случи нещо, веднага ще позвъни на полицията.

— А ако това нещо се окаже физическо насилие срещу мен? — изсумтя Кейлъб.

— От теб знам, че дамата е доста възрастна — напомни му Стоун. — Мисля, че ще се справиш със ситуацията. Но по-вероятно е да не я откриеш. Ако наистина е заминала, опитай се да проникнеш в къщата и да откриеш нещо.

— Ами ако не е заминала? — нервно закърши ръце Кейлъб. — Ами ако си е повикала на помощ някой здравеняк?

— Е, това няма да е приятно — сви рамене Стоун.

— Няма да е приятно ли? — поруменя библиотекарят. — Лесно ти е да го кажеш! А мога ли да попитам какво ще правиш ти, докато аз рискувам живота си?

— Ще проникна в дома на Албърт Трент — спокойно отвърна Стоун и се обърна към Анабел. — Идваш ли с мен?

— Че как иначе — отвърна с широка усмивка младата жена.

— Ами аз? — обади се Рубън. — Нали бях най-верният ти телохранител?

— Съвсем скоро беше арестуван, Рубън — напомни му Стоун. — Има опасност да си под наблюдение. Боя се, че ще пропуснеш тази акция.

— Страхотно, няма що! — изръмжа едрият мъж и гневно се плесна по бедрото. — А някои хора ще се забавляват!

От погледа, който му хвърли Кейлъб, беше ясно, че е готов да го удуши.

56

Кейлъб спря боботещия шевролет в дъното на сляпата улица, изключи мотора и хвърли неспокоен поглед към Милтън. Приятелят му беше облечен изцяло в черно, с прибрана под плетена шапка коса и намацано със сажди лице.

— Господи, Милтън, приличаш на оня от плаката „Престъпниците са сред нас!“ — нервно каза той.

— Стандартно разузнавателно облекло — успокои го Милтън. — Как е „жицата“?

Кейлъб опипа подслушвателното устройство, скрито под ръкава на сакото му. Батериите бяха прикрепени към колана на гърба му.

— Дяволски ме сърби, а гадните батерии така ме стягат, че не мога да дишам! — оплака се той.

— Нерви — беше краткият коментар на Милтън.

— Така ли мислиш, бандитче? — изръмжа библиотекарят, слезе от колата и добави: — Гледай да си набрал 911 на проклетия джиесем и не забравяй да натиснеш копчето, ако се наложи.

— Ясно — войнствено отсече Милтън и огледа обстановката с помощта на бинокъла, който измъкна от джоба си. Екипировката му включваше още фотоапарат и газов пистолет със зашеметяващи патрони.

Джуъл Инглиш отговори на телефонното обаждане и изглеждаше много доволна от факта, че Кейлъб е намерил очилата й. Покани го да мине веднага въпреки късния час.

— Напоследък спя малко — сподели тя, след което игриво добави: — Но вече съм по нощница.

— Страхотно — сковано отвърна той.