Конспирация за Короната

та му с меч го накара да се прицели прекалено високо и острието отскочи

от шлема с шумно иззвъняване. Вдигна меча си за нов удар, но в този миг

мъжът неочаквано се обърна.

209

Конспирация за Короната

Мейсън усети остра, изгаряща болка в стомаха. В миг цялата му сила

и ярост се стопиха. Изпусна меча си. По-скоро видя, отколкото почувст-

ва, как пада на колене. Погледна надолу към източника на болката и видя

войника да издърпва меч от стомаха му. Мейсън не можеше да повярва

на очите си.

Как може цялата тази стомана да излезе от мен?

Ковачът усети топла влага по ръцете си, докато инстинктивно ги

притисна към раната. Опита се да задържи органите си, докато кръвта из-

тичаше през широкия поне един фут разрез. Вече не си чувстваше кра-

ката и лежеше безпомощен, когато за свой ужас видя войника да замахва

отново – този път към главата му.

* * *

Олрик се понесе към каменния барбакан. Моментално граф Пикъ-

ринг, Моувин и маршал Гаррет поведоха резервните рицари след него.

Стрели се сипеха от парапетите над портите. Една отскочи от забралото

на Олрик, а друга се заби в рога на седлото му. Конят на сър Синклеър

бе уцелен отстрани, карайки го да се изправи внезапно, но рицарят оста-

на на седлото. Безброй други се забиха в земята. Разяреният принц отиде

директно до портата и като се изправи в стремената, изкрещя:

– Аз съм принц Олрик Брендън Есендън! Отворете тази врата в име-

то на своя крал!

Олрик не бе сигурен дали някой го е чул, докато седеше там с вдиг-

нат високо над главата меч. А дори и да го бяха чули, нямаше причина да

не очаква друга стрела да долети и сложи край на живота му. Зад принца

останалите рицари се разпръсваха, докато маршалът се опитваше да пос-

трои стена около своя монарх.

Друга стрела не долетя, но и портата не се отвори.

– Олрик – изкрещя граф Пикъринг, – трябва да се върнеш обратно!

– Аз съм принц Олрик Есендън! Отворете портата веднага! – изиска

отново той и този път свали шлема си и го хвърли настрани, оттегляйки

коня си да се вижда от стената.

Олрик и останалите чакаха. Граф Пикъринг и Моувин ужасено се

взираха в принца и се опитваха да го убедят да се отдалечи от портата. За

няколко изпълнени с напрежение мига нищо не се случи, докато принцът

и телохранителите му стояха и се взираха към парапетите. Отвътре мо-

жеха да чуят звуци на битка.

От стените на града се разнесе вик:

– Принцът! Отворете вратите! Пуснете го! Това е принцът!

210

Майкъл Дж. Съливан

Още викове, писък и сетне в масивната порта се появи пролука, раз-

ширила се с отдръпването на големите врати. В града цареше пълна бър-

котия, докато униформени пазачи се сражаваха с тълпа облечени като ка-

лайджии, носещи самоделна броня или откраднати шлемове граждани.

Олрик не спря. Пришпори коня си и се впусна в тълпата. Моувин,

граф Пикъринг, сър Ектън и маршал Гаррет се опитваха да осигурят зак-

рила за краля си, но от такава имаше малко нужда. При вида му защит-

ниците положиха оръжие. Бързо се разчу, че принцът е жив и тези, които

го видяха да галопира към замъка, размахал бащиния си меч, крещяха ра-

достно.

* * *

Ройс чу рога, докато стоеше прикован към стълбите на кулата.

– Звучи като че вън има битка – спомена Магнус. – Чудя се кой ли

ще победи – джуджето почеса брадата си. – В тази връзка, чудя се кой се

бие.

– Не се интересуваш особено от делата на работодателя си, нали? –

каза Ройс, изучавайки стените. Когато се опита да забие клин в една про-

лука, камъкът се пропука като черупка на яйце. Джуджето казваше исти-

ната.

– Само ако е свързано с работата. Впрочем на твое място не бих пра-

вил това. Извади късмет, че не уцели свързваща нишка.

Ройс тихичко изруга.

– Ако искаш да бъдеш услужлив, защо не ми кажеш как да се изкача

и сляза?

– Кой е казвал нещо за услужливост? – джуджето му се ухили неп-

риятно. – Прекарах половин година над този проект. Не желая да прека-

туриш всичко в първите минути. Искам да се насладя на момента.

– Всички ли джуджета са толкова извратени?

– Мисли за това като да си построил пясъчен замък и да искаш удо-

волствието да го видиш разрушен от вълна. Цялото ми внимание е изос-

трено да видя кога и как най-сетне ще се срути. Дали ще бъде погрешна

стъпка, загуба на равновесие или нещо удивително и неочаквано?

Ройс извади кинжала си и го задържа за острието, за да може дребо-

съкът да го види.

– Наясно ли си, че мога да ти забия това в гърлото?

Бе мнима заплаха, защото не би се осмелил да хвърли такъв същест-

вен инструмент. И все пак очакваше реакция на страх или поне подигра-

211

Конспирация за Короната

вателен смях. Джуджето не направи нито едно от двете. То се взираше в

оръжието с широко ококорени очи.

– Откъде си се сдобил с това острие?

Ройс подбели очи невярващо.

– Малко съм зает, ако не възразяваш – възобнови изследванията на

стълбите. Изучаваше начина, по който се извиваха нагоре и около цент-

ралното стъбло на кулата, как горните стъпала оформяха тавана за тези

под тях. Погледна нагоре, сетне зад себе си.

– Стъпалото, на което съм, не пропада докато стоя на него – каза си

Ройс, но достатъчно силно, за да може джуджето да го чуе. – Пада само