Конспирация за Короната

Кулата се разклати отново и този път се посипаха по-големи парчета.

Един каменен блок се понесе към дъното, събаряйки стъпало само на ня-

колко фута от тях. И двете са разбиха на късове при удара и полетяха в

пропастта. Със загубата на тези блокове, кулата започна да се изкривява

и срутва.

– Дръжте се! – изкрещя Ройс, докато се отблъскваше от стъпалото.

Двамата прелетяха над дупката до вратата. Той се хвана за голямата же-

лязна халка и двамата застанаха на ръба на рамката.

– Заключил е – уведоми я Ройс. Прокара една ръка през халката и от-

качи шперцовете от колана си. Започна да обработва ключалката със сво-

бодната си десница. Дълбок тътен се разнесе из замъка и внезапно върза-

ното около крадеца въже се разхлаби. Той пусна инструментите и изтегли

кинжала си. Преряза въжето точно когато стъпалото, към което бе върза-

но, ги подмина. Сега се срутваше остатъка от кулата.

Ройс заби кинжала си дълбоко в дървената врата, за да си осигури

още една опора. Издълбаните от джуджето стени се разпръснаха на късо-

ве, летящи във всички посоки. Камък и скала ги засипваше, докато Ройс

и Ариста се свиваха под мизерната защита на рамката.

Голям колкото юмрук камък удари Ариста по гърба. Тя изгуби крех-

кото си равновесие и изкрещя, докато политаше надолу. Ройс моментал-

но я сграбчи. Посягайки наслуки, бе хванал роклята и значителна част от

косата й.

– Не мога да ви задържа! – изкрещя той. Уви крака около нея и увис-

на единствено на ръката, прокарал през халката на вратата. Пръстите на

принцесата бясно се опитваха да се вкопчат в тялото му, докато най-сет-

не намериха колана.

Ройс бе временно заслепен от облак прах и разбит камък. Когато об-

лакът се уталожи, крадецът откри, че висяха на ослепителната слънче-

ва светлина в това, което сега беше външната стена на централната кула.

Останките паднаха в рова, натрупвайки камара натрошени скали седем-

десет фута под тях. Събралата се за делото тълпа закрещя и ахна, като ги

сочеше.

– Това е принцесата! – извика глас.

– Можете ли да достигнете ръба? – попита Ройс.

– Не! Ако се опитам, ще падна. Не мога…

Ройс я усети да се изплъзва отново и се опита да затегне краката си, но знаеше, че това няма да е достатъчно.

– О, не! Пръстите ми… изплъзвам се!

217

Конспирация за Короната

Прокараната през халката ръка извиваше лошо рамото му. Роклята и

косата на Ариста бавно се изсулваха от десницата му. Принцесата отново

се плъзгаше надолу, скоро щеше да я изпусне съвсем. Ройс усети подръп-

ване. Вратата се отвори и силна ръка се протегна и сграбчи Ариста.

– Хванах ви – каза Ейдриън, докато издърпваше девойката. Сетне

разтвори широко вратата, с което придърпа Ройс в коридора.

Лежаха на пода изтощени и покрити с парченца скали. Ройс се изп-

рави на крака и отупа дрехите си.

– Помислих си, че я усещам да се отключва – каза, докато прибира-

ше кинжала си от вратата.

Ейдриън стоеше на прага, гледайки чистото синьо небе.

– Ройс, харесва ми как си декорирал мястото.

– Къде е джуджето? – попита Ройс, оглеждайки се.

– Не го видях.

– Ами Брага? Не си го убил, нали?

– Не. Заключих го в параклиса, но няма да е за дълго. Което ми на-

помня, би ли ми заел меча си? Ти така или иначе няма да го използваш.

Ройс му подаде фалкиона, който бе част от дегизировката като

страж. Ейдриън взе оръжието, извади го от ножницата и го претегли в ръ-

ка.

– Казвам ти, тези мечове са отвратителни. Тежки са и балансирани

колкото пикаещо трикрако куче – сетне погледна към Ариста и каза: –

Извинения, Ваше Височество. Как сте, принцесо?

– Вече съм много по-добре – тя се изправи на крака.

– За протокола, квит сме, нали? – попита я Ройс. – Вие ни измъкнах-

те от затвора и отървахте от ужасна смърт, а сега ние ви спасихме.

– Добре – съгласи се тя, почиствайки раздраната си рокля от прахта.

– Но бих искала да изтъкна, че моето спасяване не включваше такова

близко запознанство със смъртта – тя прокара пръсти през косата си. –

Това наистина болеше.

– Падането щеше да боли още повече.

От коридора се разнесе силно прогърмяване.

– Трябва да вървя – каза им Ейдриън. – Негова светлост се е измък-

нал.

– Внимавай – извика Ариста подире му, – той е прочут фехтовчик!

– Омръзна ми да слушам за това – изръмжа Ейдриън, докато затича

обратно по коридора. Не бе отишъл далеч, когато Брага се появи иззад

ъгъла.

218

Майкъл Дж. Съливан

– Значи я измъкнахте! – изкрещя той. – В такъв случай ще трябва да

я убия лично.

– Страхувам се, че първо ще трябва да се справиш с мен – каза му

Ейдриън.

– Това няма да е проблем.

Ерцхерцогът нападна Ейдриън, замахвайки яростно към него. По-

беснелият Брага го засипа с удари. Ейдриън се опитваше да отрази ожес-

точените атаки, които следваха толкова бързо, че въздухът свистеше. С

изписана на почервенялото си лице омраза, канцлерът продължаваше да

засипва Ейдриън с атаки.

– Брага! – изкрещя Олрик от дъното на коридора.

Ерцхерцогът се обърна задъхан.

* * *

Ейдриън видя принца, застанал в далечния край на коридора. Бе об-

лечен в броня и бял плащ, обагрен с кръв. Ръката на Олрик почиваше на

дръжката на прибрания меч, а до него бяха Пикърингови и сър Ектън.

Всеки от тях имаше сериозно и мрачно изражение.