Конспирация за Короната

– Свали оръжието! – нареди принцът с мощен глас. – Всичко свър-

ши. Това е моето кралство!

– Дребно малко същество! – изруга Брага. Остави Ейдриън и закрачи

към принца. Ейдриън не го последва. Вместо това се присъедини към

Ройс и принцесата, за да наблюдава.

– Нима мислиш, че целта ми беше скъпоценното ти дребно кралс-

тво? – изрева Брага. – Това ли си мислиш? Опитвах се да спася света, глупци! Погледнете тоя червяк-принц! – обърна се и посочи Ариста. – И

нея също! Те не са човеци, подобно на баща си! – с все още почервеняло

лице Брага продължи да се приближава към Олрик.

– Вие може и да искате боклуци да ви управляват, но не и аз! Не и

докато това тяло още си поема дъх!

Брага се втурна напред, вдигайки меча си в движение. Когато Олрик

се озова в обхвата му, замахна надолу. Преди принцът да може да реа-

гира, атаката бе отбита. Елегантна рапира пресрещна острието на Брага.

Граф Пикъринг задържа меча на Брага във въздуха, докато сър Ектън от-

веждаше принца в безопасност.

– Виждам, че този път си носиш меча. Значи този път няма да има

оправдания, мили ми графе – каза Брага.

– Няма да има нужда от такива. Ти си предател към короната и в па-

мет на моя приятел Амрат, ще сложа край на това.

219

Конспирация за Короната

Остриетата проблеснаха. Пикъринг бе не по-малък майстор на фех-

товката от Брага и двамата се движеха елегантно, а мечовете като че бяха

продължение на телата им. Моувин и Фанън се втурнаха напред, но Ек-

тън ги спря:

– Тази битка е на баща ви.

Пикъринг и Брага се биеха с намерението от двубоя да остане само

един оцелял. Удари се стрелваха по-бързо, отколкото окото можеше да

проследи, смъртоносните остриета пеейки едно на друго, сблъсквайки се

в хор. Невероятно лъскавото острие на рапирата на Пикъринг отразяваше

слабата светлина в коридора и сияеше, стрелвайки се във въздуха. Проб-

лясваше и сипеше искри, когато стомана срещнеше стомана.

Брага се хвърли, леко разрязвайки страната на Пикъринг и при об-

ратния замах го удари плитко през гърдите. Пикъринг едва блокира вто-

рото намушкване с бързо париране, което му позволи да отправи удар над

главата. Брага издигна меча си, за да отбие, но Пикъринг не обърна вни-

мание на защитата. Той замахна надолу бързо и силно, стрелвайки свет-

лина от меча си.

Ейдриън инстинктивно се сви. Високият, пресилен удар щеше да ос-

тави Пикъринг уязвим за фатален контраудар от Брага. Тогава мечовете

се сблъскаха. Проблесна ярка искра, докато острието на Пикъринг разря-

за меча на Брага на две. Ударът на графа продължи необезпокояван към

гърлото на ерцхерцога. (Без)Глав(н)ият канцлер се строполи на колене, а

главата му тупна на фут от него.

Моувин и Фанън отърчаха при баща си, сияещи с очевидна гордост

и облекчение. Олрик изтича при сестра си, която стоеше между двамата

крадци.

– Ариста! – изкрещя той, докато я прегръщаше. – Благодаря на Ма-

рибор, че си добре!

– Не си ми сърдит? – запита тя, докато се отделяше от него с изнена-

да в гласа.

Олрик поклати глава.

– Дължа ти живота си – каза той, прегръщайки я отново. – А що се

отнася до вас двамата… – започна той, поглеждайки към Ройс и Ейдриън.

– Олрик – прекъсна го Ариста, – вината не е тяхна. Те не са убили

татко и не искаха да те отвличат. Бе мое дело. Аз бях тази, която ги при-

нуди. Те не са направили нищо.

– О, тук бъркаш, мила сестро. Направиха изключително много – Ол-

рик се усмихна и постави ръка на рамото на Ейдриън. – Благодаря ви.

220

Майкъл Дж. Съливан

– Надявам се няма да ни удържите за кулата – каза Ейдриън. – Но

ако го сторите, вината беше на Ройс и трябва да бъде от неговия дял.

Олрик се изкикоти.

– Моя вина? – изръмжа Ройс. – Намери онази малка брадата заплаха

и си вземи заплатата от дребната му кожица.

– Не разбирам – каза Ариста, изглеждайки объркана. – Искаше да ги

екзекутираш.

– В грешка си, мила сестро. Тези двама прекрасни мъже са кралс-

ките защитници на Есендън и изглежда, че са свършили чудесна работа

днес.

– Ваша светлост – маршал Гаррет се появи в коридора и се прибли-

жи към графа, хвърляйки кос поглед към мъртвото тяло на Брага. – Замъ-

кът е обезопасен и наемниците бяха избити или избягаха. Изглежда двор-

цовата стража е все още лоялна на рода Есендън. Благородниците нямат

търпение да разберат за състоянието на събитията и чакат в съда.

– Добре – отвърна графът, – кажи им, че Негово Величество скоро

ще им говори. И би ли изпратил някой да почисти тази бъркотия? – мар-

шалът се поклони и излезе.

Олрик и сестра му вървяха по коридора, хванати ръка за ръка. Ейд-

риън и Ройс ги следваха.

– Дори и сега ми е трудно да повярвам, че е способен на подобно

предателство – каза Олрик, поглеждайки надолу към тялото на Брага. Го-

ляма локва кръв се простираше по пода и Ариста повдигна роклята си,

докато преминаваше.

– Какво беше цялата тази тирада, че не сме били човеци? – запита

Ариста.

– Той беше очевидно луд – каза епископ Салдур, приближавайки се

заедно с Арчибалд Белънтайн. Макар Ейдриън да не бе срещал епископа

лично, знаеше кой е. Салдур поздрави принца и принцесата с топла ус-

мивка и бащинско изражение.

– Толкова е хубаво да ви видя, Олрик – каза той, поставяйки ръце на