Конспирация за Короната

щом стъпя на следващото.

– Да, доста находчиво, нали? Както можеш да си представиш, доста

се гордея с работата си. Първоначално я бях замислил като причинител

на смъртта на Ариста. Брага ме нае да изглежда като инцидент. Разнеби-

тена стара кула в кралското жилище се срутва и принцесата е премазана.

За съжаление след бягството на Олрик той промени решението си и на-

реди вместо това да я екзекутират. Помислих си, че никога няма да видя

плодовете на тежкия си труд, но ето те теб. Колко мило от твоя страна.

– Всички капани си имат слабо място – каза Ройс. Той погледна наго-

ре по стълбите и внезапно се усмихна. Прикляквайки, той подскочи нап-

ред не едно, но две стъпала. Средното стъпало се измъкна от мястото си и

полетя надолу, но онова, от което бе скочил, остана. – Без следващо стъ-

пало – забеляза той, – сега то е стабилно, нали?

– Много умно – отвърна джуджето, видимо разочаровано.

Ройс продължи да прескача по две стъпала наведнъж, докато зави

нагоре и се скри от погледа на джуджето. Докато се изкачваше, чу Магнус

да крещи:

– Няма смисъл. Разстоянието на дъното е твърде голямо, за да го

прескочиш. Все още си в капан!

* * *

Ариста бе свита на леглото си, когато чу някой пред вратата. Веро-

ятно бе онова отвратително джудже или самият Брага идваше да я отведе

на делото. Чуваше остъргване и глухи удари. Спомни си твърде късно, че

не е затворила вратата с бижуто си. Отправи се към нея, но преди да я

достигне, вратата се отвори. За нейна изненада, не беше нито Брага, нито

джуджето. Наместо тях на прага стоеше един от крадците от тъмницата.

– Принцесо – с това казаното от Ройс се изчерпи, докато той влизаше

с почтително, макар и кратко кимване в нейна посока. Бързо я подмина, 212

Майкъл Дж. Съливан

изглеждаше, че търси нещо; очите му шареха по стените и тавана на

спалнята й.

– Ти? Какво правиш ти тук? Жив ли е Олрик?

– Нищо му няма – отвърна Ройс, докато се движеше из стаята. Пог-

ледна през прозорците и изследва материята на завесите. – Е, това няма

да свърши работа.

– Защо си тук? Как се озова тук? Видяхте ли Есрахаддон? Какво каза

той на Олрик?

– Сега съм малко зает, Ваше Височество.

– Зает? С какво?

– Спасявам ви, но ще призная, че засега не се справям особено добре

– без да поиска разрешение, той разтвори гардероба и започна да рови из

дрехите. Сетне премина към чекмеджетата на скрина.

– Какво търсиш из дрехите ми?

– Опитвам се да измисля начин да се измъкнем оттук. Подозирам, че

кулата ще се срути след няколко минути и ако скоро не я напуснем, ще

умрем.

– Разбирам – каза простичко тя. – Защо просто не слезем по стълби-

те? – тя се изправи и се промъкна до прага. – Велики Марибор! – изкрещя

при вида на липсващите стъпала.

– Можем да използваме тези, но най-долните шест или седем са из-

чезнали. Твърде е далеч, за да се скочи в коридора. Надявах се евентуално

да скочим през прозореца в рова, но това изглежда като незабавна смърт.

– О – беше всичко, което тя може да каже. Покри устата си с длан, за

да не позволи на зараждащия се писък да излезе. – Прав си. Не се спра-

вяш много добре.

Ройс погледна под леглото й и сетне се изправи.

– Момент, вие сте магьосница, нали? Есрахаддон ви е учил на магии.

Можете ли да ни свалите долу? Да ни повдигнете, превърнете в птици

или нещо подобно?

Ариста се усмихна неловко:

– Така и не успях да науча много от Есрахаддон. И определено не и

автолевитация.

– А можете ли да повдигнете камък или дъска, на която да стъпим?

Тя поклати глава.

– Ами превръщането в пилци?

– Дори и да можех, което не е по силите ми, щяхме да си останем та-

кива, защото нямаше да мога да ни трансформирам обратно.

213

Конспирация за Короната

– Значи магията отпада – каза Ройс и започна да издърпва пухения

дюшек от леглото й, разкривайки въжения матрак отдолу. – Помогнете

ми тогава да развържа леглото ви.

– Въжето не е достатъчно дълго, за да стигне до основата на кулата.

– Не е и необходимо – отвърна той, прекарвайки въжето през дупки-

те в рамката.

Кулата потрепери и от покрива се посипа прах. Ариста задържа дъха

си за миг, сърцето й бясно лупаше в очакване на внезапно сриване, но

постройката се намести и успокои.

– Определено времето ни изтича – Ройс нави въжето през рамо и се

отправи към вратата.

Ариста поспря само за момент, за да хвърли поглед към тоалетката и

четките, които нейният баща й бе дал, сетне се понесе към останките от

стъпала.

– Ще трябва да скачате надолу. Оставащите стъпала би трябвало да

са достатъчно здрави и ще е по-лесно от изкачването. Просто се уверете, че не скачате прекалено далеч, но ако го сторите, ще се опитам да ви хва-

на.

С тези думи той скочи две стъпала надолу с такава лекота, че тя се

почувства засрамена от липсата си на увереност.

Ариста стоеше на прага и се поклащаше напред-назад, фокусирайки

се върху първото стъпало. Тя подскочи, но не бе разчела скока си правил-

но и се приземи малко по-напред. Бясно размахвайки ръце, тя се олюля

на края, борейки се отчаяно да не падне. Ройс протегна ръце, готов да я

улови, но тя възстанови равновесието си. Треперейки леко, тя се пое дъл-

бок дъх.

– Не надскачайте! – припомни крадецът.