Конспирация за Короната

раменете на младежа. – И моя мила Ариста, никой не се радва повече от

мен на невинността ти. Трябва да те помоля за прошка, мила, тъй като

бях подведен от вуйчо ти. Трябваше да послушам сърцето си и да осъз-

ная, че ти не би могла да извършиш делата, в които той те е обвинявал –

той нежно я целуна първо по едната буза, после по другата.

Епископът погледна към окървавения под.

– Страхувам се, че вината от кралеубийството е тежала прекалено

много на бедния човек и накрая той загубил ума си изцяло. Може би той

221

Конспирация за Короната

е бил убеден, че сте мъртъв, Олрик и виждайки ви в коридора, ви е взел

за призрак или надигнал се от гроба демон, дошъл да го измъчва.

– Може би – каза скептично Олрик. – Поне сега всичко свърши.

– Ами джуджето? – запита Ариста.

– Джуджето? – повтори Олрик. – Откъде знаеш за джуджето?

– То беше заложило капана в кулата. Почти уби мен и Ройс. Някой

знае ли къде се е дянало? Преди малко беше тук.

– То е отговорно за много повече от това. Моувин, изтичай и кажи на

маршала незабавно да организира търсене – заповяда Олрик.

– Веднага – кимна Моувин и се втурна.

– Аз също се радвам да видя Негово Височество жив и здрав – каза

на принца Арчибалд. – Бе ми казано, че сте мъртъв.

– И си тук да почетеш паметта ми?

– Тук съм по покана.

– Кой те е поканил? – запита Олрик и погледна към трупа на Брага.

– Той? Каква работа имат в Меленгар империалистки граф от Уоррик и

ерцхерцог-предател?

– Бе най-сърдечно посещение, уверявам ви.

Олрик го прониза с поглед.

– Изчезвай от кралството ми. Или искаш да те затворя като конспи-

ратор?

– Няма да посмеете – отвърна Арчибалд. – Аз съм васал на крал

Етелред. Затворете ме или дори се отнесете грубо с мен и рискувате вой-

на – борба, която Меленгар не може да си позволи, особено сега под ръ-

ководството на неопитно момче.

Олрик изтегли меча си и Арчибалд отстъпи две крачки назад.

– Изведете графа преди да съм забравил, че Меленгар има мирно

споразумение с Уоррик.

– Времената се променят, Ваше Височество – каза му Арчибалд, до-

като стражите го ескортираха. – Новата империя наближава и в новия ред

няма място за архаични монархии.

– Няма ли някакъв начин да го хвърля в тъмницата, дори и за няколко

дни? – Олрик попита Пикъринг. – Може би да го обвиня в шпионаж?

Преди Пикъринг да отговори, епископ Салдур се намеси:

– Графът е твърде прав, Ваше Височество. Всеки акт на враждебност

към Белънтайн би бил приет от крал Етелред като проява на война срещу

Чадуик. Помислете как бихте реагирали, ако граф Пикъринг бъде обесен

в Акуеста. Етелред би се поколебал колкото вас. Освен това графът само

222

Майкъл Дж. Съливан

се перчи. Той е млад и просто се опитва да звучи важно. Простете мла-

достта му. Нима вие не сте правили грешки в преценката си?

– Може би – промърмори Олрик. – И все пак подозирам, че змията

не планира нищо добро. Ще ми се да имаше някакъв начин да му дам

урок.

– Ваше Височество? – запита Ейдриън, спирайки го. – Ако не възра-

зявате, Ройс и аз имаме приятели в града, които бихме желали да нагле-

даме.

– Да, разбира се, вървете – отвърна Олрик. – Но още не сме уредили

плащането. Направихте ми голяма услуга – каза, поглеждайки нежно към

сестра си. – Настоявам да спазя думата си. Назовете цената си.

– Ако не представлява проблем, ще обявим това по-късно – каза

Ройс.

– Разбирам – принцът прояви оттенък на загриженост. – Но се надя-

вам, че ще бъдете разумни в исканията си и няма да банкрутирате кралс-

твото.

– Трябва да говориш пред съда – каза Пикъринг на Олрик.

Олрик кимна и заедно с Ариста заслизаха по стълбите. Пикъринг ос-

тана с двамата крадци.

– Мисля, че има шанс хлапето да стане добър крал – каза той, щом

принцът се отдалечи достатъчно. – Преди имах известни съмнения, но

той изглежда се е променил. По-сериозен и по-уверен е.

– Значи мечът в крайна сметка е вълшебен? – Ейдриън посочи към

рапирата.

– Моля? – Пикъринг погледна към висящото на бедрото му острие и

се ухили. – Нека кажем, че ми дава преимущество по време на битката.

Това ми напомня, защо се оставяше на Брага да те победи?

– Какво имате предвид?

– Видях ви да се биете, когато се появихме. Стойката ти бе защитна,

всичките ти удари: отбивания и блокове. Не атакува нито веднъж.

– Бях изплашен – излъга Ейдриън. – Брага бе спечелил прекалено

много награди, а аз нямах нито една.

Пикъринг изглеждаше объркан.

– Но тъй като не си благородник, ти нямаш право да участваш в тур-

нири.

Ейдриън сви устни и кимна.

– Сега като го споменавате, предполагам сте прав. Най-добре се пог-

рижете за тези рани, Ваша светлост. Кървите върху прекрасната туника.

223

Конспирация за Короната

Пикъринг погледна надолу и изглеждаше изненадан да види разреза,

който Брага му бе нанесъл през гърдите.

– О, да, това няма значение. Туниката така или иначе е разрушена от

срязването, а кървенето изглежда е спряло.

Моувин се завърна и отиде при тях. Застана до баща си и го прегърна

през кръста.

– Организирах войници, които да търсят джуджето, но засега неус-

пешно – въпреки лошите новини, той се усмихваше.

– Защо си се ухилил така? – запита баща му.

– Знаех си, че можеш да го надвиеш. По едно време се съмнявах, но