Конспирация за Короната

дълбоко в себе си знаех.

Графът кимна и замислено изражение изгря на лицето му. Погледна

към Ейдриън.

– След толкова години на съмнение, бе проява на съдбата да получа

възможността да победя Брага, особено пред очите на синовете си.

Ейдриън кимна и се усмихна:

– Истина е.

Настъпи пауза, през която Пикъринг изучаваше лицето му и сетне

постави ръка на рамото на Ейдриън.

– Да си призная, радвам се, че не си благородник, господин Ейдриън

Блекуотър, наистина се радвам.

– Идвате ли, Ваша светлост? – запита сър Ектън и Пикърингови се

оттеглиха.

– Не си щадил Брага, за да може Пикъринг да го убие, нали? – запита

го Ройс, когато двамата останаха сами в коридора.

– Разбира се, че не. Въздържах се заради смъртното наказание за

убийството на благородник от обикновен човек.

– Знаех си – Ройс звучеше облекчен. – За миг си помислих да не си

се прекачил от каруцата на добродетелта във водачество на целия керван.

– Аристократите може и да изглеждат дружелюбни, но ако го бях

убил, можеш да бъдеш сигурен, че нямаше да ме потупат по гърба и да

кажат „Добра работа!“, въпреки че и те го искаха мъртъв. Не, най-добре

е да се отбягва убийството на благородници.

– Поне не и пред свидетели – добави Ройс с широка усмивка.

Докато се отправяха извън замъка, чуха гласа на Олрик да отеква:

– … бе изменил на короната и е отговорен за убийството на баща ми.

Опита се да ме убие и да екзекутира сестра ми. Ала благодарение на мъд-

ростта на принцесата и героизма на други, днес аз стоя пред вас.

Това бе последвано от аплодисменти и овации.

224

Майкъл Дж. Съливан

Глава 10

Денят на коронацията

Седемдесет и девет души бяха умрели, а над двеста носеха рани от

това, което се прочу като Битката за Медфорд. Навременната атака на

гражданите при портата бе ускорила влизането на принца в града и веро-

ятно спасила живота му. Щом като новините за завръщането на Олрик се

разнесоха, всяка съпротива приключи. Това възстанови мира, но не и ре-

да. Няколко часа след битката скитащи банди се възползваха от възмож-

ността да обират магазини и складове, главно по брега на реката. Обущар

умря, защитавайки работилницата си, а кошничар бе пребит лошо. В до-

бавка към всеобщите кражби, шерифът, двамата му помощници и лихвар

бяха убити. Мнозина виждаха в това разчистване на стари сметки. Убий-

ците така и не бяха идентифицирани, а никой не си даваше зор да търси

обирджиите. Накрая нямаше и един арестуван; бе достатъчно, че насили-

ето свърши.

Повечето от падналия по време на битката сняг се бе стопил през

следващите няколко дни, оставяйки само скрити в сенките мръсни ивици.

Но времето си оставаше студено. Официално бе дошъл краят на есента и

зимата бе пристигнала. Тиха тълпа стоеше изложена с часове на вледеня-

ващите ветрове пред кралската крипта, докато изваждаха тялото на Ам-

рат за официалното държавно погребение. Мнозина други бяха погреба-

ни този ден. Погребенията позволиха на града да се пречисти от скръбта

и бяха последвани от едноседмичен жалеен период.

Сред мъртвите бе Уайлин, придворният началник стража на Есен-

дън. Бе паднал, докато ръководеше защитата на портата. Така и не се раз-

бра дали е бил предател или просто заблуден от лъжите на ерцхерцога.

Олрик прие второто и нареди да го погребат с пълни почести. Мейсън

Грамън бе мъртъв, но Диксън Тафт, управител на „Розата и бодилът“ за-

губи само дясната си ръка над лакътя. Той, както и мнозина други, биха

напуснали този свят, ако не бяха усилията на Гуен ДеЛанси и момичета-

та й. Оказа се, че от проститутките стават отлични медицински сестри.

Онези осакатени и ранени, които нямаха близки, които да се грижат за

тях, изпълваха публичния дом със седмици. Когато в замъка разбраха за

това, им изпратиха храна, лекарства и чаршафи.

Из Меленгар се разнесоха новините за героичното поведение на Ол-

рик при портите. Как оцелял в облака от стрели, за да хвърли храбро шле-

225

Конспирация за Короната

ма си и да ги предизвика отново – от това ставаха чудесни кръчмарски ис-

тории. Малцина бяха имали високо мнение за сина на Амрат преди бит-

ката, но сега в многобройни очи той стана герой. След няколко дни из та-

верните започна да се разпространява и една друга история. Тази чудата

небивалица разказваше как двама престъпници, несправедливо обвине-

ни в убийството на краля, се измъкнали от ужасяваща смърт като отвлек-

ли принца. Историята биваше украсявана при всяко следващо разказва-

не, докато накрая същите крадци бяха тръгнали на безгрижно пътешес-

твие в провинцията с престолонаследника, връщайки се точно навреме,

за да спасят принцесата от кулата, секунди преди срутването. Някои дори

твърдяха, че помогнали на крадците да спасят принца от крайпътна екзе-

куция, а други настояваха, че лично видели принцесата и един от прес-

тъпниците да висят на кулата след сриването й.

Въпреки старателните търсения, отнелото живота на краля джудже

изчезна. Олрик разлепи обявления за награда от сто златни тенента на

всеки кръстопът и по всички кръчми и църкви в кралството. Патрули не

оставиха необходен друм, претърсвайки плевни, складове, мелници и до-

ри под мостовете, ала не го откриха.