Конспирация за Короната

за самата им кражба, стоте на ДеУитт и стоте на Олрик. Знаеш ли, някой

ден трябва да потърсим ДеУитт и да му благодарим за задачата – Ройс се

ухили.

230

Майкъл Дж. Съливан

– Смяташ ли, че беше честно да искаме и пари заедно с абатството?

– попита Ейдриън. – Трябва да призная, че бях започнал да се привързвам

към него и не бих искал да си помисли, че се възползваме.

– Стотарата беше за Гутария – припомни му Ройс. – Абатството беше

за спасяването на сестра му. Не сме искали нищо, за което той не се бе

съгласил предварително. А той каза каквото си поискаме, така че лесно

можеше да изберем земя и благородническа титла.

– А защо не го сторихме?

– О? Значи би искал да бъдеш граф Блекуотър, тъй ли?

– Би било хубаво – каза Ейдриън, изправяйки се в седлото си. – А ти

би могъл да бъдеш скандалният маркиз Мелбърн.

– Защо скандален?

– Би ли предпочел прословут? Ами нечестив?

– Какво не е наред с обичан?

Никой от двамата не може да остане сериозен при мисълта.

– Сега като се замисля, не таксувахме краля за спасяването от Трум-

бул. Мислиш ли…

– Твърде късно е вече, Ройс – каза партньорът му.

Ройс въздъхна, разочарован.

– Мисля си, че не е особено обиден. Освен това ние сме крадци, заб-

рави ли? Както и да е, като теглим чертата, няма да умрем от глад тази

зима.

– Да, бяхме добри катерички, нали? – каза Ейдриън.

– Напролет може да започнем риболовството, дето искаше.

– Мислех, че ти искаш избата.

Ройс сви рамене.

– Е, ти мисли. Аз ще ида да събудя Емералд и да я осведомя за зав-

ръщането си. Твърде е студено, за да се спи сам.

Ройс подмина таверната и слезе от седлото пред публичния дом. За

известно време той просто стоеше, взирайки се в горния прозорец, дока-

то краката му изстиваха все повече в снега.

– Все пак ще се качиш, нали? – запита Гуен от прага. Тя бе още об-

лечена и красива както винаги. – Не е ли ужасен студ навън?

Ройс й се усмихна.

– Дочакала си ме.

– Ти каза, че ще се върнеш тази нощ.

Ройс свали дисагите си от коня и ги понесе по стълбите.

– Имам нов депозит.

231

Конспирация за Короната

– Заради това ли седя толкова дълго в снега? Преценяваше дали мо-

жеш да ми довериш парите си?

Думите й го жилнаха.

– Не!

– Тогава какво чакаше?

Ройс се поколеба.

– Би ли ме избрала, ако бях рибар или може би винар?

– Не – отвърна тя, – харесвам те какъвто си.

Ройс пое ръката й.

– Няма ли да си по-щастлива с някой порядъчен фермер или богат

търговец? Някой, с когото да отгледаш деца, в чиято компания да остаре-

еш, някой, който ще стои вкъщи и няма да те оставя сама и объркана.

Тя го целуна.

– За какво беше това?

– Аз съм проститутка, Ройс. Няма много мъже, които да се смятат

недостойни за мен. Обичам те какъвто си и винаги ще те обичам, неза-

висимо от пътя, който избереш. Ако имах силата да променя нещо, то би

било да те убедя в това.

Той я прегърна и тя се притисна към него.

– Липсваше ми – прошепна тя.

* * *

Арчибалд Белънтайн се сепна.

Бе заспал в Сивата кула. Огънят бе затихнал и стаята изстиваше. Ос-

вен това бе тъмно, но слабият блясък на оранжеви въглени излъчваше

малко светлина. Във въздуха се носеше странна и неприятна миризма.

Усети нещо голямо и кръгло да притиска коляното му. В тъмното не мо-

жеше да различи какво е. Изглеждаше като омотан в платно пъпеш. Из-

прави се и остави предмета на стола. Отиде до месинговата вратичка и

като взе две цепеници от близката купчина, ги хвърли върху въглените.

Разрови въглените с ръжена, подухна и върна огъня към живот. Стаята

отново светна.

Постави ръжена обратно, затвори вратичката и отупа ръце. Обръ-

щайки се, погледът му попадна върху стола и графът се препъна назад

ужасѐн.

На стола му се звереше главата на бившия ерцхерцог на Меленгар.

Покриващият я плат се бе посмъкнал, разкривайки голяма част от онова, което някога е било лицето на Брага. Очите бяха подбелени, разкривайки

очните ябълки. Пожълтялата кожа бе набръчкана. Червеи се разхождаха

232

Майкъл Дж. Съливан

из зеещата уста, хлъзгайки се в движеща се маса, благодарение на която

се създаваше впечатлението, че Брага се опитва да раздума езика си.

Стомахът на Арчибалд се сви. Твърде изплашен да извика, той се ог-

леда в търсене на нарушителите. Видя надпис на стената. Изписани с не-

що, което приличаше на кръв, бяха следните еднофутови думи:

Никога не се забърквайте с Меленгар отново

По заповед на краля

… и нас

233

Конспирация за Короната

Кратък речник на имена, места и термини

Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации,

разположена между Трент и Делгос.

Акуеста: столица на кралство Уоррик.

Албърт Уинслоу, виконт: лишен от земя аристократ, използван от

Ририя като посредник с благородниците.

Алвърстоун: кинжалът на Ройс.

Алебарда: дълго оръжие, предназначено за употреба с две ръце.

Аленда Ланаклин, лейди: дъщеря на маркиз Виктор Ланаклин,

сестра на брат Майрън от Уиндското абатство.

Амрат Есендън, крал: владетел на Меленгар, баща на Олрик и

Ариста.