Копнеж

— А какво мога да направя? Да я заведа в болницата и да накарам лекарите да се справят с проблем, който още не се е проявил? Който не е описан дори в медицинската енциклопедия на издателство „Мерк“? Нима смяташ, че не мисля за това по цял ден? Нима смяташ, че това да не знам какво става с нея, не ме съсипва? Не можем да сме сигурни в нищо. Досега не е имало подобен… прецедент. Не е имало никой като Грейс. Мога само да гадая какво става, Изабел!

Тя ме гледаше. Забелязах, че очите й, оградени с тежък черен грим, бяха леко зачервени.

— Мисли. Действай, вместо да противодействаш. Трябва да търсиш какво е убило онзи вълк, вместо да зяпаш тъжно Грейс. Освен това къде ти е бил умът да й позволиш да остане тук? Родителите й са записали съобщение на гласовата поща, което може да опече бекон. Какво ще се случи, когато открият къде живееш и се появят на прага ти точно докато Коул се трансформира? Това би осигурило направо чудесно начало за разговора ти с тях. „Здравейте, семейство Бризбейн, тук сме подслонили върколаци“. А като стана дума за Коул — имаш ли представа кой е той всъщност?

Извърнах лице от нея и преплетох пръсти зад тила си.

— Бога ми, Изабел. Какво искаш от мен? Какво искаш?

— Искам да пораснеш — отсече тя. — Да не би да смяташ, че можеш да работиш вечно в книжарничката и да живееш в илюзорния си свят с Грейс? Бек го няма. Сега ти си Бек. Започни да се държиш като възрастен или ще изгубиш всичко. Мислиш ли, че баща ми ще се ограничи само с един вълк? Какво ще стане, когато разни хора дойдат да търсят Коул? Когато това, което се е случило с онзи вълк, се случи и с Грейс? Сериозно ли си бил в звукозаписно студио вчера? Направо не е истина.

Отново се обърнах към нея. Кръстосаните й ръце бяха свити в юмруци, брадичката й беше напрегната. Исках да я попитам дали ми причинява това, защото Джак бе умрял и тя не можеше да понесе мисълта, че това може да се случи и с някой друг. Или защото аз бях оцелял, а той не. Или пък защото сега тя беше част от нас, безвъзвратно свързана с мен, Грейс, Коул и останалите? В крайна сметка обаче нямаше значение защо е тук или защо ми каза всички тези неща. Защото знаех, че е права.

Коул

Вдигнах очи, когато чух шумния разговор в кухнята. Двамата с Грейс се спогледахме. Тя стана от мястото си и дойде да седне при мен на масата. Носеше чаша с вода и няколко хапчета в шепата си. Изгълта ги, после остави чашата. Цялата процедура очевидно й костваше доста усилия, но аз не казах нищо, защото и тя не го направи. Имаше тъмни сенки под очите си, а страните й бяха поруменели от високата температура. Изглеждаше напълно изтощена.

В съседната стая Сам и Изабел повишиха гласове още повече. Чувствах напрежението във въздуха, което обтягаше невидимите връзки между всички нас.

— Не мога да повярвам, че това се случва — казах.

— Коул? Знаеш ли какво ще стане, когато хората открият, че си тук? Ако нямаш нищо против да ти задавам подобен въпрос, разбира се. — Начинът, по който го зададе, беше напълно прям и простичък. В гласа й нямаше дори следа от осъдителност заради известното ми лице, което подлагаше всички ни на риск.

Поклатих глава.

— Не знам. На семейството ми не му пука. Те се отказаха от мен преди много време. Но виж, медиите са друга работа. — Помислих си за онези момичета, които ме бяха снимали с телефоните си. — За медиите това ще бъде сензация, а те обичат сензациите. Много очи ще се насочат към Мърси Фолс.

Грейс издиша треперливо и положи длан върху корема си много внимателно, сякаш се опасяваше, че кожата й е прекалено крехка и може да я счупи. Толкова зле ли бе изглеждала и преди?

— Искаш ли да те открият? — попита.

Повдигнах вежда.

— Разбирам — каза замислено. — Може би Бек е смятал, че ще прекарваш по-голямата част от времето във вълчата си форма.

— Бек смяташе, че ще се самоубия — отвърнах. — Не мисля, че е разсъждавал по-сериозно над това, което ще се случи. Той просто се опитваше да ме спаси.

В съседната стая Сам каза нещо тихо и неразбираемо, на което Изабел отвърна:

— Знам, че двамата с Грейс си говорите за всичко останало, така че какъв е проблемът да поговорите и за това?

Точно тогава — начинът, по който произнесе тези думи, сякаш това бе болезнена тема за нея — осъзнах, че Изабел си пада по Сам. Мисълта за това ме изпълни с някакъв странен хлад.

Грейс просто ме погледна. Тя също трябваше да го е чула, но външно не реагира по никакъв начин.

После Изабел и Сам се върнаха в хола. Той изглеждаше гузен и засрамен, а тя — раздразнена. Сам се приближи до Грейс и плъзна ръка по шията й. Беше простичък жест, който не издаваше чувство за собственост, а по-скоро връзка. Очите на Изабел проследиха движението му по същия начин, по който, предполагам, го бях направил самият аз.

Затворих очи и бързо ги отворих отново. В мрака зад клепачите си зърнах Виктор.

— Отивам да си легна — заявих.

Изабел и Сам отново се спогледаха напрегнато в безмълвно продължение на спора си. После тя тръсна глава и каза: