Копринената паяжина

Обичаше Ерик. Винаги ще го обича. Но нямаше да си разреши да живее с него. Тя искаше любовта му, но я желаеше пълна и многостранна, а неговата любов към нея беше така едностранчива… Търсеше сигурност за себе си и Терън, но нямаше чувството, че съдбата им е отредила да бъдат заедно с Ерик. Ако е трябвало да бъдат заедно, защо тогава животът заложи толкова много прегради по пътя им един към друг? Твърде много болка, твърде много страдание й беше донесла тази любов. Цената й беше твърде висока. А тя нямаше повече сили да я плаща…

Колкото и тежко да й беше, трябваше да го направи — решението бе взето. Стегна се вътрешно и се обърна с лице към него.

— Здравей, Ерик. Благодаря ти, че дойде — повтори тя шаблона с поглед във възела на връзката му.

— Исках да бъда тук, с теб — каза той и слухът й хвана скритото подчертаване на последните две думи. — Какво мога да направя, за да ти помогна? — запита той тихо.

— Нищо — отговори му тя безпричинно язвително и веднага забеляза променения израз в очите му. Беше разбрал, че го отблъсква. Лицето му се изкриви в болезнена гримаса. Не можеше да си разреши да му спестява каквото и да било. Трябваше да бъде безмилостна. — Всичко е наред. Джордж и Алис ми помагат. Елиът ще поеме нещата в магазина, докато реша какво да правя.

— Катлийн…

Гласът му се молеше… Не, не трябва да допуска разнежване, трябва да го атакува с баналности и по този начин да изгради стена между себе си и него.

— Елиът ще прегледа рекламните филми веднага щом си готов с тях.

— Не съм тук, за да обсъждам проклетите филми — каза той със зловеща нотка в измамно тихия си глас. — Искам да разговарям за теб. И за мен. За това, което се случи между нас много отдавна и не толкова отдавна — когато бяхме на Чъб Кей…

Тя погледна смутено към Джордж и Елиът, но те разговаряха помежду си и не им обръщаха внимание.

— Няма за какво да говорим, Ерик — каза тя с безразличен глас. — Едва ли ще се виждаме повече. Планирам да си взема дълга почивка от всичко и всички. Сбогом.

Обърна се и направи стъпка настрана, но силната му ръка бързо я завъртя обратно към него.

— Окей, Катлийн, лиши ни от живот заедно, въпреки че го искаш толкова много, колкото и аз, знам това. Но ти не можеш — нямаш право — да държиш сина ми настрана от мен. Месеци наред търсех достатъчно разумна причина да си го взема от теб. Сега вече имам такава. — Погледна многозначително към лимузината, в която чакаше Хейзъл, и Катлийн разбра, че той беше чул заплахите й. — Не мисля, че е нужно да се впускам в подробности.

Катлийн впи пръсти в ръката му. Побелелите й устни трепереха.

— Не, Ерик, ти няма да направиш това.

— Няма ли? Какво ще загубя, ако опитам?

Почти злостно изплю тези думи, отблъсна я от себе си, обърна й гръб и гневно закрачи към колата си. Тримата — Катлийн, Джордж и Елиът — го проследиха учудено с поглед. Ако се беше обърнал, щеше да види как коленете на младата жена се подгъват под нея и тя бавно се свлича върху студената земя. Катлийн припадна.

Двадесет и първа глава

Катлийн следеше с усмивка Терън, който отхвърли влакчето и насочи вниманието си към красиво оцветената кутия на играчката. Той седеше между купища цветна хартия и панделки от разтворените коледни подаръци под украсената елха. Алис и Джордж бяха настояли детето да празнува истинска Коледа, независимо от смъртта на Сет.

Двете седмици след погребението бяха много болезнени за Катлийн. Джордж пое нещата в ръцете си и спести на Катлийн някои от най-неприятните задължения. Хейзъл отказваше дори да минава край стаите на брат си.

Хейзъл. Тя продължаваше да се държи с убийствена антипатия към Катлийн. Гореше от омраза, която изяждаше отвътре самата нея. Всеки ден ходеше в офиса си и предизвикваше бъркотия и безредие колкото можеше и където можеше. Подлудените мениджъри на магазините почти непрекъснато звъняха на Катлийн да я питат какво да правят с неразумните й изисквания. Тя се опитваше да ги успокои, казваше им, че Хейзъл сигурно не е на себе си от мъка и ги умоляваше да се отнасят към нея със снизхождение. Знаеше, че обясненията й не звучат особено убедително, но те бяха достатъчно любезни да не й противоречат от почит към скорошната смърт на съпруга й.

Катлийн не се върна на работа. Прекарваше дните си с Терън — чувстваше, че го беше изоставила през последния месец. Той, разбира се, не изглеждаше да е страдал прекомерно от това. Беше жизнерадостен и енергичен, както винаги.

Усмихна се, когато Алис разгъна пуловера от кашмир, който й беше подарила. Лицето на възрастната жена светна от изненада. Джордж посрещна със същата радост шапката от туид, която намери в своя пакет. Те не бяха предвидили нищо за Катлийн, но Алис се приближи до нея и я целуна леко по бузата:

— Приготвям за теб традиционна коледна вечеря, Катлийн. И лично ще следя и настоявам да изядеш до трохичка всичко, което ще сложа пред теб. Джордж е осигурил хубаво вино.

Катлийн ласкаво потупа ръката на Алис.

— Благодаря. Звучи чудесно. Да ти помогна ли?