Копринената паяжина

— Тя трябваше да бъде тук, вместо да се размотава по Бахамските острови! Кой остана плътно до него, кой чакаше с часове пред тази врата… — гласът й се загуби в ридания, които може би само Катлийн знаеше колко са фалшиви. Повече от ясно беше, че Хейзъл ще продължава да играе ролята си на любяща сестра до горчивия край на Сет. При други обстоятелства Катлийн с радост би издрала лицето й за непоносимото й лицемерие.

Лекарят, убеден, че Хейзъл страда неутешимо, внимателно я отведе настрана. Катлийн отвори вратата на стаята. В очите й тя изглеждаше като камера за мъчения. Разни апаратури, за функциите, на които можеше само да се досеща, пиукаха и бръмчаха около леглото на Сет, отбелязваха и записваха работата на важни органи и системи. Леглото му представляваше зловещо струпване на тръбички, игли и шишета.

Единствено познати бяха само очите му — той ги отвори, щом чу стъпките й.

— Катлийн — прошепна прегракнало и повдигна ръка към нейната. — Рано си се върнала. Не трябваше да ставаш свидетел на всичко това. — Лицето му се омекоти и устните му потрепериха, преди да добави: — Но се радвам, че дойде.

Сълзи се стичаха по бузите й, колкото и отчаяно да се опитваше да ги спре.

— Сет, Сет, защо? Защо не ми каза?

— Какво би могла да направиш? Само щеше да се безпокоиш и да се тревожиш. Нямаше да можеш да живееш нормално дните си, нямаше да можеш да работиш спокойно в магазините, които са по-важни от мен.

— Не! — извика тя тихо. — Нищо не е по-важно от теб.

— О, да, любов моя. Има много неща, по-важни от мен — погали леко с палец гърба на ръката й. — Ти например. И телевизионните реклами. Как вървят те? Как е Ерик? Доволен ли е от работата си на Бахамските острови?

Катлийн кимна нетърпеливо с глава.

— Да, да, рекламите ще станат много сполучливи — точно както ти очакваше. Е-Ерик е добре. — Преглътна конвулсивно. — Сет, не искам сега да говорим за това. Искам да разрешиш на доктор Александър да ти помогне.

— Катлийн, не искам повече да бъда бреме за когото и да било. Уморен съм от живота си на инвалид. Ако разреша трансплантиране на бъбрек, възможно е да лиша от жизнено необходим бъбрек дете или иначе здрав човек, който след трансплантацията ще може да живее нормален живот. А аз ще си остана инвалид дори и с нов бъбрек. А и в края на краищата пак ще се стигне до това — притисна ръката й до гърдите си, вгледа се дълбоко в разплаканите й очи и каза: — Скоро ще бъда отново добре и съвсем цял, Катлийн. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Очаквам с нетърпение този миг… Искам отново да бъда цял и здрав човек…

— Сет… — проплака тя и падна върху гърдите му, зарови лице във врата му и изплака скръбта, срама и вината си под нежната ласка на ръката му.

* * *

Слънцето изгря и залезе още един път, без Катлийн да разбере това. Връщаше се вкъщи само когато я насилваха да се прибере да хапне нещо, да се изкъпе и смени дрехите си. Престояваше с часове в чакалнята пред интензивното отделение. Повече не плачеше по време на кратките си посещения при Сет. Усмихваше се и се стремеше да изглежда колкото е възможно хубава — такава я искаше Сет и такава очакваше да я види.

Хейзъл се отказа от лъжливата си фасада и действаше открито като отблъскваща стара вещица, каквато всъщност беше. Елиът упорито я наричаше „гадна кучка“ и Катлийн се съгласяваше с него. От идването на Катлийн Сет беше пожелал да види сестра си само веднъж — в разрешеното му за посетители време той държеше да вижда само жена си. Лекарят прекрати посещенията на Хейзъл с думите:

— Мили боже, госпожо — сега не е време за дискусии на бизнес теми.

Джордж и Елиът постоянно бяха с Катлийн. Поддържаха връзка с мениджърите на магазините, които ги уверяваха, че при тях всичко е наред и благодатният за всеки търговец коледен сезон не отминаваше и магазините на Сет Кирчоф. Катлийн предаде думите им на Сет и той ги посрещна с доволна усмивка — в измъченото му лице просветнаха следи от предишната му лъчезарност.

— Страхотно! Но не съм изненадан. Винаги съм вземал на работа само свестни хора и добри професионалисти.

Малко преди полунощ лекарят излезе от стаята на Сет и тихо затвори вратата зад себе си, като пъхна бързо нещо в джоба си. Вторачи се в пода за миг, преди да вдигне очи към младата жена, която скочи от канапето в чакалнята и се приближи с леки стъпки към него.

— Той иска да ви види, Катлийн. Дадох му успокоително, за да може да заспи — погледна я право в очите. — Мисля, че не можем да направим нищо повече за него.

Катлийн се разплака и хвана подкрепящата я ръка на Джордж.

— Не… — прошепна тя.