Копринената паяжина

— Баща ми беше много добър човек. Никога нищо не е направил, за да причини преднамерено болка някому. Но той никога не даваше външен израз на чувствата си. Не си спомням да е прегърнал някога Боб или мен. Знам, че много обичаше мама, но никога не й го каза. Отнасяше се с презрение към всяка демонстрация на обич. За него нежността беше равна на слабост. Мисля, че в това отношение и аз съм като него. Не искам да съм такъв. Опитвам се — колкото е възможно — да показвам ясно любовта си към Терън. Не искам и на него да му липсват тези… тези така нужни ласки. — Вдигна очи към нея. — Искам да знаеш, че те обичам толкова много, колкото мога да обичам. Съжалявам, че не мога да изразя любовта си към теб по-добре. Имам нужда да знам, че… че държиш на мен… поне малко — добави той с прегракнал глас.

— Ерик — прошепна тя. — Ерик. — Като съпруга на Сет не можеше да изрази с думи любовта си към него, която изпълваше цялото й същество — но можеше да му я покаже. Катлийн разтвори ръце и той се сгуши до нея на леглото.

Държа го в прегръдките си през цялата нощ.

Двадесета глава

— Къде беше, по дяволите? — запита гневно Елиът.

Катлийн току-що беше влязла в стаята си в Уест Енд. Връщаха се от Чъб Кей. Ерик стоеше зад нея и тя забеляза смръщването му, когато видя Елиът.

— Защо си тук, Елиът? — беше изумена. Не можеше напълно да асимилира факта, че идилията й с Ерик беше приключила. Те бавно се бяха оттеглили един от друг още в самолета, който ги отвеждаше в Гранд Бахама Айлънд. Първо престанаха да се докосват, после престанаха да говорят и накрая дори не се поглеждаха. Постепенно пълното им сливане в едно в онази малка стая в Чъб Кей се разпадна и те се превърнаха отново в две отделни личности. Всеки от тях почувства с болезнена острота клина, забит помежду им, който никой не искаше да приеме, но и никой нямаше сили да отхвърли. Сега Елиът стоеше тук, вторачен обвинително в нея и поглеждаше Ерик така, като че ли с радост би го убил.

— Надявам се, че си прекарала добре, Катлийн. — Елиът преливаше от сарказъм. — Чакам те тук от вчера следобед.

— Аз… си взех малко почивка. Отидох на друг остров и бурята ме завари там. Ерик се разтревожил за мен и когато дойде…

— Спести ми вълнуващите подробности — Елиът хвърли злобен поглед на Ерик.

— Какво се случи, че се наложи да дойдеш тук, без дори да се обадиш по телефона? — запита бързо Катлийн.

— Сет е в болница — отговори й той студено. — Не искаше да се връщаш преждевременно, но Джордж ми се обади и ми каза, че според него трябва веднага да се прибереш. Съпругът ти умира — завърши той грубо.

Катлийн притисна длани към устата си. Кръвта се отточи от лицето й, докато гледаше с невиждащ поглед Елиът.

— Елиът, престани с грубостите. Катлийн не знаеше нищо за тези събития — обади се Ерик с привидно спокоен глас. — Моля те, разкажи ни по-подробно какво се е случило.

Елиът продължаваше да ги гледа гневно. Чак сега Катлийн забеляза измъчения му вид. Дрехите му бяха смачкани, косата му — разрошена. Не беше се бръснал.

— Сет влезе в болница преди три дни. Джордж ми каза, че при катастрофата са пострадали непоправимо и бъбреците му — оттогава те непрекъснато са дегенерирали. Той се е борил колкото е могъл, но сега вече нещата са излезли от контрол и организмът му бавно, но сигурно се отравя. Сет не искаше да те викаме, но двамата с Джордж решихме да го направим.

Катлийн пристъпи към него с умолително протегнати ръце.

— Елиът, кажи, че преувеличаваш… Той не…

Гласът й заглъхна, когато потърси в лицето му следи от характерния му цинизъм и не откри такива. Той погледна Ерик, върна погледа си на нея и тя разбра, че казаното е истина.

— Неее — проплака тя. — Моля ти се, Боже, не! — Покри лицето си с ръце и се сви на леглото.

— Катлийн — обади се Ерик, — нямаш време за това точно сега.

— Прав е, Катлийн — обади се и Елиът. — Дойдох тук с чартърен полет. Изчаках те да се върнеш. Трябва незабавно да отлетим за Сан Франциско.

— Да. Добре — прошепна тя и започна безцелно да се върти из стаята. Какво трябва да направи? Не можеше да мисли.

— Остави нещата си тук. Ще ги опаковам и изпратя — предложи Ерик. Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не се безпокой за нищо. Ще се справя с нещата тук и ще дойда в Сан Франциско утре сутринта.

— Не! — дръпна се рязко от него. На лицето й се четеше няма изненада. — Аз… мисля, че най-доброто, което можеш да направиш, е да останеш тук и да довършиш работата си. Сет би искал това… и не трябва да бъдеш… близо до… болницата.

Стана му ясно — тя не искаше да бъде с нея. Очите й, които отказваха да го погледнат директно, го вбесяваха. Повдигна брадичката й с палец и показалец и обърна лицето й към себе си. Вгледа се със стоманеносини очи в разкъсваните й от чувство на вина зелени дълбини. Устата му се превърна в тънка гневна линия. Обърна се към Елиът.

— Грижи се за нея, Елиът. Ако има нещо, което бих могъл да направя, обади ми се веднага. Ще съкратя работата си тук и ще се върна след един ден.

— Окей — каза Елиът.

Вратата се затръшна зад него.