Читаем Копринената паяжина полностью

— Побързайте! Закъснели сме. Веднага се обувайте и се нареждайте за връщане в лагера.

Едва сега можа да обърне внимание на малката ръка, която потупваше нейната от известно време. Погледна надолу — отново Джейми. Тъмните му очи блестяха.

— Не е ли чудесно, че днес Ерик беше с нас, Кати?

Катлийн погледна неволно към скалата, където Ерик вдигаше тежката камера върху голото си рамо.

— Да — каза тя тихо. — Много хубаво беше.

* * *

Ерик привърши набързо с вечерята си и се зае да настройва телевизионния монитор, на който искаше да пусне заснетото до този момент. Беше обещал на лагерниците, че ще се видят и искаше да сдържи обещанието си. Много от децата направиха опит да оставят месото и зеленчуците и се нахвърлиха направо на шоколадовия пудинг с надеждата, че така ще застанат по-бързо пред телевизора.

Но Ерик бе категоричен:

— Няма да пусна филма, докато всички не си изядат вечерята.

Последва общ стон, но храната във всяка чиния беше лакомо излапана. Само след половин час всички деца се наредиха в полукръг пред подиума.

— Окей. Сега внимавайте в някои основни правила. Първото момче, което се изправи и попречи на някого да вижда, ще трябва да се бори с мен. Първото момиче, което направи същото, ще трябва да ме целуне — децата се превиваха от смях, но Ерик остана сериозен и запази заплашителното си изражение. — Изобщо не се шегувам. Ако всички се държите добре, всеки ще може да вижда. Окей?

— Окей! — отговориха децата в хор.

Ерик пусна видеолентата и веднага всички избухнаха в смях пред собствените си образи на екрана.

— Не е ли чудесен с децата? — възкликна Една. Тя, Катлийн и другите възпитатели все още седяха на тяхната маса с чаши с кафе и студен чай.

— Да, много е компетентен — съгласи се Катлийн.

— О, не се и съмнявам. Иначе не би работил за телевизията и нямаше да мине през толкова важни и отговорни командировки. Но би могъл да има артистичен темперамент и да се държи лошо с всички около себе си. А той се справя чудесно с децата.

Катлийн кръстоса ръце в защитен жест. Не искаше Ерик да бъде чудесен. Целенасочено затърси дефекти в него. Искаше й се да греши, да направи поне някое малко нарушение. Съвършенството му я изпълваше с тревога. Присъствието му я тревожеше, той я тревожеше.

Откакто се бяха върнали с децата в лагера, не беше на себе си. За нейно силно огорчение, непрекъснато се хващаше, че преживява отново и отново кратката си близост с него през деня, спомняше си думите, които й беше прошепнал в ухото, топлия му ароматен дъх, който галеше бузата и тила й.

После си помисли, че се държи като глупачка. Беше зряла жена, твърде възрастна, за да й спира дъхът и да получава сърцебиене всеки път, когато го виждаше пред себе си да върви към реката гол, само по бански.

Беше преодоляла изкушението да облече нещо по-различно от сините си къси панталонки и бялата трикотажна блуза. Но се поддаде на желанието да си сложи малко парфюм „Митсуко“. Не заради него, повтаряше си тя.

Ентусиазираното възхищение на Една от Ерик беше за нея предупреждение — не трябваше прекалено да се увлича по него. Той беше от друг свят, няколко години по-възрастен от нея. Колко възрастен? Трийсет? Трийсет и пет? Реално погледнато, възрастта нямаше значение. Дори и да беше по-млад от нея, щеше да бъде години по-възрастен по отношение на натрупания житейски опит.

Той, разбира се, е познавал различни жени във всяка част на света. Мъж с физическите качества на Ерик не можеше да остане дълго време самотен. Мъжествеността му се излъчваше от него като поток светлина, която не оставяше равнодушна никоя жена. Вероятно единственият му проблем бе да освободи леглото си от тях, след като е привършил с интимността.

Против волята си, изведнъж си представи за миг Ерик върху широко легло. Но той не беше сам — някой беше с него. И този някой бе тя, Катлийн, напълно безпомощна… Устните му галеха врата й. Мустаците му…

Но какво правеше тя? Катлийн поклати глава. Огледа се нервно и с облекчение разбра, че никой не беше забелязал странното й поведение. Всички следяха нередактираната лента, която пускаха на монитора за втори път по тяхно желание.

Никой не забеляза кога Катлийн стана и излезе от трапезарията, като затвори леко зад себе си вратата. Никой — с изключение на Ерик.

Той я проследи с поглед, когато се отправи към края на голямата веранда и седна на горното стъпало с отпусната назад глава, за да може да гледа небето. Къдриците извън кока й изглеждаха като копринени нишки на фона на бялата й блуза.

Ерик затвори за миг очи и почти усети мириса на орлови нокти, с който косата й бе завъртяла главата му днес след обед и го бе опиянила.

Трудно му беше да откъсне очи от фината й фигура там, сред сенките. Върна погледа си към монитора заради възторжената си публика. Но не и мислите си. Те останаха там, при момичето на верандата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века