Читаем Копринената паяжина полностью

Точно в този момент на екрана се появи лицето на Джейми в едър план.

— Джейми е изключение от това правило. Той е дете на самотна майка, която го дава за осиновяване още при раждането му. Но никой не го е поискал, защото е мелез.

Ръката на Ерик се плъзна по рамото й към врата в успокоителен жест, който премина в ласка.

— Той ти харесва много, нали?

— Да, прав си. Стремя се да не го показвам, но е така — радваше се, че на Ерик се наложи да стане, за да смени лентите. С мъка се бореше с изкушението да се сгуши в него.

Той пусна четири ленти, по двайсет и пет минути всяка, и всеки път, когато ставаше, за да ги сменя, се връщаше на мястото си и поставяше ръката си на врата й, рамото или гърба й. Всъщност през цялото време ръката му я докосваше.

Катлийн скри лицето си в длани, когато на екрана се появи нейният паяк. Двамата се смяха на погрешните движения на камерата — паякът сякаш танцуваше по мрежата си.

— Радвам се, че не ми е хрумвало да ставам видеооператор!

— Беше затруднена — не можеше да държиш камерата сама. А моето извинение е, че не виждах какво снимам — приближи се до нея и докосна с устни ухото й. — А и бях оправдано разсеян. — Устните му докоснаха леко бузата й. Точно в този момент видеото прищракна — лентата бе свършила. — По дяволите! — изруга той тихо и стана.

Катлийн се изправи. Коленете й трепереха.

— Трябва да си тръгвам… — гласът й нервно потрепна.

— Не. Има още една лента. Седни на мястото си! — заповяда й той.

Катлийн нямаше волята да му противостои, а и, честно казано, не беше сигурна, че го иска. Отново се отпусна на пейката. Когато се върна на мястото си, Ерик смело обгърна с ръка раменете й.

В продължение на няколко минути двамата мълчаливо наблюдаваха лудориите на децата в реката. Екранът остана празен няколко секунди и после Катлийн пое стреснато дъх, когато се видя бавно да излиза от водата.

Беше в центъра на картината на фона на дърветата, които растяха по отсрещния бряг. Зелената им завеса подчертаваше всяка извивка на тялото й. Излизаше от водата с естествена, предизвикателна грация. Изглеждаше почти гола. Мократа й коса беше съблазнително прилепнала към врата и раменете й — като пръсти на любовник… Искрящата на слънцето вода се стичаше по ръцете и краката й, по гръдния й кош, по стомаха и корема й, проблясващите капчици изглеждаха като диаманти, пръснати по кожата й. Колебливата усмивка, с която го беше погледнала тогава, на лентата изглеждаше примамлива — боязлива, но подканваща.

Екранът отново посивя и настъпи тежка тишина. Неспособна да се помръдне, Катлийн продължи да гледа втренчено право пред себе си. Лентата най-сетне свърши и видеото прищрака — все едно че гръмна оръдие. Но тя остана неподвижна на мястото си с лудо биещо сърце: опитваше се да събере остатъка от енергия в тялото си.

Ерик докосна лицето й с гърба на ръката си и в тъмнината със сигурни пръсти обърна брадичката й към себе си.

— Тази лента ще бъде за частната ми видеотека — прошепна той, преди да наведе глава, за да докосне устните й.

Отблъсна го с мъка от себе си. Скочи бързо и се отправи към подиума.

— Видеото ти…

Той я настигна с един скок. Ръката му посегна към нея с невероятна бързина и се сключи около кръста й.

— Забрави го — каза рязко. Притисна я в ръцете си. Освободи умело кока й и зарови пръсти в тежката коприна на косата й. Дръпна главата й назад и я принуди да го погледне. — Забрави всичко. Мисли само за това.

Целуваше я, а мустаците му я гъделичкаха и възбуждаха, докато и тя разтвори устни в самозабрава.

Без дори да разбере как стана това, ръцете й покриха лицето му с трептяща ласка, а после пръстите й се вплетоха в тази прекрасна руса коса, докоснаха кичурите, които падаха върху яката му.

Устните му се движеха върху нейните и съвсем естествено тя отговори на тези страстни, възбуждащи движения и притисна тяло до неговото. По-скоро почувства, отколкото чу спирането на дъха му в гърлото, той прошепна името й. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, спряха се за миг на тънката й талия и се придвижиха до меката извивка на бедрата й. Обхвана ги в шепи и още по-силно я притисна към себе си.

Устните му се заиграха с меката част на ухото й и се спуснаха в чувствената пътечка надолу по врата й.

— Какъв е този аромат? — прошепна той и Катлийн простена, когато усети устните му в чувствителния триъгълник в основата на врата си.

— „Митсуко“ — прошепна тя.

— Никога не съм го чувал.

— Никога?

— Никога. Но вече няма да го забравя.

Ръката му се придвижи нагоре по гръдния й кош. О, господи, да, да! Ръката му покри гръдта й. Дланта му я обхвана и прилегна върху нея, като че ли беше създадена точно за това. Тя започна бавни, изследващи кръгови движения, които спираха дъха й и я потопиха в неизпитвана досега еуфория. Устните му си играеха с ухото й и я изпълваха с непознато удоволствие, когато изведнъж той запита дрезгаво:

— Къде искаш да отидем?

— Какво? — запита тя разсеяно, с едва чут глас.

— В твоето бунгало или в моето?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века