Копринената паяжина

Думите му най-сетне проникнаха през гъстата мъгла на възбудата и сякаш я поляха със студена вода. Този обикновен въпрос угаси моментално пламъците на страстта, които вече горяха тялото й и палеха духа й.

Отблъсна се от него и опита да напълни дробовете си с кислород, като направи няколко дълбоки, неравномерни вдишвания.

— Катлийн, какво?

— Аз не мога… не мога… да бъда с теб — каза тя бързо, преди да се поддаде отново на чара му.

— Но защо, по дяволите? — спря се, погледна я за момент, преди да продължи тихо: — Съжалявам. Не беше редно да те питам. — Поклати глава разочаровано и прокара пръсти през косата си, все още разрошена от ласките й. Засмя се нервно. — Все пак трябваше да ме предупредиш преди петнайсет минути, че днес си в „онова време от месеца“…

Не можа да разбере веднага думите му. Ако не беше толкова тъмно, щеше да забележи колко я беше смутил с предположението си, но по-добре беше да си мисли, че е неразположена, отколкото да разбере действителната причина, поради която не можеше да бъде с него.

Ерик пристъпи напред и обгърна лицето й с ръце.

— Лека нощ — прошепна той нежно и я целуна леко по устните, а после по челото.

— Лека нощ — промълви тя. Едва се сдържаше да не се втурне навън — погледът му я изгаряше…

Четвърта глава

— Имам чудесно предложение! — възкликна Една на закуската следващата сутрин.

— И какво е то, скъпа? — запита Би Джи, като захапа една бисквита.

— Катлийн да заведе Ерик на вечеря в Кресънт Хотел.

Вилицата на Катлийн изтрака по чинията й и тя стреснато вдигна глава — срещу нея в сините очи на Ерик проблясваха весели искрици.

— Какво представлява Кресънт? — запита той Харисънови, без да снеме втренчения си поглед от Катлийн.

— Ерик, сигурна съм, че много ще ти хареса. Това е хотел в Юрека Спрингс, построен през 1880 година и реставриран до оригиналната си викторианска елегантност. Ресторантът им е разкошен!

— Аз не… — започна Катлийн.

— На какво разстояние оттук е Юрека Спрингс? — прекъсна я Ерик.

— Само на около трийсет мили, но обикновено е нужен цял час, за да се стигне дотам. Тук няма супермагистрали — засмя се Би Джи. — Но ти наистина трябва да видиш градчето. Наричаме го Американската Швейцария. Юрека Спрингс е разположен направо на върха на планината. Къщите и сградите са странни на вид, обикновено на няколко етажа. Единият от тях може да бъде на нивото на улицата, а гърбът на къщата да се подкрепя от опори с височина десетина метра.

— Убедихте ме — възкликна Ерик ентусиазирано. — Чувал съм за Юрека Спрингс, но никога не съм бил там.

— Чудесно. В такъв случай въпросът е уреден — откликна Една.

— Почакайте! — Катлийн почти извика, но когато три чифта очи се обърнаха към нея, лицето й почервеня. — Не мога да тръгна просто ей така. Искам да кажа… децата… тази вечер… против правилата е.

— Ти си член на управата. А членовете на управата не нарушават правилата — Една се усмихна. — Трябва да дадем на Ерик малка почивка. Той едва ли е свикнал като нас на продължителна изолация от цивилизацията.

Катлийн погледна Една с подозрение. В казаното от нея имаше логика — напълно вероятно беше Една наистина да иска да даде възможност на Ерик да забрави поне за една вечер шумната лагерна трапезария. Но еднакво вероятно беше това предложение да е опит за старомодно сватосване. Нямаше любезен начин за отклоняване на предложението за свободна вечер, така че на Катлийн не оставаше нищо друго, освен да преглътне буцата, заседнала на гърлото й, и да каже тихо:

— Сигурно няма да е лошо малко да се поразходим.

— Можете да тръгнете веднага щом върнеш децата днес следобед — продължи Една с оживлението на човек, довел до успешен край една добра мисия. — Ерик, в хотела има и приятен изолиран клуб в приземния етаж с дансинг.

— Звучи все по-добре и по-добре — каза Ерик на Харисънови, после им обърна гръб и намигна на Катлийн.

О, боже, простена тя в себе си. Тази сутрин й беше нужно да събере целия си кураж, за да влезе в трапезарията за закуска след снощното си поведение. Какво й бе станало? Трябва да се е побъркала. Беше го спряла точно навреме, но го допусна прекалено близо до себе си — разреши му много повече, отколкото беше разрешавала на когото и да било досега. А го познаваше само от два дни! Готовността, с която тялото й реагираше на ласките му, независимо от волята й, я изпълваше със страх и несигурност.