Копринената паяжина

— И променете ръкава — продължи Елиът заповеднически. — Това е прекрасна блуза за костюм, но ако клиентките не могат да вмъкнат този силно набран ръкав в ръкава на жакета, няма да купят блузата. Харесвам грациозния стил, но махнете половината от плата, който сте вложили в този ръкав.

— Да, господин Пейт. Разбира се.

— Можем ли да очакваме, че блузите ще ни бъдат изпратени така както ги искаме? — продължи атаката Елиът.

— Разбира се — побърза да го увери нещастният производител. — Самият аз мислех да махна тази фльонга.

Все още се смееха, когато Елиът спря такси, за да ги отведе до Руската чайна, където бяха поканени на обяд. Почти всеки ден бяха канени на обяд и вечеря, водеха ги в най-добрите и скъпи ресторанти. Катлийн получи голям брой смели предложения. За нейно голямо огорчение, Елиът не изостана назад и в това отношение.

След десет дни те бяха вече готови да се приберат. Промениха резервацията за полета си и се върнаха един ден по-рано в Сан Франциско. Разделиха се на летището, доволни от себе си и успешно изпълненото задължение.

Катлийн изненада всички с пристигането си в имението точно за вечеря. И за нея имаше изненада. Ерик също беше там. Не беше сам — с него беше великолепна, зашеметяваща блондинка.

Казваше се Тамара.

Шестнадесета глава

— Катлийн! — възкликна Сет, насочи стола си към нея и едва не я блъсна от вълнение.

Тя със смях се наведе да приеме топлата му целувка. Когато се изправи, отново забеляза с тревога израза на безкрайна умора, изписан на лицето му. Не е ли отслабнал? Скулите изпъкваха остро на измършавялото му лице. Но както винаги, очите му искряха от радост, че я виждат.

— Как мина пътуването? — запита той, докато я придружаваше до масата. Джордж и Алис се бяха втурнали в стаята веднага щом чуха гласа й и протегнатите й ръце прегърнаха телцето на Терън.

— Какво предлага пролетната мода, Катлийн? Алис, моля те, сложи й чиния. Терън се научи да казва „кола“ и „камион“. Скъпа, успешно ли беше пътуването? — думите на Сет се прескачаха една през друга — така се радваше, че я вижда. Тя се засмя отново и притисна дърпащия се Терън към гърдите си.

— Пътувахме много добре и може да се каже, връщаме се с пълни ръце. Направихме някои много сполучливи и изгодни покупки. Свършихме рано и решихме да се върнем — очите й обхванаха насядалите около масата и ги включиха в разговора. Погледът й се спря на русата красавица до Ерик. — Извинявайте, още не са ни запознали.

— О, съжалявам — каза Сет. — Толкова се зарадвах, когато те видях, че забравих задълженията си на домакин. Катлийн, запознай се с Тамара. Тамара, това е съпругата ми и най-добрият ми помощник в работата, Катлийн.

— Здравейте — каза учтиво Катлийн.

— Здрасти — отговори й момичето и отново замълча.

— Как си, Катлийн? — обади се Ерик за първи път. Звукът на любимия глас отбеляза истинското й завръщане вкъщи. Той я обгърна с богатството и дълбочината си, с мъжествеността си, докосна я с тембъра си.

Копнееше да се приближи до него и да почувства силата и топлината му… Но не можеше. Имаше толкова хора, а и до него седеше разкошна красавица, жена, която беше посмял да доведе в нейния дом.

— Добре съм — отговори тя, без да срещне погледа му.

— Алис, отведи сега Терън обратно в кухнята — нареди Хейзъл.

— Не — противопостави се Катлийн хладно. — Той ми липсваше повече, отколкото можех да си представя. Тази вечер ще остане при нас. — Отправи предизвикателен поглед към зълва си.

— Разбира се, скъпа — съгласи се благосклонно Хейзъл, но погледът, който й отправи, беше остър като кремък.

Катлийн постави салфетка на скута си и очите й неволно се върнаха обратно към тази обаятелна млада жена до Ерик. Трябва да е доста висока, прецени тя. Тамара нямаше ли и друго име? Но и за какво ли й беше? Нима някой можеше да я забрави, след като веднъж я види? Косата й имаше цвета на лунната светлина — възможно най-светлия рус цвят. Тя обрамчваше лицето й във внимателно подредено безредие и се спускаше до средата на гърба й, свободна, неопитомена — подчертаваше котешката хитрина, която надничаше от кехлибарените й очи. Те бяха студени и пресметливи, но когато се обръщаха към Ерик, излъчваха само топла, предразполагаща подкана. Катлийн можеше да почувства искрите, които проблясваха в тези очи, независимо от разстоянието.

Веднъж забеляза Ерик да отговаря на съблазнителните погледи на Тамара с една от неговите бавни, предизвикателни усмивки — и храната в устата й изгуби вкуса си. Опита се да не ги поглежда и да концентрира вниманието си върху това, което Сет й разказваше за Терън и магазините, но усилията й бяха напразни.

Тамара беше облечена в тясна бяла рокля, която подчертаваше чудесния й тен. Доколкото Катлийн можеше да види от мястото си, тъканта очертаваше фигура със съвършените пропорции на статуя, без да оставя нищо скрито за стимулиране на въображението.

— Ако си се нахранила, Катлийн, нека да отидем във всекидневната — предложи Сет. — Струва ми се, че почти нищо не яде.

Катлийн се вгледа в чинията си, без да я вижда — не бе изяла повече от няколко хапки.