Копринената паяжина

Най-активният сезон за всеки търговец беше периодът от началото на ноември до Коледа и магазините на Кирчоф не правеха изключение. Независимо от това Сет не допусна този факт да попречи на подготовката на рекламните филми на Ерик. Пътуването до Карибско море беше запланувано за първата седмица на декември.

Катлийн не искаше да има каквото и да било общо с тази идея, но скоро установи, че подготовката по пътуването не може да мине без активното й участие.

— Не разбирате ли, че искате невъзможното? — извика гневно тя.

Бяха в офиса на Сет, а целта на събирането им — заплануваното пътуване. Катлийн скочи от стола си и отиде до библиотеката със скръстени на гърдите ръце и с гръб към тях. Колко още можеше да понесе? За трети път се събираха тази седмица. Тези срещи непрекъснато я сблъскваха с Ерик, а тя сега не искаше нито да го вижда, нито да го чува.

— Катлийн — каза търпеливо Сет, — знаем какъв товар слагаме на раменете ти. Но ти сама разбираш, че за да могат тези реклами да се пуснат в ефира навреме, Ерик трябва да бъде готов с тях още в началото на другата година. И затова се налага снимките да започнат колкото е възможно по-скоро.

Катлийн се обърна към тях и ги изгледа гневно. Ерик се беше отпуснал нехайно в един от столовете с протегнати напред крака. Гледаше я втренчено изпод вежди. Не го желаеше този поглед — караше я да се чувства неудобно.

— Разбирам всичко това, Сет. Не съм идиот — гласът й беше прекалено рязък. — Но се питам дали ти разбираш колко трудно ще бъде да осигурим доставка на дрехи — дори мостри! — толкова бързо? Не съм сигурна дали ще мога да постигна ангажираност на поне една от модните къщи в Ню Йорк. Те ще ми се изсмеят в лицето.

— Разбираме и напрежението, и неприятностите, с които ще трябва да се пребориш, но знаем, че ще направиш всичко, което е по силите ти. Рекламните филми ще бъдат направо безполезни, ако използваме модели от миналия сезон. Искам само нови облекла.

— Знам, знам — повтори тя уморено, като ненужно напомняше по този начин на Сет, че той й обяснява това поне за стотен път. — Та те дори още не са започнали да кроят пролетните модели — знам това, току-що се върнах от Ню Йорк, спомняш си, нали?

— Да — отговори Сет спокойно, незасегнат от саркастичния й тон. — А ако това, което Елиът ми каза, отговаря на истината, ти си очаровала всички производители на Седмо Авеню. Ще можеш сигурно да ги помолиш за една малка — не, коригирам се — за една голяма услуга.

Катлийн въздъхна, опъна войнствено рамене назад, но после ги отпусна с пресилена примиреност.

— Какъв размер носи това момиче?

— Тамара — обади се Ерик. — Името й е Тамара.

— Съжалявам. Какъв е размерът на Тамара?

— Осми. Ще използваме само модели с този размер, за да улесним нещата за теб.

— Благодаря ви много — каза тя престорено мило и премигна. — Нямам думи да ви обясня колко много ще ми помогнете с това да направя невъзможното.

В стаята настъпи неловка тишина. И тримата се опитваха да не срещат погледа на другия. Катлийн веднага съжали за детинския си сарказъм. Какво й става наистина?

— Ерик, ще ни извиниш ли за няколко минути? — запита тихо Сет след дълга, напрегната пауза.

— Разбира се — той се измъкна от фотьойла и излезе от стаята.

Мълчанието продължи и зад гърба му. Катлийн нервно подръпваше закачена някъде и извадена нишка на ръкава си. Не издържа дълго — когато почувства, че ще се пръсне, ако Сет продължава да мълчи многозначително, вместо да й се накрещи за отвратителното й поведение, каза тихо:

— Съжалявам. Знам, че те поставих в неловко положение пред съдружника ти. Съжалявам много.

Той не отвърна нищо и Катлийн беше принудена да го погледне. В очите му нямаше гняв, нито укор — в тях се четеше само безпокойство.

— Катлийн, какво има?

Гласът му беше мек, успокоителен. Ако я беше осъдил, щеше да продължи да спори с него, но този покоряващ глас проби престорената й горделивост и надменност. Катлийн наведе глава и отпусна рамене:

— Не знам.

— Ела тук.

Отиде покорно до инвалидния му стол и му разреши да я постави на коленете си, както веднъж вече беше направил — в деня, в който й предложи ръката си.

— Сигурна ли си, че не знаеш? От няколко дни не си на себе си. Ако нещо не е в ред, искам да знам кое е то. Мога ли да ти помогна по някакъв начин?

— О, Сет — простена тя във врата му и с облекчение се отпусна в прегръдката му. Беше толкова внимателен, така деликатен. Ще й прости, дори и да му признае сега, че обича приятеля му, че Ерик е бащата на Терън. Любовта му към нея беше безусловна. Но тя никога нямаше да го нарани по този начин. Обожаваше го прекалено много.

— Какво те притеснява? Ерик ли е причината?

Сърцето й като че ли спря за миг. Нима Сет вече знае? Нима е била прекалено невнимателна с онези дълги, изпълнени с копнеж погледи, които отправяше към Ерик винаги когато бяха в една и съща стая? Дали Сет е забелязал вече приликата между Терън и Ерик, която се засилваше все повече и повече с всеки изминат ден? Трябваше да каже нещо.

— Защо ще ме притеснява Ерик? — помъчи се да се из смее, но смехът й прозвуча фалшиво.