Копринената паяжина

— Не мисли, че не виждам истината през прозрачната фасада на ежедневно демонстрираната ти загриженост за Сет. Тя не е породена нито от любов, нито дори от обикновена сестринска привързаност. Ти го ненавиждаш, защото искаш да контролираш магазините „Кирчоф“. Живяла си с илюзията, че — като първородна — президентството на фирмата ти принадлежи по право след смъртта на баща ти. Но той отхвърля Сет заради недъга му, а теб — заради пола ти. Когато умира чичо ви и царската корона се освобождава още веднъж, ти не си посмяла да се бориш със Сет за нея. Немислимо е било да се ангажираш в борба за власт с един инвалид. Но може би е трябвало да направиш точно това, Хейзъл. Или е трябвало да се бориш с него за президентството на фирмата, или трябваше да се примириш и да се научиш да живееш с решението си да отстъпиш. Ти си твоят най-лош враг, не аз. Нямам нищо общо с това, че някой те е изоставил, нито имам вина, че баща ти те е подценил. Сет те обича. Защо — не ми е ясно, но аз нямам намерение да се намесвам между вас и да променям вашите отношения.

Очите на Хейзъл се свиха, ноздрите й се разшириха, в гласа й преливаше злост:

— Ще те хвана в капана си, бъди спокойна. И този ден не е далече. Когато се справя с теб, брат ми ще трябва да те види такава, каквато си. Това ще го унищожи. А когато падне, аз ще си получа своето. Аз ще контролирам магазините на Кирчоф — Хейзъл си беше поставила за цел да спечели и беше готова да сложи на карта всичко заради победата.

Вечерта преди тръгване Катлийн се посвети напълно на Терън. Ерик беше идвал по-рано и беше играл с него на пода на всекидневната за радост на всички, с изключение на Хейзъл.

Катлийн наблюдаваше боричканията им, изпълнена едновременно и с гордост, и със страх — гордост от сина си, страх, че Ерик може да се опита да й го отнеме. По всичко си личеше, че го обича. Двамата бяха точни копия един на друг. Катлийн се надяваше само, че приликата между тях не беше толкова очевидна и за другите.

* * *

Ерик си тръгна с думите, че ще очаква да ги види сутринта на летището. Катлийн се качи заедно с Алис да сложи детето в леглото му. Щеше да го види отново, преди да тръгне, но не искаше да се лиши от неповторимата сладост на целувката за лека нощ.

— Мама — обади се той, когато изгаси светлината.

— Лека нощ, съкровище мое — прошепна тя и се наведе още веднъж над него, за да го целуне по бузката. Отдръпна се поразена. От пижамката му все още лъхаше специфичната миризма на одеколона на Ерик. Заля я болезнен копнеж.

Напълно объркана от тази неконтролируема жажда за Ерик дори и сега, след ужасната сцена в жилището му, когато беше принудена да понася обидите му, тя се отправи унило към стаята си.

Защо, защо е толкова тревожно красив? Защо постигаше нещата с такава лекота? Беше истински професионалист. Първата серия рекламни филми за магазините „Кирчоф“, които пусна в ефир, бяха така добре направени, че сърцето й се пръскаше от гордост всеки път, когато гледаше някой от тях по телевизията.

Но той не беше рицар в блестящи доспехи. Имаше един основен недостатък, който сам беше признал на Сет. Беше проклет егоист.

Нямаше защо да се чуди.

Сигурно е бил любимецът на семейството — златокъдрото дете на мама. В общи линии е получавал нещата така, както ги е искал. Не е познал горчивината от провалени надежди и неосъществени желания — сигурно винаги е имал всичко, което е поискал. Сега искаше нея, но тя му се беше противопоставила и той намери изход за себе си в презрението към нея. Какво ли мисли да направи с Терън? Това я плашеше най-много. Обичаше сина си, не можеше да се съмнява в любовта му към него. Но докъде можеше да си разреши да стигне в стремежа да го има?

Погледна се право в очите в огледалото над умивалника и се запита на глас „А ти по-добра ли си от него?“ Желаеше го точно толкова силно, колкото очевидно и той я желаеше. Изневярата беше абсолютно неприемлива — за нея това ще означава да престъпи всичко, в което вярваше и към което се придържаше. Верността към съпруга беше основен морален закон за Катлийн. Не избяга ли от Ерик именно защото нямаше никаква търпимост към този вид ужасяваща, отблъскваща лъжа? Избяга от него, защото си помисли, че е женен — въпреки че сърцето й се късаше…

Но нещата при нея бяха различни, помисли си тя в отчаян опит да си намери оправдание. Не търсеше банална любовна авантюра. Обичаше Ерик. Обичаше го, нали? Или толкова много искаше да изглежда праведна в собствените си очи — както той я обвини, — че се мъчи да се убеди в любов към него? Това настояване, че го обича, не беше ли само лицемерно извинение за жаждата в кръвта й, която закипяваше буйно всеки път, щом погледнеше Ерик или усетеше докосването му?

Наистина ли го обича? Или беше просто жена с естествена нормална нужда от секс, която се обаждаше винаги щом пред очите й се появеше толкова привлекателен мъж като Ерик?

* * *