Копринената паяжина

— Паспортът ти е в ред. Поднови го миналата година, когато двамата с Елиът ходихте в Англия за онези вълнени жилетки и пуловери. Алис ще подготви дрехите ти навреме. Кога тръгвате, Ерик? Вторник? — Ерик му отговори с кимване и Сет продължи: — Ето, виждаш ли, имаш на разположение цели три дни, за да си събереш нещата и да се подготвиш. Елиът ще ти помогне да опаковате дрехите и аксесоарите, нужни за снимките.

С някаква отдалечена част от мозъка си Катлийн се питаше какво ли ще направят двамата мъже, ако започне са крещи — едва се сдържаше.

— Ерик, какво ще кажеш? В края на краищата става въпрос за твой проект — попита Сет.

Ерик беше много въздържан.

— Естествено участието на Катлийн в екипа ми ще има голямо значение за общата работа. Но аз не мога да се намесвам в един проблем, който трябва да бъде решен между вас двамата. Колкото и добре дошла за мен да е помощта й, Катлийн е човекът, който ще реши.

— Катлийн — ласкаво каза Сет, — имам нужда от твоята помощ. Бих го направил сам, ако можех. — Приближи се със стола си до нея и взе ръцете й в своите. — Чувствам, че трябва да имаме представител на магазините ни там. Познаваш стоката много по-добре от всеки друг. Да, ще бъде допълнително натоварване за теб, но защо не помислиш за хубавата страна на нещата — слънчева ваканция в тропически климат през декември? — Усмихна се и стисна ръката й.

Нима можеше да му откаже?

* * *

Следващите три дни бяха и си останаха неясна мъгла от несвързани спомени. Без помощта на Елиът Катлийн никога нямаше да успее да опакова гардероба за снимките навреме за чартърния полет във вторник.

Елиът се оплакваше нацупено, хленчеше, че отива без него. Защо не е настояла пред Сет да я придружи?

— Защото имам нужда от теб тук, Елиът — отговаряше му тя търпеливо за стотен път. — Тук трябва да има човек да следи нещата.

— Не е честно — продължаваше той. — Готов съм да отида и без заплата — само заради шанса да бъда с Гуджонсън цяла седмица.

— Сигурна съм, че Тамара ще се погрижи за него.

— Тази кучка — присмя се Елиът. — Надявам се, че той ще прояви по-изтънчен вкус. Тая е готова да се чука с всичко, което се движи — без значение дали на четири или на два крака.

— О, Елиът! — въздъхна Катлийн и уморено разтърка челото си — беше придобила този навик през последните три дни.

Хейзъл не я остави да тръгне, без да я напрегне допълнително. Влезе в офиса й един ден по обяд. Катлийн не я забеляза, докато не заговори.

— И така, ти отлиташ към слънчевите тропици с красивия оператор.

Катлийн бързо овладя внезапното си сърцебиене, от което й прилоша. На лицето й имаше непроницаема маска и отговори с равен тон:

— Ако имаш предвид пътуването за рекламните филми — да, тръгвам. По искане и настоятелна молба на съпруга си.

— Сет е глупак! Не вижда ли колко улеснява нещата за теб и онази мечка Гуджонсън? Кога ще сервираш още едно копеле на глупавия ми брат?

В първия миг Катлийн настръхна от гняв, но в следващия се разтрепери от страх. Възможно ли е Хейзъл да знае? Не. Тя само я предизвикваше. Отговори й хладно:

— Не съм длъжна да оправдавам действията си пред теб, но няма да е зле да знаеш, че никога не съм изневерявала на Сет. И няма да изневеря.

— Ха! Ако ти се удаде възможност, ще го направиш, без да ти мигне окото! А сега той ти дава чудесна възможност. Въобразява си, че ще те запази, като ти отпуска юздите. Слаб човек, неспособен да защити интересите си.

— Това, което определяш като слабост, е чисто и просто щедрост и липса на егоизъм — нещо съвсем неразбираемо и чуждо за теб. Знам корените на твоята безгранична ожесточеност. Сет ми каза за мъжа, който те е оставил да го чакаш пред олтара. Бих могла да ти съчувствам за преживяното, ако не беше най-омразният човек, когото някога съм срещала. Сега мога само да те съжалявам за самотата, с която се самонаказваш.

— Затваряй си гадната уста! Как смееш да ме съжаляваш? Мен от всички хора на света! — дива омраза изкриви лицето й в грозна гримаса. Цялото й тяло трепереше от потисната ярост.

Катлийн остави предпазливостта настрана. Дълго време беше твърде напрегната, за да има сили да претегли разумността на думите, които каза срещу Хейзъл.