Корабът на изкуплението

Скейд поклати глава при спомена за неотдавнашното си пътуване до Казъм сити. „Виждала съм последствията от Смесената чума отблизо. Не ми се струва същото.”

[Съгласни сме. Нещо друго е. Въпреки това трябва да се наложи абсолютна карантина, за всеки случай; нищо чудно да имаме работа с някакъв заразен агент. Сега ще се съсредоточиш ли върху задната му част?]

Гласът, различен от гласовете на другите конджоинъри, които бе чувала, придоби остри, покровителствени нотки, сякаш вече знаеше отговорите на поставените от него въпроси. [Какво ще правиш със запазените структури, забити в корпуса, Скейд?]

Тук-там по корпуса безразборно бяха струпани черни кубове с различни размери и ориентация. Бяха забити в него като в мокра глина, така че предните им части бяха полускрити в материала, от който бе изработен той. От тях излизаха извиващи се опашки от по-малки кубове, които образуваха елегантни дъги.

„Според мен това са тези, които са опитвали да се отделят другаде. Очевидно не са били достатъчно бързи, за да се справят с всички.”

[Мнението ни съвпада. Каквото и да са, към тях определено трябва да се отнасяме извънредно предпазливо, макар да не е изключено вече да не са активни. Може би Галиана е съумяла да спре разпространението им. Нейният кораб е успял да стигне дотам, макар да се връща у дома на автопилот. Сигурна ли си, че на борда не е останал нито един жив човек?] „Не, няма да бъда, преди да сме отворили кораба. Но не изглежда обещаващо. Вътре няма никакво движение, никакви очевидни точици топлина. Корпусът е прекалено студен, което показва, че не се осъществяват никакви животоподдържащи процеси, освен ако не носят криоаритметичен двигател.” Скейд се поколеба, докато в главата ѝ на заден план преминаха още няколко симулации.

[Скейд…?]

„Признавам, оцелелите няма как да бъдат много — основната част от екипажа несъмнено е във вид на замръзнали трупове. Възможно е да успеем да извлечем паметта на някой и друг от тях, но дори това звучи доста оптимистично.”

[Нас ни интересува само един труп, Скейд.]

„Дори нямам представа дали Галиана е на борда… И даже да е, даже да насочим всичките си усилия, за да я върнем към живот… може да не успеем.”

[Разбираме. Времената все пак са тежки. Макар че ще бъде прекрасно да успеем, провалът би бил най-лош, ако не опитаме да направим каквото и да е. Поне в очите на Майка Нест.]

„Това ли е обмисленото решение на Нощния съвет?” [Всичките ни решения са обмислени, Скейд. Видимият провал не може да бъде толериран. Но това не означава, че няма да направим всичко, което сме в състояние. Ако Галиана е на борда, ще направим всичко възможно, за да си я върнем. Но това трябва да се направи в пълна тайна.]

„Колко пълна?”

[Завръщането на кораба няма как да се скрие от останалите на Майка Нест. Но можем да им спестим вълненията на надеждата. Ще докладваме, че е мъртва, без възможност да бъде върната към живота. Нека мъката на нашите съотечественици да бъде кратка и ярка, като нова. Така усилията им срещу врага ще бъдат още по-ожесточени. А междувременно ние ще работим върху нея с усърдие и любов. Ако я върнем към живота, появата ѝ ще бъде равносилна на чудо. Ще ни простят, че сме изопачили истината тук и сега.]

Скейд се усети, преди да се бе изсмяла на глас. „Изопачили истината ли? На мен това ми се струва чиста лъжа. И как ще направите така, че Клавейн да се придържа към вашата история?”

[Защо смяташ, че Клавейн ще бъде проблем, Скейд?]

Тя отговори на въпроса с друг въпрос. „Само не казвайте, че възнамерявате да не информирате и него?”

[Във война сме, Скейд. Има един стар афоризъм, свързан с истината и броя на жертвите, но сега няма да те бавим с него; сигурни сме обаче, че разбра за какво става дума. Клавейн е голяма придобивка в тактическия ни арсенал. Мисленето му се различава от мисленето на всички други конджоинъри и благодарение на това ни помага да имаме непрестанно предимство пред врага. Той ще потъжи кратко, няма да му бъде лесно. Но после ще дойде на себе си, точно когато ще имаме най-голяма нужда от него. Не мислиш ли, че така е по-добре, отколкото да му стоварим един продължителен период на надежда и, най-вероятно, смазващо разочарование?]

Гласът промени тона си, може би усещаше, че все още не я бе убедил. [Клавейн е емоционален човек, Скейд, много повече от останалите. Беше стар, когато дойде при нас, по-стар в неврологичен смисъл от всички останали новобранци, които сме вербували някога. Умът му все още е затънал в стария начин на мислене. Не трябва да забравяме никога този факт. Той е уязвим и се нуждае от нашите грижи, като нежно парниково цвете.]

„Но пък да го излъжем за Галиана…”

[Може никога да не се стигне до това. Прекалено избързваме. Първо трябва да огледаме кораба — възможно е Галиана изобщо да не е там.]

Скейд кимна. „Това би било най-доброто, нали? Тогава ще знаем, че тя е все още някъде там.”

[Да. Но тогава ще трябва да се заемем с решаването на дребния въпрос какво се е случило с третия кораб.]