Корабът на изкуплението

[Да. Съгласни сме. Кубовете явно са научили много за нас. Трябва да гледаме на тях като на заплаха, макар все още да не знаем къде е била Галиана, когато са я открили. Но все пак съществува някаква искрица надежда, какво ще кажеш?] Скейд не успяваше да види тази искрица. От векове човечеството издирваше извънземен разум. Засега бе успяло да намери само вълнуващи следи — патърн джъглърите, шраудърите, археологически останки на други осем-девет мъртви култури. Все още не бяха откривали друг, съществуващ в настоящето, използващ машини разум, нищо, с което да може да се мери.

Досега.

А този използващ машини разум очевидно преследваше, инфилтрираше се и избиваше, а след това нахлуваше в черепите.

Според Скейд това определено не беше плодотворна първа среща.

„Надежда ли? Сериозно ли говорите?”

[Да, Скейд, защото не знаем дали кубовете са били в състояние да предадат това знание на онова, което ги е изпратило, каквото и да представлява то. Корабът на Галиана все пак успя да се върне у дома. Трябва тя да го е докарала дотук и нямаше да го направи, ако е смятала, че довеждането на врага представлява опасност за нас. Клавейн ще бъде горд, струва ми се. Тя не е престанала да мисли за нас, да мисли за Майка Нест.]

„Но е рискувала…”

Гласът на Нощния съвет я прекъсна остро. [Корабът е предупреждение, Скейд. Това е имала предвид Галиана и точно така трябва да го изтълкуваме и ние.]

„Предупреждение?”

[Че трябва да бъдем готови. Те са все още някъде там и рано или късно ще ги срещнем отново.].

„Като ви слуша, човек ще рече, че сте очаквали пристигането им.”

Но Нощният съвет не отговори.

Измина повече от седмица, преди да открият Галиана, защото корабът беше голям и интериорът му бе претърпял съществени промени, което правеше невъзможно бързото му изследване. Скейд също влезе вътре, заедно с други разузнавателни екипи. Върху нормализиращите налягането скафандри всички носеха тежки керамични брони, които правеха движенията непохватни, ако човек не бе изключително внимателен и не предвиждаше всеки свой ход. След неколкоминутно суетене и заемане на пози, от които можеше да излезе само чрез мъчителен заден ход, Скейд написа схема за бързо осъществяване на последователността изображение на тялото/ движение и и даде команда да действа в няколко бездействащи нервни вериги. Нещата се улесниха, макар тя да имаше неприятното усещане, че я ръководи някаква неизвестна нейна част. Скейд реши да прегледа сценария по-късно и да се погрижи движенията да изглеждат напълно резултат от собствената и воля, колкото и илюзорно да бе това.

Слугите от своя страна направиха всичко, на което бяха способни. Те подсигуриха големи пространства от кораба, напръскаха с епоксидна смола с диамантени влакна останките на извънземните машини и после взеха мостри ДНК от повечето трупове в изследваните зони. Самоличността на всяка отделна проба генетичен материал беше удостоверена въз основа на данните за екипажа в Майка Нест, пазени от заминаването на изследователската флота, но още много от имената по списъка предстоеше тепърва да бъдат идентифицирани чрез проби ДНК.

Несъмнено Скейд никога нямаше да успее да идентифицира някои от имената. Когато първият кораб, този, на който се намираше Клавейн, се завърна, Майка Нест бе научила, че далече в Космоса бе взето решение експедицията да се раздели. Една част от хората искаха да се върнат у дома, защото до тях бяха стигнали слухове за войната срещу демаршистите. Освен това те смятаха, че вече бе време да доставят събраната до този момент информация, която бе прекалено много, за да се изпрати.

Разделението не бе направено сред озлобление и взаимни нападки. Да, не липсваха тъга и съжаление, но не и усещане за разединение. След обичайния период на дебати, типичен за всеки процес на вземане на решение при конджоинърите, на това разделяне започна да се гледа като на най-естествения развой на нещата. То позволяваше на експедицията да продължи нататък и същевременно да осигури завръщането на вече наученото. Но макар да знаеше кой точно бе решил да остане далеч в Космоса, Скейд нямаше как да знае какво се бе случило след това. Можеше само да прави догадки за размените, осъществени между двата оставащи кораба. Това бе корабът на Галиана, но съвсем не означаваше, че тя е останала на него, затова Скейд се подготви за неизбежното разочарование, което щеше да я обземе, ако случаят се окажеше именно такъв.