Корабът на изкуплението

През деветдесет и петте години от появата на Смесената чума, конджоинърите бяха научили много за това как да се справят със заразата. Като една от последните човешки фракции, разполагащи с действително ценни технологии от времето преди атаката на чумата, те се отнасяха извънредно сериозно към карантината. В мирно време най-безопасният и най-лесен начин за изследване на кораба беше in situ[1], докато се носеше в пространството в покрайнините на системата. Съществуваше обаче прекалено голям риск демаршистите да забележат тази активност, затова разследването трябваше да се проведе под прикритието на камуфлажа. Майка Нест вече беше оборудвана да приема заразени кораби, така че това бе съвършената цел.

Но въпреки всичко пак трябваше да се вземат предпазни мерки, в това число да се работи в открития Космос. Първо слугите отстраниха двигателите, режейки с лазери през лонжероните, които ги закрепваха от всяка страна на издължения коничен корпус на лайтхъгъра. Възможно бе Майка Нест да бе унищожена от повреда във функциите на двигателите и макар подобно нещо да бе почти немислимо, Скейд бе решила твърдо да не пренебрегва нищо, докато случилото се с кораба оставаше загадка. Междувременно тя нареди ракети-влекачи да пренасят огромни парчета непречистен черен кометен лед до дрейфуващия кораб, които след това слугите нанасяха по корпуса на слой с дебелина един метър. Те вършеха работата си пъргаво, без да влизат в пряк контакт с корпуса. Корабът, който бе черен още в самото начало, сега стана непоносимо черен.

След като това бе привършено, Скейд изстреля куки, които се забиха в леда и така се превърнаха в котви, застопоряващи ракетите-влекачи около корпуса. Тъй като ледът щеше да понесе цялото структурно натоварване от движението на кораба, трябваше да прикрепи към него хиляда влекача, за да предотврати напукването на някоя част от повърхностния леден слой. Когато всички се запалиха, гледката беше извънредно красива: хиляда точици със студен син пламък, излизащи от подобния на шпил корпус на дрейфуващия кораб. Тя поддържаше бавно ускорение и изчисленията ѝ се оказаха толкова точни, че се наложи да направи само една незначителна корекция, за да се приближи до Майка Нест. Всяка промяна в движението на моторите бе изчислена така, че да съвпада с моментите, в които демаршистите не получаваха информация за състоянието в пространството, моменти, за които те смятаха, че конджоинърите нямат представа.

Вече в Майка Нест, увреденият кораб бе изтеглен в широкото пет километра, облицовано с керамика пристанище. То бе специално предназначено за заразени с чума кораби и можеше да побере един лайтхъгър с отстранени двигатели. Керамичните стени бяха дебели трийсет метра и всички машини в пристанището бяха специално защитени срещу познатите щамове на чумата. Камерата се запечатваше, щом корабът влезеше в нея, заедно с грижливо подбрания от Скейд екип, който трябваше да го изследва. Тъй като въпросното пристанище имаше съвсем слаба информационна връзка с останалата част от Майка Нест, екипът трябваше да бъде специално обучен да се справя с изолацията си от милионите други конджоинъри в Нест. Изискването се отнасяше за оперативните работници, които не бяха винаги сред най-стабилните. Колкото до Скейд, тя не можеше да се оплаче — беше сред най-редкия вид; конджоинър, който бе в състояние да действа съвсем сам, дълбоко в тила на врага.

След като корабът бе закрепен, в камерата пуснаха аргон, за да се създаде налягане от две атмосфери. От кораба свалиха съвсем тънък слой лед чрез деликатно отмиване, като останалият слой трябваше да се разтопи в продължение на шест дни. Ято сензори надвисна над него като чайки, душейки аргона, за да открие евентуално наличието на чужда материя. Но не забелязаха нищо необичайно освен частици от корпуса.

Скейд не бързаше, решена да вземе всички необходими предпазни мерки. Не се докосна до кораба преди да бе станало абсолютно необходимо. Край корпуса се носеше изображение на гравитометър с форма на обръч, сондиращ вътрешната му структура, за да се запознае в подробности с нея. В по-голямата си част това, което Скейд видя, съвпадаше с очакванията ѝ, създадени от запознаването с плана на кораба, но забеляза също странни неща, които не би трябвало да бъдат там: издължената им черна маса се носеше спираловидно из вътрешността му. Напомняха ѝ пътя на куршумите, представяни в специалните изображения при разследване на криминални случаи, или на модела на движение на субатомните частици, които се образуваха при преминаването си из специалните камери. Там, където черните маси стигаха до външния корпус, Скейд откриваше неизменно някоя от полупотъналите в него кубични структури.