Корабът на изкуплението

Но въпреки това все още не бе изключено в кораба да има оцелели, макар засега нищо да не го показваше. Неутринният радар и сканирането с гама-лъчи показваха все по-голяма част от структурата, но Скейд все още не можеше да види най-важните детайли. Тя неохотно премина към следващия етап от своето изследване: физическия контакт. Прикрепи десетки механични чукове около корпуса и залепи стотици микрофони. Чуковете започнаха да действат, ударите им отекваха. Тя чуваше трясъка чрез скафандъра си, предаван от аргона. Все едно армия ковачи работеше в някаква далечна леярна. Микрофоните се вслушваха в металическото ехо, докато акустичните вълни се разпространяваха през кораба. Една от по-старите и невронни програми извличаше информацията, скрита във времето на пристигане на ехото, и съставяше карта на томографската плътност на кораба.

Скейд виждаше всичко в призрачни сиво-зелени нюанси. Това не противоречеше на нищо, което вече бе научила и увеличаваше познанията ѝ в определени области. Но явно нямаше да види нищо повече, ако не влезеше вътре, а това нямаше да бъде лесно. Всички люкове бяха запечатани отвътре с тапи от разтопен метал. Тя ги сряза, бавно и нервно, с лазери и бормашини с наконечници от хипердиамант, усещайки страха и отчаянието на екипа. Когато отвори първия люк, изпрати разузнавателен отряд от силно укрепени слуги, раци с керамични черупки, екипирани с разум, точно колкото за извършването на зададената им задача. Те изпратиха към черепа ѝ образи.

Това, което откриха, ужаси Скейд.

Екипажът беше изклан. Някои бяха изкормени, премазани, с отрязани крайници, превърнати на каша, разпарчетосани. Други бяха изгорени, задушени или замразени. Касапницата очевидно не бе извършена бързо. Докато асимилираше детайлите, Скейд започна да си представя как вероятно се бе случило това: поредица от ожесточени схватки и последни постове на съпротива в различни части на кораба, издигане на импровизирани барикади срещу нашествениците. Самият кораб бе направил всичко възможно, за да предпази поверените му хора, като бе пренареждал многократно разпределението на помещенията и преградите, за да задържа врага. Беше опитал да наводни определени участъци със замразяваща или създаваща високо налягане атмосфера и там Скейд откри труповете на странни, тромави машини — конгломерати от хиляди черни геометрични форми.

В главата ѝ се оформи хипотеза. Кубовете се бяха прилепили към външността на кораба на Галиана. Бяха се размножили и разраснали, абсорбирайки и преработвайки многократно външната му обвивка. В това отношение те действително напомняха чумата. Но чумата беше микроскопична; човек никога не виждаше отделните елементи на спората с невъоръжено око. Това беше по-брутално и механистично по начина, по който се възпроизвеждаше. Чумата поне пропиваше трансформираната материя с нещо от по-ранните си характеристики, създавайки химерични фантазии от машина и плът.

„Не” — каза си Скейд. Това определено не беше Смесената чума, колкото и успокояваща да започваше да ѝ се вижда вече тази перспектива.

Кубовете си бяха пробили път в кораба и после бяха образували атакуващи отряди — войнишки конгломерации. И тези войници бяха убивали, напредвайки бавно напред от всяка инфектирана точка. Ако се съдеше по останките, те бяха с неравна повърхност и асиметрични, напомняха по-скоро гъсти рояци стършели, отколкото отделни единици. Вероятно бяха в състояние да се провират през най-малките отвори и след това да се събират от другата страна. Въпреки всичко битката бе отнела време. Според Скейд за окончателното превземане на кораба бяха отишли много дни. Може би дори много седмици.

Тази мисъл я накара да потръпне.

Ден след влизането си нейните слуги откриха почти цели човешки тела, само главите им бяха потънали като в черни шлемове в наобиколилите ги кубове. Чуждоземната машинария изглеждаше инертна. Слугите отстраниха части от шлемовете и откриха, че прораснали от машината остриета са проникнали в черепите на жертвите през очните ябълки, ноздрите или ушните канали. По-нататъшното изследване показа, че остриетата се разклоняваха многократно, докато достигнат микроскопични размери. Те достигаха дълбоко в мозъка на мъртвите и установяваха връзка с конджоинърските им импланти.

Но сега както машините, така и техните приемници, бяха мъртви.

Скейд опитваше да си обясни какво се бе случило; корабната документация бе здраво объркана. Очевидно Галиана се бе натъкнала на нещо враждебно, но защо кубовете просто не бяха унищожили кораба ѝ наведнъж? Инфилтрирането бе осъществено бавно и прилежно и можеше да бъде обяснено, само ако кубовете бяха искали да го запазят невредим колкото се може по-дълго.

Имаше и друг кораб: два вече ги нямаше, но какво се бе случило с този?

[Някакви идеи, Скейд?]

„Да. Но нищо, което да ми допада.”

[Мислиш, че кубовете са искали да научат колкото се може повече, нали?]

„Не се сещам за друга причина. Поставили са средства за разчитане на нервните им устройства. Събирали са информация.”