Корабът на изкуплението

Нещо повече, то щеше да бъде разочарование за цялата Майка Нест. Галиана се бе превърнала в техен символ. Именно тя бе създала конджоинърите преди четиристотин години и на единайсет светлинни години оттук, в намиращи се под повърхността на Марс лаборатории. Беше отсъствала почти два века, достатъчно дълго, за да ѝ бъдат придадени митологичните атрибути, срещу които винаги се съпротивляваше, докато се намираше сред тях. И се беше върнала — ако действително се намираше на борда на кораба — по време на дежурството на Скейд. Почти нямаше значение, че най-вероятно беше мъртва като всички останали. За Скейд щеше да бъде достатъчно да отнесе у дома нейните останки.

Но откри не само останки.

Мястото, където почиваше Галиана, ако можеше да се нарече така, се намираше далече от централната част на кораба. Беше се укрепила зад армирани барикади, далече от другите. Внимателните изследвания установиха, че връзките между нейното местонахождение и останалите от кораба бяха умишлено унищожени отвътре. Очевидно бе опитала да се изолира, да откъсне ума си от останалите конджоинъри в кораба.

„Саможертва или самоопазване?” — запита се Скейд.

Галиана се намираше в криокамера, охладена до точката, в която всички метаболитни процеси се преустановяваха. Но черните машини въпреки всичко бяха стигнали до нея. Бяха разбили керамичната обвивка на криокамерата и се бяха натъпкали вътре в нея, така че образуваха подобна на мумия чисто черна черупка около тялото ѝ. Нямаше съмнение, че това е тя: сканирането през тази своеобразна какавида установи, че наличната костна структура отговаря съвсем точно на костната структура на Галиана. Намиращото се вътре тяло като че ли не бе понесло никакви поражения по време на полета, а сензорите успяха дори да доловят слаби сигнали от имплантираната в нея мрежа. Макар те да бяха прекалено слаби, за да позволят свързване на ниво ум с ум, явно нещо в тази какавида бе все още способно да мисли и да прониква навън.

Вниманието бе насочено към самата какавида. Химическият анализ на кубовете стигна до задънена улица: те като че ли не бяха „направени” от нищо, нито пък имаха атомен строеж. Лицата им бяха просто черни стени от чиста енергия, прозрачна за определени форми радиация. Бяха много студени… и въпреки това активни по начин, по който нито една от другите машини не беше. Отделните кубове не се съпротивляваха срещу отделянето им от масата, а след това се смаляваха бързо до микроскопични размери. Екипът на Скейд насочи скенерите към самите кубове, опитвайки да хвърли поглед върху това, което се намираше под повърхността им, но не беше достатъчно бърз. На мястото на кубовете откриваха само няколко микрограма димяща пепел. Вероятно в сърцевината им имаше механизми, програмирани да предизвикват саморазрушение при определени обстоятелства.

Щом отстрани по-голямата част от обвивката около Галиана, екипът на Скейд успя да я отнесе до специалното помещение, намиращо се в една от стените на космическото пристанище. Работеха при изключително ниски температури, за да не ѝ причинят още по-големи от вече нанесените щети.

После, безкрайно грижливо и търпеливо, Скейд се зае да отстрани останалия пласт от извънземната машинария.

Сега, когато вече почти се бяха освободили от възпрепятстващата гледката материя, те започнаха да добиват все по-ясна представа за случилото се с Галиана. Черните машини бяха проникнали насила в главата ѝ, но сякаш по не така отвратителен начин, както бяха постъпили с другите членове на нейния екипаж. Имплантите ѝ бяха отчасти отстранени, за да се направи път за нахлуващите машини, но нямаше следи от увреждане на големи и важни мозъчни структури. Скейд остана с впечатление, че до този момент кубовете се бяха учили как да проникват в черепи и че с Галиана най-сетне бяха открили как да го постигнат, без да навредят на домакина.

И сега Скейд усети, че я изпълва оптимизъм. Черните структури бяха инертни и концентрирани на определени места. С подходящите клетъчни машинки беше възможно, дори тривиално лесно, да бъдат отделени, куб по куб.

„Можем да го направим. Можем да си я върнем, каквато беше преди.”

[Внимавай, Скейд. Все още не сме си вкъщи, на сигурно.]

Както се оказа, Нощният съвет имаше право да изисква предпазливост. Екипът на Скейд се зае да отделя последния слой кубове, започвайки от стъпалата на Галиана; с удоволствие установи, че тъканите под тях бяха почти неувредени, и продължи работата си, докато стигна до врата. Всички бяха уверени, че ще могат да я затоплят до нормалната телесна температура, дори това упражнение да се окаже малко по-трудно от нормалното съживяване на замразени в криокамерите хора. Но когато започнаха да разкриват лицето ѝ установиха, че работата им съвсем не е на приключване.