Корабът на изкуплението

Излезе през люка и се отправи към неприятелския кораб. Той светеше на фона на тъмния газов гигант. Определено беше пострадал, но не се виждаше излизането на газове отвътре, което говореше, че не е загубил целостта на своя корпус. Възможно бе дори някой от неговите обитатели да е оцелял. Макар сканирането с инфрачервени лъчи да не бе довело до окончателни заключения, лазерните съоръжения бяха установили незначително движение напред-назад из целия кораб. Това движение можеше да бъде обяснено с ред причини, но най-очевидната бе присъствието на поне един човек, който все още се движеше вътре. Но пък нито скарабеите, нито разузнавателният му отряд бяха открили оцелели.

Нещо привлече погледа му: извиваща се бледозелена нишка светлина в тъмния полумесец на газовия гигант. Почти не се беше сещал за товарния кораб, откакто се бе появил корабът на демаршистите, тъй като първият така и не бе изплувал от атмосферата. Най-вероятно Антоанет Бакс беше мъртва, убита по един от няколкото хиляди начина, по които бе възможно да бъдеш убит, когато си в атмосферни условия. Клавейн нямаше представа какво бе възнамерявала да прави там и се съмняваше, че е било нещо, което той самият би одобрил. Но тя беше сама, поне така смяташе, а това не бе начинът да умреш в Космоса. Помнеше как не бе обърнала внимание на предупреждението на капитана на демаршистите и си даде сметка, че всъщност ѝ се възхищава за това. Не я познаваше що за човек е, но не можеше да ѝ отрече, че е смела.

Той тупна с глух звук на повърхността на неприятелския кораб и омекоти удара като прегъна колене. Изправи се; подметките му залепваха за корпуса. Засенчи с длан очи, за да ги предпази от блясъка на слънцето, и се обърна назад, за да погледне към „Куче грозде”, наслаждавайки се на рядката възможност да го види отдалече. Корабът беше толкова тъмен, че в първия момент му беше трудно да го различи. След това имплантите му го отделиха с пулсиращ зелен контур, мащабът и разстоянието бяха обозначени с червени цифри. „Куче грозде” беше лайтхъгър, способен да осъществява междузвездни полети. Източеният му корпус изтъняваше все повече към носа, придавайки му максимално ефикасна аеродинамична форма за подпомагане на поддържането на близка до светлинната скорост. Край най-дебелата точка на корпуса, непосредствено преди започването на опашната част, се намираха двата двигателя, извадени от корпуса и подпирани на тънки лонжерони. Това бяха така наречените от другите човешки фракции „конджоинърски двигатели” поради простата причина, че именно конджоинърите притежаваха монопол върху тяхното конструиране и дистрибуция. Столетия наред конджоинърите бяха позволявали на демаршистите, ултрите и другите пътуващи в междузвездното пространство фракции, да използват технологията, без никога да изпуснат и намек за тайнствените физически процеси, които позволяваха на защитените срещу външни намеси и фалшификации двигатели да функционират.

Но всичко това се бе изменило преди един век. Практически за една нощ конджоинърите преустановиха производството на своите двигатели. Без никакво обяснение, дори без обещание, че производството някога ще бъде възобновено.

От този момент нататък съществуващите конджоинърски двигатели станаха извънредно ценни. Започнаха ужасни пиратски действия с цел осигуряване на собственост върху тях. Това събитие определено бе една от причините за започване на войната.

Клавейн бе чувал слуховете, че конджоинърите продължават да правят двигатели за собствена употреба. Знаеше също така, че тези слухове са неверни, доколкото можеше да бъде сигурен в нещо. Декретът за прекратяване на производството бе всеобщ и бе влязъл в сила незабавно. Нещо повече, наблюдаваше се остро намаляване на употребата на съществуващите кораби, дори от неговата фракция. Клавейн обаче не знаеше коя е причината този указ да бъде издаден. Предполагаше, че е дело на Затворения съвет, но нямаше представа защо подобна мярка бе сметната за необходима.

Но ето че сега Затвореният съвет бе създал „Куче грозде”. На Клавейн бе поверен прототипът на тази пробна мисия, но Затвореният съвет не бе разкрил почти нищо от своите тайни. Рьомонтоар и Скейд очевидно знаеха повече от него, освен това бе готов да се обзаложи, че Скейд знаеше дори повече от Рьомонтоар. Скейд бе прекарала скрита някъде по-голямата част от пътуването, вероятно боравейки с някакъв свръхсекретен военен хардуер. Всички усилия на Клавейн да открие за какво става дума не го бяха довели доникъде.

И все още нямаше представа защо Затвореният съвет бе одобрил строежа на нов междузвезден кораб. Какъв беше смисълът от това в един толкова късен етап на войната, когато врагът вече отстъпваше? Ако се присъединеше към Съвета, може би нямаше да получи всички желани отговори, защото все още нямаше да е проникнал във Вътрешното светилище, но все пак щеше да бъде много по-близо до тях отколкото бе сега.

Звучеше почти изкусително.