Корабът на изкуплението

Чистката се бе разпростряла в обем от няколко десетки светлинни години. Осъществяването ѝ бе отнело няколко десетилетия, но бе извършена светкавично в сравнение с бавното развитие на галактическата история.

А навсякъде наоколо усещаше някакво неопределено, безмилостно съзнание, оркестриращо въпросната чистка. Това бе ансамбъл от машинни умове и повечето от тях плуваха непосредствено под прага на съзнанието. Бяха стари, по-стари от най-младите звезди, и се бяха специализирали единствено в унищожението. Не ги вълнуваше нищо друго.

— Къде в бъдещето се намира това? — попита той.

— Вече е започнало — отвърна Скейд. — Просто още не го знаем. Но до половин столетие вълците ще стигнат до колониите в сърцевината, които се намират най-близо до Първата система. До един век от човечеството ще останат само няколко изолирани групички, прекалено наплашени, за да правят опити да пътуват или да общуват помежду си.

— А конджоинърите?

— Ние сме сред тях, но сме също толкова уязвими, също така преследвани. Вече няма Майка Нест. Конджоинърските гнезда в някои системи са напълно унищожени. Именно тогава те изпращат съобщението обратно във времето.

Клавейн попи думите ѝ и кимна внимателно, готов да приеме обяснението ѝ за момента.

— Как са го направили?

— Експериментите на Галиана около „Встъпление” — отвърна лишената от тяло глава на Скейд. — Тя изследваше връзката между човешките умове с кохерентни квантови състояния. Но материята в дадено състояние на квантово наслагване се смесва, в призрачен смисъл, с всяка частица, която е съществувала или ще съществува някога. Целта на нейните експерименти беше да се изследват нови режими на паралелно съзнание, но стана така, че чрез тях тя отвори прозорец към бъдещето. Проводникът не беше съвършен, така че до Марс достигна само слабо ехо. И всяко съобщение, изпратено през канала, увеличаваше фоновия шум. Просто каналът имаше ограничен информационен капацитет. „Встъпление” беше ценен източник, който можеше да се използва само в изключително критични моменти.

Клавейн усети, че му се завива свят.

— Нашата история вече е била променена, нали?

— Галиана научи достатъчно, за да направи първия двигател за междузвезден кораб. Това беше въпрос на енергия, Клавейн, и на манипулиране на квантовите ходове на дървояди. В сърцевината на конджоинърския двигател е единият край на микроскопичен ход на дървояд. Другият край се намира на петнайсет милиарда години в миналото, като смуче енергия от кварко-глуоновата плазма на първичната огнена топка. Разбира се, същата технология може да се приложи за изработването на оръжия, достойни за Деня на Страшния съд.

— Оръжията адска класа — промълви Клавейн.

— В първоначалната си история ние нямаме нито едно от тези предимства. Първият ни междузвезден полет е осъществен едва век по-късно след първия полет на „Сандра Вой”. Корабите ни са бавни, тежки, уязвими, неспособни да вдигнат по-висока скорост от една пета от светлинната. Човешката експанзия съответно се забавя. За четиристотин години е заселена едва шепа системи. И въпреки това привличаме вълците. Чистката се осъществява с брутална ефективност.

Този вариант на историята, който познаваш, е опит за подобрение. Ходът на човешката експанзия е ускорен и получаваме достъп до по-добри оръжия, които да използваме, когато надвисне опасността.

— Сега разбирам защо оръжията адска класа не могат да бъдат направени отново — възкликна Клавейн. — След като ѝ бе показано как да ги произведе, Галиана унищожи познанието за това.

— Те бяха подарък от бъдещето — заяви гордо Скейд. — Подарък от бъдещите нас.

— А сега?

— Дори сега ни заплашва унищожение. Вълците отново са предупредени за нашата поява. И се оказа, че за тях не е проблем да улавят сигналите на двигателите, и то от разстояние светлинни години.

— Значи бъдещите ние опитват нов номер.

— Да. Този път достигат до близкото ни минало, като се намесват много по-късно в конджоинърската история. Първото послание беше указ, който ни предупреждаваше да преустановим употребата на конджоинърски двигатели. Ето защо преди един век прекратихме производството на кораби. След това ни дадоха някои насоки, с чиято помощ успяхме да построим работещи скришно двигатели като този, който има „Куче грозде”. Демаршистите помислиха, че целта на занятието е сдобиването с тактическо предимство във войната. А всъщност корабът бе предназначен да бъде първото ни оръжие срещу вълците. По-късно ни беше дадена информация за изграждането на машината за потискане на инерцията. Макар тогава да не го знаех, бях изпратена в Шато, за да се сдобия с фрагменти от извънземната технология, чрез която щяхме да построим прототипа на машината за потискане на инерцията.

— А сега?

Тя му отвърна с усмивка.

— Дадоха ни още един шанс. Този път полетът е единственото решение. Конджоинърите трябва да напуснат тази част от Космоса, преди вълците да са пристигнали масово.

— Да избягат, имаш предвид?