Корабът на изкуплението

— Не е в твоя стил, нали, Клавейн? Но понякога това е единствената разумна реакция. По-късно може да помислим за завръщане… дори за конфронтация с вълците. Другите видове са се проваляли, но ние сме различни, струва ми се. Вече намерихме достатъчно смелост, за да променим миналото си.

— Кое те кара да мислиш, че другите нещастници не са опитали да направят същото?

— Клавейн — обади се Скорпион. — Вече наистина трябва да излизаме оттук.

— Скейд… показа ми достатъчно — рече Клавейн. — Приемам, че вярваш в справедливостта на това, което правиш.

— И въпреки това продължаваш да мислиш, че съм марионетка на някаква мистериозна воля?

— Не знам, Скейд. Определено не съм изключил напълно тази възможност.

— Аз служа единствено на Майка Нест.

— Чудесно. — Той кимна, усетил, че независимо каква беше истината, Скейд вярваше, че действа правилно. — Сега ми дай Фелка и си тръгвам.

— Ще ме унищожиш ли, след като си тръгнеш?

Съмняваше се, че тя знае за антиматерията, която двамата със Скорпион бяха разположили из кораба ѝ.

— Какво ще стане с теб, ако те оставя да дрейфуваш тук, Скейд? Ще можеш ли да поправиш кораба си?

— Не е нужно. Другите кораби от флотата не са далече. Те са истинският ти враг, Клавейн. Несравнимо по-добре въоръжени са от „Куче грозде” и същевременно са също толкова бързоподвижни и трудни за засичане.

— Това все още не означава, че за мен ще бъде по-добре да не те убивам.

Скейд се обърна и повиши глас:

— Доведете Фелка.

Половин минута по-късно се появиха други двама конджоинъри, натоварени със скрита в скафандър фигура. Приближиха се. Визьорът беше отворен, за да се убеди Клавейн, че това наистина е Фелка. Явно беше в безсъзнание, но нямаше съмнение, че е жива.

— Ето. Вземи я.

— Какво ѝ е?

— Нищо кой знае какво. Казах ти, че се е оттеглила навътре в себе си, нали? Нейната Стена ѝ липсва много. Може би състоянието ѝ ще се подобри под твоите грижи. Но трябва да знаеш нещо.

Клавейн я погледна.

— Какво?

— Тя не е твоя дъщеря. Никога не е била. Всичко което ти каза, беше лъжа, само за да те накара да се върнеш. Твърде вероятна лъжа и може би тя самата искаше да вярва, че е истина, но така или иначе — лъжа. Все още ли я искаш?

Той знаеше, че му казва истината. Скейд би го излъгала, за да го нарани, но само ако това служеше на амбициите ѝ. Но не го правеше сега, макар да му се искаше много да е така.

Гласът заседна в гърлото му.

— И защо да я искам по-малко?

— Бъди честен, Клавейн. Това би могло да промени положението.

— Дойдох тук, за да спася един човек, когото обичам, нищо повече. — С усилие запази тона си равномерен. — Не е от значение дали във вените ѝ тече моята кръв.

— Така ли?

— Абсолютно.

— Добре. Тогава да смятам работата ни тук за приключена. Фелка послужи добре и на двама ни, Клавейн. Предпази ме от теб и успя да изкара наяве готовността за сътрудничество на Вълка, нещо, което не бих успяла да направя никога сама.

— Вълка ли?

— О, извинявай, нищо ли не споменах за него?

— Да тръгваме — обади се Скорпион.

— Не, не още. Искам да разбера какво има предвид тя.

— Точно каквото казах, Клавейн. — С любяща грижовност Скейд върна главата на мястото ѝ и премигна, когато механизмът щракна. — Доведох Вълка с мен, защото реших, че може да ни бъде от полза. Е, оказах се права.

— Имаш предвид, че си взела тялото на Галиана ли?

— Взех Галиана — поправи го Скейд. — Тя не е мъртва, Клавейн. Не по начина, по който винаги си мислел. Добрах се до нея малко след завръщането ѝ от далечния Космос. Личността и спомените ѝ бяха все още там, абсолютно недокоснати. Двете разговаряхме. Тя ме попита за теб — и Фелка — и аз ѝ казах малка благородна лъжа. За всички щеше да бъде най-добре, ако ви мисли за умрели. Тя така или иначе вече губеше битката. Вълкът опитваше да надделее, а тя не беше достатъчно силна, за да се съпротивлява. Но той не я уби, дори тогава. Запази ума ѝ, защото спомените ѝ му се сториха полезни. Знаеше също така колко ценна е за нас Галиана и че няма да му сторим нищо лошо, докато е с нея.

Клавейн я наблюдаваше и се надяваше, че го лъже, както беше лъгала преди, и същевременно беше наясно, че това е истина. Макар да знаеше какъв отговор ще получи, я попита:

— Ще ми я дадеш ли?

— Не. — Скейд повдигна металния си черен пръст. — Тръгваш си само с Фелка или с нищо, избирай. Но Галиана остава тук при всички положения. — И додаде, сякаш в последния момент се сети за нещо: — А, и за да не се чудиш, ще те информирам, че знам за връхчетата с големина на карфица, които разположихте с прасето из кораба.

— Няма да намерите навреме всичките — заяви Скорпион.

— Не е и необходимо — отвърна Скейд. — Нали, Клавейн? Защото фактът, че Галиана е тук ще ме пази така, както ако бях оставила Фелка. Не. Няма да ти я покажа. Не е необходимо. Фелка ще ти каже, че тя е тук. Тя също се срещна с Вълка… Нали?

Но Фелка не помръдна.

— Айде — каза Скорпион. — Да тръгваме, преди да е размислила.