Кости по хълмовете

Баща му не можеше да го чуе в бълнуването си. Треската се загнездваше в дробовете му и всеки ден му оставаше по-малко и по-малко дъх.

21.

В околностите на град Нур Чингис се разхождаше с жените и братята си зад една каруца, теглена от камили. Макар че през зимата дните бяха по-къси, лекият ветрец почти не донасяше студ. За онези, които познаваха лед и сняг всяка зима от детството си, денят бе почти като пролетен. Умът му беше ясен и спокоен за пръв път от месеци и той гледаше с гордост как малкият Толуй управлява животните с поводите. Най-малкият му син беше едва на четиринадесет, но сватбената церемония вече се бе състояла по искане на бащата на момичето. Две години по-голяма от Толуй, тя вече гледаше бебе в гера си и беше бременна с второ дете. Беше се наложило Бьорте да подскаже на Чингис да се погрижи за сватбата, преди някой от роднините на момичето да бъде принуден, макар и с неохота, да обяви кръвна вражда с ханския син.

Втората бременност на момичето вече личеше, въпреки че семейството й правеше всичко възможно да я скрие под обемистите роби. Несъмнено майка й се грижеше за първородното момче, мислеше си Чингис, докато крачеше. Толуй и момичето Сорхатани изглеждаха сляпо влюбени, макар и да прекрачваха законите на племената. Не беше необичайно млади момичета да забременеят, макар че Сорхатани показваше необичаен дух, захващайки се с Толуй без одобрението на баща си. Дори беше отишла при Бьорте да помоли Чингис да даде име на първия й син. Ханът винаги се бе възхищавал на подобен безсрамен кураж и остана доволен от избора на Толуй. Беше нарекъл момчето Монгке, което означаваше „вечен“ — подходящо име за някой, който щеше да продължи неговата кръв. Докато вървеше, Чингис си мислеше да обяви всички деца за законни, независимо дали са родени в брак или не. Сигурен бе, че това може да им спести неприятности в бъдеще.

— Когато бях момче — с известен копнеж рече той, — младият мъж трябваше да пътува дни наред, за да стигне до племето на невястата си.

Хазар изсумтя.

— Имам четири жени, братко. Ако трябваше да го правя всеки път, май нямаше да се занимавам с нищо друго.

— Направо съм изумена, че те търпят — обади се със сладка усмивка Бьорте и направи жест с кутрето си към Чакахай, при което принцесата се изкиска.

Чингис се ухили на първата си жена. Настроението му се приповдигаше, когато я виждаше да се усмихва — висока и силна, със загорели от слънцето голи ръце. Дори бледата кожа на Чакахай бе придобила златист оттенък през горещите месеци и двете жени излъчваха здраве. Изпита удоволствие, когато улови намигването на Бьорте, щом забеляза, че я гледа. Двете с Чакахай като че ли бяха стигнали до разбирателство след нападението на шаха срещу семействата. Поне вече не му се налагаше да ги следи прекалено изкъсо, когато са заедно и всеки момент могат да се разфучат като котки в торба. Това си беше мир в известен смисъл.

— Народът се нуждае от деца, Бьорте — рече той.

Хазар се изсмя похотливо, карайки двете жени да се спогледат многозначително. Самият Хазар бе станал баща на седемнадесет деца, които познаваше, и с право се гордееше, че четиринадесет от тях са живи. С изключение на Темуге, братята на Чингис бяха дали своя дял в увеличаването на народа с крещящи малчугани, които тичаха между герите. Темуге също се беше оженил, но бракът му засега не бе дал резултат. Най-малкият му брат явно предпочиташе да запълва дните си с уреждане на споровете между племената. Чингис хвърли поглед към него, но Темуге не бе обърнал внимание на Хазар и гледаше как Толуй слиза от каруцата. Ханът изпита топло чувство към най-малкия си брат — нещо, което не му се случваше често. Темуге беше създал своя собствена малка империя в рамките на народа. Осемдесет мъже и жени работеха за него в личния му щаб. Чингис беше чул, че дори ги е научил да четат и пишат. Това изглежда вършеше работа и ханът беше доволен, че брат му не идва при него с проблемите, с които се сблъсква всеки ден. За разлика от дългите крачки на братята му воини, тези на Темуге бяха къси и малко превзети, а дългата си коса предпочиташе да носи завързана в дзински стил. Къпеше се прекалено често и Чингис долавяше аромата на благоуханно масло, който се носеше от него, когато подухнеше ветрец. Имаше моменти, когато той се срамуваше от брат си, но Темуге изглеждаше доволен и племената постепенно приемаха властта му.

Семейството на невястата бе разположило малкия си лагер западно от Нур, като бе подредило герите си по традиционния начин. Чингис видя, че Толуй се поколеба, щом въоръжени мъже препуснаха да го пресрещнат. Синята роба и златната туника на сина му не можеха да се сбъркат дори отдалеч.