Кости по хълмовете

Чингис се усмихна на представлението, което мъжете от семейството изпълняваха. Сякаш не забелязваха хилядите, които бяха дошли да видят съюза, и размахваха мечовете си, като че ли бяха наистина обидени. Толуй се поклони дълбоко на бащата на Сорхатани. Чингис неволно трепна. В края на краищата, Толуй беше син на великия хан. Сорхатани вече беше майка и баща й едва ли би отпратил момчето, ако не засвидетелства достатъчно уважение.

Въздъхна към Бьорте, сигурен, че го разбира. Толуй беше добър син, макар че сякаш му липсваше пламъчето на баща му и чичовците му. Може би той растеше в сянката на Джучи и Чагатай. Погледът му се плъзна надясно, към двамата млади мъже, които вървяха заедно с Угедай. Най-големите му синове не бяха оставили различията си настрана, но това беше тема за друг ден.

Бащата на булката най-сетне се умилостиви и позволи на Толуй да влезе при герите и да поздрави бъдещата си съпруга. Чингис и жените му приближиха семейната сбирка, докато Кокчу благославяше земята и хвърляше капки черен айраг във въздуха за духовете, които ги наблюдаваха.

— Той е чудесен син — рече Хаджиун и потупа брат си и Бьорте по гърба. — Трябва да се гордеете с него.

— Гордея се — отвърна Чингис. — Макар да се съмнявам, че може да бъде водач. Твърде мек е, за да държи живота на хора в ръцете си.

— Още е млад — побърза да се обади Бьорте и поклати укорително глава. — И не е живял твоя живот.

— А може би трябва. Ако бях оставил момчетата да се оправят през зимите в родината, вместо да ги водя тук, сигурно всички щяха да са ханове. — Усещаше, че Джучи и Чагатай надават ухо, макар да се преструваха, че не слушат.

— Тепърва ще бъдат, братко — рече Хазар. — Ще видиш. Завладените земи се нуждаят от мъже, които да ги управляват. Дай му няколко години и го направи шах на някое от тези пустинни кралства. Остави му един туман да го поддържа и той ще те накара да се гордееш, не се съмнявам.

Чингис кимна, доволен от комплимента към момчето му. Забеляза, че Темуге се обръща с внезапно събуден интерес от думите на Хазар.

— Добра идея — рече той. — В Дзин често се налагаше да превземаме един град повече от веднъж. Някои се съпротивляваха дори след второто нападение и трябваше да ги унищожим. Не можем просто да ги прегазим и да очакваме, че ще си останат победени.

Чингис леко се намръщи на това „ние“. Не си спомняше Темуге да е атакувал градове, но денят беше специален и си замълча. Най-малкият му брат продължи най-нехайно:

— Дай ми възможност и ще поставя по един добър човек във всеки град, който превземем от липсващия шах, за да управлява от твое име. След десет или двайсет години ще имаш империя колкото Дзин и Сун, взети заедно.

Чингис си спомни за един стар разговор с водача на гилдия в дзинския град Баотоу. Човекът беше предложил нещо подобно преди толкова много години. Трудно му беше да приеме подобно схващане. Защо му е на човек да владее град, щом степите са открити и пусти? Все пак идеята го заинтригува и той не се присмя на думите на брат си.

Семейството на невястата не би могло да изхрани толкова много гости, но Темуге бе наредил всяка печка в лагера да бъде запалена за сватбеното пиршество. Огромни постелки от плъст бяха постлани върху прашната земя и Чингис седна с братята си, като прие мях айраг и димяща купа със сведена глава. Около него настроението бе приповдигнато и някои запяха песни. На това място, след като Нур се бе предал два дни по-рано, Чингис се чувстваше по-отпуснат от всеки друг път през многото месеци война. Унищожаването на Отрар не бе укротило яростта му. Тъкмо напротив, тя бе нараснала. Здравата беше измъчил всички, но шахът бе все още жив и Чингис се стремеше да сее разруха в земите му. Бяха престъпили чертата с атаката срещу жените и децата и поради отсъствието на самия шах Чингис наказваше народа му по единствения начин, който знаеше.

— Тази идея не ми харесва, Темуге — рече най-сетне той. Лицето на брат му посърна, преди Чингис да продължи. — Но не я забранявам. Не искам тези араби да се промъкват зад нас, след като сме продължили нататък. Ако искат да живеят, ще бъдат роби. — Помъчи се да не покаже гнева си. — Управлението на град може да се окаже добра награда за старите воини. Мъж като Арслан би се подмладил от подобно предизвикателство.

— Ще пратя съгледвачи да го намерят — моментално отвърна Темуге.

Чингис се намръщи. Нямаше предвид самия Арслан. Въпреки това старецът му липсваше и той не можа да намери причина да възрази.

— Добре, братко. Но прати също да повикат и Чен Юй от Баотоу, ако е още жив.

— Онзи дребен престъпник! — запръска слюнки Темуге. — Нямах предвид да се дава власт на всекиго. Той вече си има Баотоу, братко. Мога да назова дузина мъже, които са по-подходящи за подобна работа.

Чингис махна нетърпеливо с ръка. Нямаше намерение да започва спор, а ето че сега разговорът заплашваше да го разгорещи и да развали деня.

— Той разбира тъкмо от тези неща, Темуге, и това го прави ценен. Предложи му злато и власт. Може и да откаже, не знам. Трябва ли да се повтарям?