Кости по хълмовете

Джелауддин трепна при мисълта да се върне на пазара, но поне имаше приятел там. Оставаше му половин дузина по-малки рубини, макар да се съмняваше, че ще му стигнат за дълго, ако ги харчеше с такава скорост. Все пак се намираха в безопасност. След месец монголите със сигурност щяха да са заминали, а след като баща им възвърнеше силите си, най-сетне щяха да потеглят на изток. Само да стигнат някой верен гарнизон, и ще стоварят пъкъла върху главата на монголския хан. Далеч на юг имаше много мъже на исляма, готови да препуснат под знамето му срещу неверника. Достатъчно беше само да им прати вест. Джелауддин се замоли тихо, докато баща му кашляше и пъшкаше над гърнето с почервенял от горещината и парата врат. Бяха му нанесени много оскърбления, но разплатата предстоеше.

По залез-слънце двама различни мъже бяха дошли да пият чай в червеното дюкянче на Абуд. За него не бе обичайно да закъснява със спускането на сенника и да пропуска посещението в малката джамия за последното задължение за деня. Слушаше как призоваването за молитва отеква из градчето, докато угасващите лъчи на слънцето осветяваха алеите на соука. Отпрати втория посетител, като му даде монети в отплата за информацията, която му беше донесъл. Потънал в мисли, Абуд изми ръце в малка купа и се приготви за вечерната молитва. Ритуалът освободи ума му да се заеме с наученото. Монголите бяха задавали въпроси. Абуд беше доволен, че бе пратил едно момче да следи дома на последния си клиент. Запита се колко ли струва тази информация.

Пазарът около него се опразваше. Някои от сергиите бяха откарани с мулета и камили, докато по-заможните търговци отваряха вратите на изкопаните в земята хранилища, които щяха да бъдат залостени и заключени до сутринта. След като спусна последното чергило, Абуд кимна на въоръжения страж, който беше наел да спи пред вратата. Плащаше му се добре, за да казва молитвите си самостоятелно и Абуд го остави, докато лежеше на килимчето си и символично натриваше дланите си с прах.

Внезапното оживление по залез-слънце като че ли изненада шляещите се из градчето монголи. Докато сергиите затваряха, чужденците се издадоха един по един. Стояха на малки групи и се оглеждаха като очаровани деца. Абуд се постара да не им се набива на очи, докато вървеше към джамията. Жена му щеше да влезе в сградата от другия вход и нямаше да може да я види преди края на молитвата. Тя не би одобрила замисъла му. Знаеше, че жените не разбират от мъжки работи. Виждаха само рисковете, но не и наградите, които вървяха единствено с тях. Сякаш да му напомни за това, той усети допира на рубина до бедрото си, докато вървеше — пряко доказателство, че Аллах е благословил дома му.

С крайчеца на окото си видя един висок млад арабин да стои с монголските воини. Вървящата към джамията тълпа не им обръщаше внимание, сякаш не съществуваха — комбинация от презрение и страх. Абуд не се сдържа и хвърли поглед към бедуина, докато минаваше покрай него. Шевовете на робата му издаваха пустинния обитател толкова сигурно, колкото и ако имаше табелка на гърдите.

Непознатият не пропускаше нищо. Улови бързия поглед на Абуд и веднага направи крачка напред, за да препречи пътя му. Бижутерът се принуди да спре — рискуваше да изгуби достойнството си, ако се опита да побегне покрай него.

— Какво има, синко? — благо попита Абуд. Не му бе отпуснато време да реши как най-добре да използва купената информация. Най-добрите печалби никога не идваха от прибързани действия и той смяташе да използва времето в джамията, за да помисли по-подробно. Погледна подозрително, когато бедуинът направи дълбок поклон. На онези от пустинята не можеше да се има доверие.

— Моите извинения, господарю. Не бих те безпокоил, докато отиваш на молитва, ако въпросът не бе така важен.

Абуд долавяше погледите на другите търговци, докато минаваха покрай тях. Наклони глава и се заслуша в призива. Оставаше му съвсем малко време.

— Побързай, синко, побързай.

Младият мъж отново се поклони.

— Търсим петима мъже, четирима братя и баща им. Да знаеш някакви непознати да са идвали тук през последните няколко дни?

Абуд застана абсолютно неподвижно.

— Всяка информация може да се купи, синко, стига да си склонен да платиш цената.

Изражението на младия мъж се промени и вълнението му ясно пролича. Той се обърна и излая някакви странни думи на монголите, които стояха и гледаха. Бижутерът позна водача, преди той да отговори, по начина, по който другите се държаха с него. Странно беше да си помисли, че тези хора оставяха огнена следа по цял свят след себе си. Нямаха вид, че са способни на подобно нещо, макар всеки от тях да носеше лък, меч и кинжал, сякаш очакваха война да избухне и в самия соук.