Ковачница на мрак

И все пак тези мъже и жени боготворяха капитана си.

Нарад не ги разбираше. Все още не беше срещнал капитана и се чудеше какво ли ще види у този Скара Бандарис, което да придаде смисъл на избиването на Отреклите се и на цялата тази проклета война. Отраснал беше във ферма. Знаеше причините, които изтъкваха, щом тръгнеха да ловят вредители — плъховете носеха болести, зайците ядяха реколтата и ровеха земята, тъй че цялото онова избиване беше необходимо. Знаеше, че трябва да мисли за Отреклите се по същия начин, като за напаст и за заплаха за установения начин на живот. Плъховете може да си гледаха тяхната работа, но това не ги спасяваше. От това не преставаха да са проблем.

Седеше на един дънер до палатката, която му бяха дали. От време на време поглеждаше дланите си и после бързо извръщаше очи.

Не беше убийство. Беше милост.

Но той вече беше грозник и светът просто беше грозен, и това лице не беше неговото, а щом това лице не беше неговото, то и ръцете не бяха негови, а вчерашното престъпление беше на някой друг. Зачуди се дали момичето е било красиво. Вярваше, че е било. Но красотата нямаше място в този нов свят. Този свят, в който го беше вкарал Харал. Харал беше виновен за това и един ден Нарад щеше да го убие този кучи син.

Вдигна глава и очите му засякоха движение по пътеката. Идваше някакъв мъж, яхнал муле.

Други също го бяха забелязали, дойде и Бурса, погледна го и му махна с ръка. Нарад се изправи, усетил тежестта на меча на кръста си, тежест, която винаги беше харесвал, но никога не се беше чувствал много удобно с нея, но вече бе с него и никога нямаше да се махне. Тръгна след Бурса.

Непознатият дори не спря, като стигна лагера, а от облеклото му Нарад разбра, че е благородник, макар животното му и оцапаните кутии, навързани на самара му, да предполагаха друго.

Бурса — Нарад беше от лявата му страна — застана на пътя на странника и го принуди да спре.

Изведнъж Нарад се сети, че пътят, по който бе дошъл този човек, води право до лагера на Отреклите се. Изгледа с присвити очи невъзмутимото и напълно безстрашно изражение на пътника.

— По опасни пътища скитате, сър — каза Бурса.

— Представа нямате — отвърна странникът. — Почистихте ли вече мечовете си? Виждам, че сте го направили, тъй че трябва да одобря дисциплината ви. Носите униформата на легиона на Урусандер, но подозирам, че той не знае какво вършите от негово име.

Предизвикателството остави за миг Бурса без думи, а после той се засмя.

— Сър, в грешка сте…

— Ефрейтор, идвам от цитаделата на Вата. Гост бях на лорд Урусандер почти месец. Единствената „грешка“ тук е самонадеяното ви допускане, че съм невежа. Тъй че ви питам: откога легионът на Урусандер воюва с невинни мъже, жени и деца?

— Сър, боя се, че не сте в час — изръмжа в отговор Бурса и Нарад долови набъбващия гняв, като съскаща пяна, за която пътникът сякаш остана сляп и безразличен.

Нарад отпусна ръка на дръжката на меча си.

Очите на непознатия пробягаха към него, след това се върнаха на Бурса.

— В час? Не искам да имам нищо общо с това, с което вие сте „в час“, ефрейтор. Връщам се в имението на баща си. Жалко е, че се оказахте на пътя ми, но след като нямам никакво желание да споделя компанията ви, ще продължа.

— Момент — спря го Бурса. — Имам заповеди да следя кои минават оттук…

— Чии заповеди? Не на Урусандер. Тъй че питам отново: кой дава заповеди на легиона на Урусандер от негово име?

Лицето на Бурса почервеня, но той все пак отвърна:

— Заповедите ми дойдоха от пратеника на капитан Хун Раал, няма и преди три дни.

— Хун Раал ли? Не сте от неговата част.

— Не. Под командата на капитан Скара Бандарис сме.

— А той къде е?

— В Карканас. Сър, пътувате в неведение. Има въстание…

— Виждам — отвърна непознатият.

Устните на Бурса се свиха в тънка линия.

— Името ви, моля, ако желаете да минете.

— Аз съм Кадаспала, син на лорд Джаен от дома Инис. Рисувах портрет на командира ви. Да ви кажа ли колко много виждам в лицето на човек, когато го гледам ден след ден? Виждам всичко. Никаква преструвка не лъже окото ми. Никаква злост, колкото и добре да е скрита, не може да ми убегне. Не се съмнявам, че изпълнявате заповеди на Хун Раал. Следващия път като видите онзи самодоволен пияница, предайте му това послание от мен. Да не си въобразява, че лорд Урусандер вече не е нищо повече от фигурант, когото да подбутват насам-натам. Опитате ли се да манипулирате Вата Урусандер, той ще ви накара да съжалите. Е, взехме си мярката един на друг. Сега ме пуснете да мина. Късно става, а пътувам в компанията на призраци. Едва ли бихте искали да се задържим тук.

След дълго мълчание Бурса се отдръпна настрани. Нарад също. Сърцето му блъскаше в гърдите.

След като ги подмина, художникът се обърна към Нарад и каза:

— Мога да видя мъжа, който си бил преди.

Нарад се вцепени, но преглътна срама си.

Кадаспала продължи:

— Това, което е било вътре, вече е отвън. Жал ми е за теб, войнико. Никой не заслужава да е толкова уязвим.