Ковачница на мрак

Айвис нямаше да дойде тази вечер. Каквото и да го терзаеше, беше недостижимо за нея и макар да бе показала недвусмислено любовта си, той не се интересуваше от нея и тъкмо тази незаинтересованост толкова я поразяваше — като копие през тялото ѝ, приковало душата ѝ към земята. Знаеше, че той взима жени в леглото си — ако имаше вкус към мъже, тя би го разбрала и нямаше да е толкова лошо. Но той нямаше чувства към нея.

Не беше грозна. Малко прекалено слаба може би, а отслабваше все повече, защото зърната нед я изпиваха, но лицето ѝ беше гладко и нямаше много бръчки. Имаше зелени очи, на които мъжете признаваха, че се възхищават, а остротата на ума, която беше притеснявала същите тези мъже някога, отдавна си беше отишла, удавена и приключила завинаги. Остротата не беше никакъв дар, след като беше желана тъпотата.

Спайт изкуцука в лечебницата.

— Атран? Ударих си коляното! Ела, бързо — не мога да вървя повече!

Лекарката примигна.

— Глупости — заяви, без да мръдне от мястото си.

Момичето се намръщи.

— Какво?

— Това е артериална кръв и е размазана, а не тече. Готвачът да не е заклал още някое прасе? Ти си една извратена малка нещастница, знаеш ли?

Спайт я зяпна изненадана, а след това бавно се изправи.

— Само се шегувах.

— Махай ми се от очите.

Момичето се намръщи.

— На татко няма да му хареса като му кажа как ми говориш.

— Татко ти не харесва теб, тъй че защо ще му пука как ти говоря?

— Ние ще те убием — каза Спайт. Енви пристъпи зад нея и Атран видя кървавия нож в ръката ѝ.

— Какво сте направили, глупачки такива? Кого сте наранили? Къде е Малис?

Енви се хвърли към нея, вдигнала ножа.

Ръката на Атран излетя като мълния, докопа китката на момичето, стисна я и тя изпращя. След това спипа детето за гърлото и го запокити през стаята. Енви се удари в масата за рязане, гърбът ѝ се изви на дъга и се огъна около ръба ѝ: масата бе завинтена за пода.

Спайт изкрещя и се хвърли напред.

Шамар през лицето я просна на земята. Атран се обърна и видя как Енви се надига от пода, а това беше невъзможно — гърбът на момичето трябваше да е счупен, прекършен като пръчка. Но от детето се изливаше нещо тъмно и зло — от ръцете ѝ, от пръстите, от черните ѝ очи. Пипалата на тази ужасна магия се протягаха и извиваха като нокти на хищна птица. Счупената китка видимо заздравяваше, плътта се гърчеше под зачервената кожа.

Спайт също се изправи и в нея Атран видя същата сила.

— Ти си нищо! — изсъска момичето. — Мръсна пияна кучка!

Магията изригна от двете, изплющяха пипала и посякоха Атран. От допира им плътта ѝ се пръсна, кръвта плисна гореща като разтопен восък. Атран вдигна ръце, закри очите си и се хвърли към Енви. Нед забушува в тялото ѝ и захрани гняв, който помете болката. Опипващите ѝ слепешком ръце намериха лицето на Енви, стиснаха като нокти на хищник и надигнаха момичето от пода. Този път я запокити с все сила. Момичето се натресе в стената и главата му изпращя с влажен пукот. Обгърналата я магия угасна.

Спайт обаче я удари в гърба и раздра плътта до костта. Атран изпъшка, обърна се и залитна.

Спайт драсна през вратата, но Атран успя да я спъне и тя се хлъзна напред и се блъсна в рамката на вратата. Лицето ѝ се сгърчи, докато се мъчеше да вдиша. Атран я хвана, развъртя я и я запокити към стената. Изпращяха кости и Спайт се свлече на пода.

Болката бе невероятна. Атран, разтреперана неудържимо, се пресегна и заопипва по рафта с бойните лекарства. Докопа стъкленица с масло от реллит, отвори я и бързо я изпи. Болката изчезна като пламък на свещ, залята с ведро вода. Дрехите ѝ бяха разкъсани и прогизнали от изгоряла кръв — но горещината беше запушила раните още докато ѝ бяха нанасяни. Представа нямаше какво е останало от гърба ѝ, но знаеше, че е зле. Но това все пак трябваше да почака.

Двете момичета на пода не помръдваха. Костите заздравяваха пред очите ѝ.

Нямаше много време. На кука в единия край на масата за рязане бяха хирургическите ѝ инструменти. Тя залитна към кожения калъф, взе го и го разгъна на масата. С нож за сухожилия в едната ръка тръгна към Енви. Вдигна я и я плесна на масата. Затисна лявата ѝ ръка към дървото и заби ножа в дланта с все сила.

Тялото на Енви подскочи и очите изпърхаха. Атран извади друг нож и прикова за масата и другата ѝ ръка. После вдигна Спайт и я хвърли на другия край. Още два ножа приковаха ръцете ѝ за масата като на сестра ѝ.

Част от нея, присвита от страх в едно ъгълче на ума ѝ, наблюдаваше всичко това и разбираше, че се е прекършила отвътре. Лудостта се беше изляла навън, за да изпълни стаята, и продължаваше да кипи. Ококорените очи, зяпнали от онзи тъмен ъгъл, гледаха с ужас и неверие, докато тя посягаше за наметалото, за да загърне раздраните си рамене.

Момичетата нямаше да останат мирни за дълго. Магията, която ги беше изпълнила, беше твърде мощна, твърде жадна за свобода. Трябваше да спаси колкото може повече хора. Да ги изкара от къщата — а след това да изгори къщата до основи.

Закрета колебливо към вратата.