Ковачница на мрак

— Значи си глупак, Драконъс. Не искам изкупление от теб. Не търся възмездие и съм толкова нетрогнат от съчувствието ти, колкото и от твоя гняв. Жестовете ти са си само твои.

— Закален във Витр…

— Спри това противно описание! Това, което ще направя, щом бъда освободен, ще разплете цялото съществувание. Пламенният ти протест е без значение. Жестовете ти се свеждат до дребнаво перчене, не много по-различно от чувството ти за значимост, и в това виждам, че се включваш в хора на милион гласове, но песента е горчива, а рефренът кънти фалшив. Дай ми ключа, прочее, и да те няма.

— Качулати, не можеш да надвиеш самата смърт.

— Нищо не би могъл да знаеш за това, Драконъс. Ще призова приятели. Врагът ми ще бъде несправедливостта на тленността. Сигурен съм, че ще събера неколцина за каузата си. Скръбта, загубата… ще сме малка, сериозна група — но никой няма да се усъмни в решимостта ни.

— И къде тогава ще намериш бреговете на това неведомо море, Качулати? Кой мост можеш да се надяваш да прехвърлиш, без да предадеш душата си на същата забрава, която искаш да унищожиш?

— Вслушай се добре в уроците, които ще нося, Драконъс, в моя спор със смъртта.

— Боя се, че няма да се срещнем повече — каза бащата на Аратан.

— Има по-големи страхове, Драконъс. Направи съжалението си скромно и никога няма да имаме повод да се проклинаме един друг, и дано намерим в това мир помежду ни.

— Ще разбиеш сърцето ми, Качулати.

— Не изричай такива признания, че да не чуе Готос и да се изкуси за подигравки. Никога не съм отказвал споровете с него, макар че като нищо може да вярва в обратното. Нищо от това, което е разголил с думите си, не си струва да се съхрани. Одеждите на самозаблудата никога не ни носят облекчение задълго. Не че ще ти трябва това.

Драконъс хвърли ключа на Качулатия.

Джагътът го улови.

— Готос ме окова от обич — рече той и погледна бегло ключа. — И ти сега искаш да ме освободиш пак от обич, но аз вече съм мъртъв за такива неща. Един ден, Драконъс, ще те призова, в името на Смъртта, и се чудя: как ще отговориш?

— Когато дойде този момент, Качулати, и двамата ще научим какъв ще е този отговор.

Гуглата кимна. Пресегна се и отключи първата пранга.

Драконъс се обърна към Аратан.

— Приключихме тук.

Но Аратан проговори на Качулатия:

— Сър.

Джагътът вдигна глава и го погледна.

— Какво искаш да ми кажеш, сине на Драконъс?

— Само за вярата ми — отвърна той.

Гуглата се изсмя.

— Вяра ли? Е, казвай тогава. Ще чуя.

— Вярвам, сър, че ще докажете, че Готос греши.

Джагътът изсумтя.

— А добро нещо ли е това?

— Аргументът му, сър. Погрешен е. Всички вие не сте успели да му отговорите и така цивилизацията ви е свършила. Но този спор не свършва никога. Не може да свърши и точно това ще докажете вие.

— Спор, толкова безкраен, колкото неговото признание? Ха! Дързък си, сине на Драконъс. Имаш ли също тъй вяра, че ще спечеля тази война?

— Не, сър. Мисля, че ще се провалите. Но ще ви благословя за това, че ще опитате.

Настъпи мълчание и тогава Аратан видя сълзите, потекли по кривите пътечки на сбръчканите страни на джагъта. Драконъс сложи ръка на рамото на сина си и го поведе назад. Ръката беше тежка, но не заплашваше с болка. Стигнаха стъпалата и спряха, а баща му каза:

— Аратан, съжалявам, че не те познавах по-добре.

— Татко, от всички страни са те предупреждавали да не тръгваш по пътя, който си поел. Защо настояваш?

— Защото, синко, не познавам друг.

— Същото каза Гуглата и за своя път — отвърна Аратан. — И Готос. И Килмандарос, и Олар Етил. Това е, което всички вие казвате, дори когато не го казвате.

— Нагоре, Аратан. Времето ми с теб почти свърши. Трябва да се върна в Карканас. Прекалено дълго не бях там.

Аратан се закатери нагоре, баща му — след него.

Господарят на Хейт все още седеше на стола си и сякаш дремеше, с празен бокал в едната ръка.

Без да му обърне внимание, Драконъс продължи. Навън хвана юздите на коня си и се метна на седлото. Погледна отгоре Аратан и рече:

— Избери някоя празна кула да подслониш конете си. Има един джагът, който живее наблизо. Казва се Кинигиг. Странен е, но е безвреден и много обича коне. Ще се грижи да са добре хранени и поени, и ще ги упражнява дори, но за последното — не губи връзките си с Хелар.

— Няма.

— Намери някое място наблизо за спане и си направи от него възможно най-добрия дом. Не се изолирай прекомерно и не забравяй, че има свят извън този на Готос и джагътите. Когато се почувстваш готов, напусни. Ти си много по-голям дар, отколкото учителят Сагандер изобщо е възнамерявал да направи.

— Татко, внимавай в Карканас. Те мислят, че те познават, но грешат.

Драконъс го изгледа мълчаливо.

— А ти?

— Ти си азатанай.