Ковачница на мрак

Трябваше ли да ѝ вярва?

Всъщност Крил беше объркан. Енесдия го беше надраснала във всяко отношение и понякога той се чувстваше като кутре по петите ѝ, жадно да си поиграе, но тя вече бе загърбила този вид игра. Смяташе го за глупак. Подиграваше му се на всеки ъгъл и десетина пъти на ден той мълчаливо се заклеваше, че е приключил с това, напълно, но всеки път отново се отзоваваше на поканите ѝ — които сякаш се изричаха все по-властно — и за пореден път се оказваше мишена за стрелите ѝ.

Най-после бе разбрал, че думата „заложник“ има и други значения, значения некодифицирани в законите и традицията, и те го оковаваха с вериги, тежки и стягащи жестоко, и той прекарваше дните и нощите си в мъчителното им ограничение.

Но това беше двайсетата година от живота му. Само още няколко месеца и щеше да бъде освободен, върнат при собствената си кръв, където щеше да седи смутено на фамилната трапеза, затворен в собствената си отчужденост сред семейство, надраснало раната от дългото му отсъствие. Всичко това — Енесдия и гордият ѝ баща, Енесдия и плашещо обсебеният ѝ, но гениален брат, Енесдия и мъжът, който скоро щеше да е неин съпруг — всичко това щеше да е минало, нещо от биографията му, което ден след ден щеше да губи силата си, властта си над него и над живота му.

Тъй че Крил вече копнееше за свободата си. И чувството бе твърде остро, за да гледа на него с ирония.

Влезе в Голямата зала и спря, щом видя лорд Джаен, застанал до камината. Очите на стария мъж се бяха приковали в масивната каменна плоча, вградена в керамичния под и очертаваща прага на камината, с древни слова, всечени в гранитната ѝ повърхност. Езикът на Тайст се затрудняваше с понятия за синовен дълг — или поне така обичаше да твърди приятелят на Кадаспала, дворцовият поет Галан — намеквайки сякаш с това за някакъв фундаментален духовен недостатък, — тъй че, както биваше често, думите бяха на речта на азатанаите. Толкова много дарове на азатанаите за тайстите като че ли запълваха празните ниши и пукнатини, зейнали заради недостатъци в характера на тайстите, и нито един от тези дарове не беше без символично значение.

Като заложник, на Крил бе забранено да учи тези тайнствени азатанайски слова, дадени толкова отдавна на родословната линия на Инис. Странна беше, помисли си той сега, докато се покланяше пред Джаен, тази тайстка забрана да се учи писмото на зидарите.

Джаен все едно прочете мислите му, защото кимна и каза:

— Галан твърди, че може да чете азатанайски, което му дава богохулната привилегия да знае свещените думи на всяка благородна фамилия. Признавам — добави той и слабото му сбръчкано лице леко се изкриви, — че намирам идеята за неприятна.

— Но поетът твърди, че пази това знание само за себе си, милорд.

— На поетите, млади ми Крил, не може да се вярва.

Заложникът се замисли над това твърдение и не можа да намери смислен отговор.

— Милорд, моля за разрешение да оседлая кон и да пояздя днес. Мислех да потърся следи от еккала в западните хълмове.

— Еккала? Не са виждани от години, Крил. Боя се, че търсенето ти ще е напразно.

— Ездата все пак ще ми дойде добре, милорд.

Джаен кимна и като че ли разбираше добре вихъра на скрити чувства зад равнодушно изречените думи на Крил. Погледът му се върна на камъка пред камината.

— Тази година — отрони той — трябва да се лиша от дъщеря. — И — добави, като погледна Крил през рамо, — от най-обичан заложник.

— А аз на свой ред се чувствам все едно, че ще бъда изхвърлен от единственото семейство, с което истински съм свързан. Милорд, вратите се затварят зад нас.

— Но няма да останат завинаги затворени, вярвам?

— Несъмнено — отвърна Крил, макар да видя в ума си огромно резе, което изскърцва силно. Някои врати, веднъж затворени, бяха преграда срещу всякаква страст.

Погледът на Джаен помръкна и той извърна очи.

— Дори когато стоим неподвижно, светът се движи около нас. Помня как дойде при нас, мършав и с диви очи — Бездната знае, варварска пасмина сте вие, Дурав — див като дива котка, а не можеше сам да яхнеш кон. Изглежда, че поне сме те хранили добре.

Крил се усмихна.

— Милорд, за рода Дурав казват, че бавно израстваме…

— Бавно в много отношения, Крил. Бавно възприемате парадния мундир на цивилизованото поведение, което, признавам, намирам за много очарователно. Ти отстояваше това въпреки усилията ни, с което запази свежия си чар в очите ни. Да — продължи той, — бавен си в преценката си за хората, бавен в гнева… — Джаен бавно се извърна и изгледа Крил изпитателно. — Ядосан ли си вече, Крил Дурав?

Въпросът го стъписа, едва не го накара да отстъпи назад.

— Милорд? Аз… нямам причина да съм ядосан. Натъжен съм, че напускам този дом, но тази година ще има повод за радост. Дъщеря ви скоро ще се венчае.

— Така е. — Изгледа го още за миг, след което, отстъпил сякаш пред някакъв аргумент, откъсна погледа си, обърна се отново към плочата пред камината и посочи. — И ще коленичи пред една такава, в голямата къща, която годеникът ѝ вдига за нея сега.