Читаем Ковачница на мрак полностью

— Нито една жива, сър — отвърна Крил и хвърли поглед назад към децата джелеки.

Скара Бандарис изсумтя:

— По-добре на два крака, отколкото на четири, уверявам те.

— Сър?

— Двайсет и пет кутрета, Крил, които никоя каишка не може да удържи. Ще отгледаме вълци сред тия.

— Не съвсем вълци, както съм чувал…

— Добре, хрътки тогава. Тази традиция с взимане на заложници, толкова почитана и ненакърнима, като нищо може да се обърне и да ни захапе.

Крил го изгледа.

Скара Бандарис избухна в смях и Крил също се насили да се усмихне.

Може би, прецени след малко, предвид шегите на войниците зад тях, нуждата му от самота бе приключила.

— Къде е той?!

Викът накара слугините да се свият уплашено, подробност, която донесе диво задоволство на Енесдия, макар и само за миг.

— Как смее да избяга? И татко не прави нищо!? Нима сме престанали да тачим древната традиция за заложниците, че да го остави така да изчезне в пущинаците като някое полудиво псе? — Редицата безизразни лица, които я гледаха, вбеси Енесдия само още повече. Тя изсъска и излезе от стаята, а слугите заситниха плахо след нея. Едно махване с ръка и всички спряха. — Оставете ме на мира, всички.

След дълго и все по-дразнещо търсене най-сетне намери баща си зад конюшните — наблюдаваше обяздването на някакъв кон.

— Татко, ние ли първи ще отхвърлим всички почитани традиции сред нашия народ?

Джаен я изгледа учудено.

— Това ми се струва някак си… амбициозно, дъще. Мисля, че ще е по-добре да оставя тези неща за следващото поколение, нали?

— Тогава защо сме пренебрегнали отговорностите си спрямо нашия заложник?

— Не знаех, че сме направили това, Енесдия.

— Крил е изчезнал — от няколко дни! Като нищо може да лежи на дъното на някой кладенец, със счупени крака и умиращ от жажда.

— Да умира от жажда в кладенец?

Тя го изгледа гневно и накрая той се предаде и каза:

— Пуснах го да потърси еккала в хълмовете.

— Това е безнадеждно!

— Несъмнено. Но той е свикнал.

— Какво имаш предвид?

Джаен само сви рамене и отново извърна очи към коня.

— Този момент е твой, не негов. Всъщност пребиваването му в семейството ни приключва. Добре е за него да му се поотпуснат юздите, като за всеки младеж на негова възраст.

Тя не обичаше да чува такива неща. Крил ѝ беше приятел, брат във всяко отношение, освен по кръв. Помъчи се да си представи живота без него и потръпна, щом изведнъж осъзна, че след като се омъжи, времето ѝ с Крил наистина ще приключи завинаги. В края на краищата нима наистина бе очаквала, че той ще дойде с тях в новата къща? Абсурд.

Толкова много неща се случваха наведнъж, че поглъщаха всичките ѝ мисли. Едва сега започваше да ги проумява.

— Но той ми липсва — промълви тя. Чу слабостта в собствения си глас и очите ѝ се напълниха със сълзи.

Баща ѝ се обърна към нея.

— Скъпа — каза ѝ и я хвана за ръката. — Светът се променя и това наистина е много плашещо…

— Не съм уплашена.

— Е, тогава „смущаващо“ е може би по-доброто определение.

— Той просто… Ние израснахме заедно. Това е всичко.

— Едва ли той го вижда така. Ти направи своя избор, Енесдия, и пътят пред теб вече е сигурен, а мъжът, който ще върви до теб, те очаква. Време е и Крил да намери своето бъдеще.

— Какво ще направи? Говорил ли е с теб? Нищо не ми е казал — вече нищо не ми казва. Сякаш не ме харесва вече.

Тръгнаха към къщата и Джаен избра един страничен вход, тесен проход към вътрешна градина.

— Чувствата му към теб остават непроменени, но също както ти пое в нова посока — извън тази къща, — трябва да го направи и Крил. Той ще се върне при семейството си и там ще се реши бъдещето му.

— Всички Дурав са войници. Крил има само един брат останал жив. Войните почти унищожиха фамилията им. Ще хване меча. Ще тръгне по стъпките на Спинок. Такава загуба!

— Не сме вече във война, Енесдия. Рисковете не са каквито бяха някога и за това можем да сме само благодарни. Но пък най-младите родени в благородни фамилии все така нямат голям избор и днес.

Стояха в градината до изкуственото езерце. Плодните дръвчета покрай две от вътрешните стени се бяха огънали от тежките зрели плодове — пурпурни сфери, приличащи на прашно стъкло. Енесдия си помисли, че ако някой падне, ще се пръсне със звън.

— Не помислих, татко. Проявих егоизъм. Разделяме се и ще е трудно и за двама ни.

— Несъмнено.

Тя го погледна.

— А за теб дори ще е още по-лошо — не е ли Крил синът, когото така и нямаше? Тази къща ще изглежда толкова… празна.

Джаен се усмихна.

— Един стар мъж цени спокойствието и тишината.

— О? Значи нямаш търпение да се отървеш от нас?

— Ето, че позна.

— Е, да не мисля за чувствата ти повече тогава.

— Именно. Сега се върни при слугините си, да не направят някоя пакост.

— Могат да изчакат — искам да поостана малко тук. Трябва да помисля.

Усмихнат, баща ѝ напусна градината.

„Бих могла да помоля Андарист да предложи служба на Крил. В стражата на Цитаделата. Това ще е моят подарък за Крил. Подарък, за който никога няма да разбере. Андарист ще му е командир — или може би Аномандър? Все едно. Би могъл да се издигне много.“

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика