Край Бизоновото езеро

— Човече, ти наистина ли си въобразяваш, че ще се уплаша от теб? Да, аз съм капитанът на „Есмералда“, аз наредих да убият с кама графинята и аз отвлякох момчето. Спуснах го в една малка лодка. Сега то е умряло от глад и жажда или е станало плячка на морето. Хайде, върви и донеси за мен, червей с червей такъв!

Пепе го загледа твърдо и спокойно в очите.

— Дон Антонио де Медиана, нека бъде волята ви. И дори да устоите на човешкото правосъдие, има един по-висш съдия, комуто със сигурност няма да се изплъзнете. Той ще ви намери дори да избягате от него и в най-затънтения пущинак. Отбележете си това! А когато пестникът му се стовари изневиделица върху вас, спомнете си за Пепе, който е молил Бога да не остави убийството ненаказано!

Мигелетът си тръгна, но не към своето жилище, а към алкалда. Завари при него капитана. Дон Рамон пристъпи към Пепе с необичайна живост.

— Идвате в добър час да чуете една новина, Пепе! Дон Фабиан е жив!

— Санта Лаурета! Вярно ли?

— Уверявам ви в името на закона, което означава, че е вярно!

— И къде е?

— Това не знам.

— Тогава аз ви казвам в името на закона, че той наистина вече не е жив.

— Вие не можете нито нещо да казвате в името на закона, нито да уверявате! А що се отнася до моите думи, то мога да ви докажа, че те са чиста истина.

— Ще ви бъда благодарен, ако имате добрината да го сторите!

— Слушайте тогава! Мулетарят Карлос Палхенсо от Герника беше днес при мен и каза, че брат му Манфредо пристигнал с един френски кораб, който се натъкнал на ширината на Байона на една лодка. В нея лежало момче, на чиято бузка имало лека рана от порязване. Цялото описание отговаря напълно на дон Фабиан де Медиана.

— Как се казва корабът?

— Палхенсо не знаеше. Корабът веднага отплавал в морето. Но аз ще предприема най-обширни издирвания и наредих да повикат дон Лукас Деспиерто, за да чуя неговото мнение.

— Което гласи — намеси се капитанът, — че откритието трябва незабавно да бъде докладвано на завърналия се днес дон Антонио де Медиана.

— Той няма да ви бъде благодарен за този доклад — рече Пепе.

— Защо?

— Защото тъкмо той и никой друг уби графинята и отвлече момчето.

— Кой? Дон Антонио?

Алкалдът скочи, капитанът също. Изявлението беше за тях толкова невероятно и чудовищно, че те се вторачиха в Пепе с широко разтворени очи.

— Да! Дон Антонио! Аз го разпознах и сега идвам от него. Той си призна пред мен деянието.

— Ти бълнуваш!

— Изслушайте ме и после съдете!

Мигелетът разказа събитията и завърши доклада си със заявлението, че желае да се гледа на него като на официално донесение. Алкалдът се видя напълно безпомощен срещу това настояване, ала трябваше да признае невъзможността да опровергае доводите на Пепе.

— А осъзнавате ли добре какво вършите? — попита той предупредително.

— Осъзнавам го много добре, сеньор Кохечо. От вас искам да арестувате графа. А ако се чувствате твърде слаб за тая цел, то изпратете обвинението ми до по-висока инстанция.

— Дайте ми време да помисля! А и вие също помислете — графът е достатъчно могъщ да ви погуби.

— Не се страхувам от него, защото изпълнявам своя дълг!

Пепе напусна двамата слисани мъже и се запъти към колибата си. Но едва се беше излегнал в хамака си, и капитанът влезе при него.

— Пепе, алкалдът ме праща да те питам дали донесението ти е наистина сериозно.

— Такова е, сеньор капитан.

— В такъв случай той ще докладва по-нависоко, тъй като работата е прекалено отговорна за него. Но чуй, Пепе, къде държиш писмото?

— Тук в панталона!

Той бръкна в джоба и извади листа.

— Я го покажи!

— Сега не, дон Лукас Деспиерто. Това писмо е много ценно за мен.

— Защо?

— Граф Антонио ще разгърне всички сили, за да ме погуби. Удаде ли му се, то това писмо ще бъде моят спасител, защото — Санта Лаурета! — заклевам се, че ще го покажа, ако ме зарежете. Ще го скрия така, че никой да не може да го намери. Помогнете ли ми — ще го получите обратно, но изоставите ли ме — и вие сте изгубен!

Сънливият Пепе внезапно се бе преобразил в разсъдлив решителен момък, който не се остави нито с молби, нито със заплахи от страна на капитана да бъде отклонен от своето решение. Дон Лукас бе принуден да си тръгне.

Няколко Дни по-късно плъзна вестта, че Пепе Сънливеца бил арестуван заради фалшиво обвинение срещу граф Антонио.

След време се разчу, че щял да отиде на галерата за Пресидио Сеута, за да лови риба тон. Но стана другояче. Преди да го приковат към веригите, той бе посетен от капитан дон Лукас Деспиерто. На другото утро беше изчезнал.

2. Бонансата

Сонора е един от най-богатите щатове на конфедерация Мексико в Централна Америка. Природата е била щедра към тази страна: две изключително обилни реколти годишно, ценна дървесина, дивеч, стада коне и говеда, рудни залежи.

Но в щата Сонора има и опасности… Огромни пущинаци, достъпни само за сърцат мъж, изпълват страната; в горите дебнат хищници, а из необятните равнини разиграва коня си непримиримият апач, чието най-голямо богатство са скалповете на белите.