Читаем Край Бизоновото езеро полностью

— Goddam, давам ви четиристотин!

— Не, и за четири хиляди, нито за четири милиона! Що се отнася до стрелбата, нещата ще си останат както си е по договора. Аз се грижа за вашата сигурност и за нищо повече. Трябва да се представим на тези хора!

— Тогава елате!

Те приближиха до по-голямата палатка, от която бе излязъл забелязалият ги дон Агустин.

— Сеньор — поде Уилсън, — това е сър Уилям Уолърстоун от Лондон. Мога ли да му назова вашето име?

— Казвам се Агустин Пена, а тези гори и савани принадлежат към моята хасиенда!

— Не ме е грижа! — изръмжа лордът, като хвана очилата с палеца и показалеца на дясната си ръка и се вгледа любопитно в хасиендерото. — Виждали ли сте Белия бегач на прерията?

Дон Агустин веднага разбра що за птица има пред себе си.

— Не, сър, не съм го виждал, но се надявам, че той ще навести моя корал — отговори усмихнато. — Желаете ли да бъдете дотогава мой гост?

— Гост? No61, това не е вписано в моя договор. За такива неща този мъж тук има грижата за мен!

— Той сигурно е вашият майордомо?

— Майордомо? Какво е това?

— Управител на имение — преведе Уилсън.

— Майордомо или управител, не ме е грижа! Аз искам Бегача на прерията, а не някакъв си там майордомо!

— Позволете, сеньор Пена, да разпънем палатката си! Аз се казвам Едгар Алан Уилсън и съм водач на този лорд от Стара Англия.

Дон Агустин кимна в знак на съгласие и се обърна към дъщеря си, която се приближаваше.

— Сдобихме се с компания, Росарита. Това е сър Уилям Уолърстоун, а този — мастър Уилсън. Двамата искат да заловят Белия прериен жребец.

Момичето се поклони и се изчерви, смутено от англичанина, който отново бе уловил очилата си и възхитено я зяпаше през големите стъкла.

— Мастър Уилсън!

— Сър Уилям!

— Коя е тази мис?

— Доня Росарита, дъщерята на сеньор Пена най-вероятно.

— Well! Попитайте я дали мога да я нарисувам!

— Вие сте художник, сър Уилям? — попита дон Агустин, който бе разбрал английските слова.

— Художник? Не ме е грижа! Аз пътувам из саваната, за да я рисувам и да заловя Бегача на прерията. Ще нарисувам мис Росарита!

— Веднага щом заловите Бегача, сър! — съгласи се усмихнато хасиендерото. — А сега опънете палатката си, моята прислуга с удоволствие ще ви помогне.

— Не ме е грижа! За тези неща този мъж се грижи — така пише в договора!

Дон Агустин и Росарита се оттеглиха, а англичанинът се настани спокойно на земята и зачака да му бъде приготвена палатката, след което влезе да почине от ездата. Уилсън пък се присъедини към вакеросите и се включи в оживен разговор с Енсинас и Паскуал…

Четирите бойни канута на апачите се спускаха по Рио Хила, без индианците да забележат Уолърстоун и Уилсън, които бяха построили нощната си квартира на известно разстояние от влажния бряг и не бяха запалили огън.

Реката скоро направи завой. Апачите пристанаха там за почивка. На сутринта Уилсън пресече завоя и тъй като с конете напредваше по-бързо от апачите, които бяха принудени да следват криволиците на течението, стигна със своя спътник до Бизоновото езеро преди тях. Той реши да задържи англичанина до пристигането на Соколово око с господарите на горите, с които искаше да се запознае.

Съюзените ловци и команчи бяха сигурни, че всички противници са пред тях, и по тази причина можеха да продължат преследването, без да прилагат забавящите ги предпазни мерки.

След първия сърдечен поздрав, при който Боа роз и Пепе се убедиха, че Фабиан не е пострадал физически, канадецът попита:

— Я кажи, сине мой, как се озова на този остров? Ние мислехме, че ще трябва да те освобождаваме със сила.

— Аз отдавна чаках възможност да се спася с плуване и видях в довлечените дървеса скривалище.

— Но ти си бил вързан и можеше да се удавиш! — подхвърли Големия орел, който въпреки силата си потрепери при мисълта, че бягството на любимеца му е могло да завърши с удавяне.

Фабиан се усмихна.

— Разбойниците, изглежда, не знаеха на какво е способен един добър плувец, иначе щяха да ме вържат за кануто. Аз изплувах едва под дървесата. Те ме последваха до острова, наистина, но сметнаха, че съм се удавил.

— И преди колко време се разкараха оттук?

— Преди повече от половин час.

— Ще ги настигнем! — прозвуча ядно Боа роз. — И тогава няма да ни се изплъзнат, както ти на тях. Защо остана толкова дълго във водата?

— Защото трябваше да се убедя, че наоколо няма врагове. И после, разбойниците можеха да имат друго намерение и да се върнат още веднъж.

Соколово око беше наредил на своите команчи да направят канутата. Той пристъпи към ловците и Фабиан.

— Моят брат е Големия скаут, когото неговите баща и команчът търсеха? — попита, подавайки ръка.

— Това е Соколово око, който ни срещна в Мъгливите планини — представи го Пепе. — Санта Лаурета, мъжага като злато! За един следобед скалпирал единайсет апачи — погледнете, сеньор Фабиан, конят му е накичен с толкова коси, че едва се вижда — и после ни доведе дотук по вашата следа!

С искрено възхищение Фабиан стисна подадената ръка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза
Вор
Вор

Леонид Леонов — один из выдающихся русских писателей, действительный член Академии паук СССР, Герой Социалистического Труда, лауреат Ленинской премии. Романы «Соть», «Скутаревский», «Русский лес», «Дорога на океан» вошли в золотой фонд русской литературы. Роман «Вор» написан в 1927 году, в новой редакции Л. Леонона роман появился в 1959 году. В психологическом романе «Вор», воссоздана атмосфера нэпа, облик московской окраины 20-х годов, показан быт мещанства, уголовников, циркачей. Повествуя о судьбе бывшего красного командира Дмитрия Векшина, писатель ставит многие важные проблемы пореволюционной русской жизни.

Виктор Александрович Потиевский , Леонид Максимович Леонов , Меган Уэйлин Тернер , Михаил Васильев , Роннат , Яна Егорова

Фантастика / Проза / Классическая проза / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы