Край Бизоновото езеро

— Барут, олово и пушки, ножове, тютюн, одеяла, перли… всичко, от което се нуждаят червените мъже за себе си и своите скуав.

— И белите мъже ще купят всичките тези кожи?

— Те ще дадат за тях на своите червени братя нещата, от които имат нужда.

— Тогава Умната лисица ще прати с изгрева на слънцето двайсет свои воини да закарат кожите на юг. Там те ще спрат, отдалечени на половин слънце от границата на страната, която Соколово око нарече Тубак. Моят син обаче ще възседне сега коня си, за да ги изпревари и да заведе бледоликите при тях.

Радостта на младежа от това поръчение бе голяма, но той не позволи тя да се забележи, а попита просто:

— Какво трябва да носят белите мъже?

— Пушки, барут и олово, брадви, ножове, игли, ножици, тютюн, одеяла и басма. Моят син ще види какво имат.

— На кое място ще чакат моите червени братя?

— На мястото, което им набележи Соколово око. Те ще следват дирята на моя син.

— Соколово око не бива да оставя диря. Неговият път минава през ловната територия на апачите.

— Тогава нека Соколово око назове някое място!

— Право на юг и точно на две слънца оттук са израснали в кръг сребърни тополи, в кръга се виждат три каучукови храста. Нека чакат там, докато Соколово око доведе бледоликите.

— Хоуг! И ако моят син зърне някое куче на апачите, да му вземе скалпа!

— Вигвамът на Соколово око е изпълнен с накичени коси от апачи. Той ще се изпълни от земята до върха.

— И ако може, нека издири Черната птица, вожда на страхливите чакали, който уби сина ми.

— Трябва ли Соколово око да донесе неговия скалп?

— Черната птица е отровна змия, жалка крастава жаба, която се крие, за да не намерят команчите нейната кожа! Двама синове трябваше да даде Лисицата, двама велики, храбри воини — единия на кучетата на апачите, а другия, който беше негов любимец, на паразитите на саваната, наричани Ел Местисо и Мано Сангриенто.

— Трябва ли Соколово око да донесе техните скалпове?

Вождът погледна младежа кажи-речи уплашено.

— Разумът ли на моя храбър син се е объркал или ухото на Лисицата е станало по-слабо, че той погрешно чува?

— Той правилно чу.

— В такъв случай моят син не познава престъпниците. Те са силни като десет мечки и притвор ни като сто зли духа. Никой червен мъж не може да ги убие! Лисицата го казва, а той много добре го знае. Само двама мъже са в състояние да им вземат скалповете. Но тези двама никога не са идвали в ловната територия на команчите. Ако бяха тук, Лисицата щеше да ги навести, за да изпуши с тях калюмета.

— Кои са тези мъже?

— Двама бледолики. Наричат ги вождовете на горите и саваната: Големия орел и Падащата светкавица. Не е ли чувал още синът ми за тях?

— Много е слушал и би дал всичките си скалпове на апачите само да можеше да ги види.

— Бледоликите са дошли през Голямата вода, където лежи една просторна страна, имаща като страната на червените мъже юг и север. Бледоликите от Юга са дошли тук, избили са с хитрост и коварство червените мъже и са заграбили с измама техните ловни територии. Сега самите те са станали слаби, болни и жалки. Югът отвъд Голямата вода се нарича Еспаня. После дошли бледоликите от Севера. Те са силни, умни и мъдри и са приятели на червените мъже. Техните фигури са високи и широки, косите им — светли, а очите им имат цвета на небето, на което блестят добрите звезди. Те са си останали силни и мъдри, но не живеят в страната на апачите и команчите, а далеч оттук край Великия баща на реките47 и покрай планините, покрити с вечен лед. Северът от другата страна на Голямата вода се нарича Алемания. Лисицата го знае със сигурност. Един бял, който е видял всичко, що слънцето огрява, му го разказа.

— Мано Сангриенто е бледолик, а Ел Местисо, неговият син, има червена майка.

— Те са като дяволите, в които вярват белите мъже. Великия дух проклина всяка жена, която заобича някой бял мъж. Ето защо децата на една такава скуав са твар, пред която човек потръпва. Лисицата би дал живота си за скалповете на тези чакали.

— Соколово око ще му ги донесе.

Вождът замълча. Той дълго гледа младежа в твърдите тъмни очи, после смукна бавно от лулата и издуха дима по четирите посоки на света.

— Соколово око е още млад. Той далеч не брои и половината зими на Лисицата, но един ден той ще стане могъщ и мъдър воин. Ако той ми донесе скалповете на Дяволите, ще получи орловите пера и ще стане велик вожд сред синовете на команчите!

Ето че най-сетне бе изречена думата, за която младият мъж толкова отдавна копнееше. Ето че най-сетне бе получил задача, чието възнаграждение бе осъществяването на неговото най-голямо желание. Някой бял би дал шумен израз на радостта си, за индианеца е въпрос на чест да скрие чувствата си. По тая причина Соколово око отговори, с изключение на един бърз блеснал поглед към Мо-ла, с почти равнодушен тон:

— Дните на Мано Сангриенто и Ел Местисо са преброени. Тяхното слънце клони към заник, а ножът на команча е надвиснал над техните глави, за да ги изпрати в Страната на сенките, откъдето връщане няма. Соколово око каза!

Той се изправи. Лисицата даде знак с ръка и младежът напусна палатката.