Край Бизоновото езеро

— Освободете се от товара, сеньор Ороче, оставете го, за да използвате и двете си ръце и да се прехвърлите изцяло горе!

Съветът се стори разумен на гамбусиното. Той сложи на ръба на пропастта златния блок, само една трета от който се подаваше от скалата, и опита да се залови с ръце. В този миг Бараха сграбчи ножа си.

— Прав ти път надолу, мошенико!

С енергичен замах той сряза ласата, ала закъсня с един миг. Ороче беше забелязал движението и в пристъп на безумен страх се хвана светкавично за блока. Тежкото злато не стоеше стабилно и бе твърде близо до пропастта, така че нямаше начин да го удържи. Прозвуча ужасяващ вик, повторен в десетократно ехо. Гамбусиното изчезна във врящата бездна, а златният къс се удари в един стърчащ скален ръб, падна върху втори издаден връх. Двете препятствия го отклониха от отвесната линия и златото не бухна в разпалената вода, а се заби дълбоко в меката почва на брега, която моментално се затвори над него.

— Santa Madonna, какво сторих! — извика Бараха. — Златото изфиряса, безвъзвратно пропадна!

Той се надвеси над пропастта и впери помътнели очи надолу — нямаше какво друго да си помисли, освен че блокът е паднал заедно с Ороче във водата.

— Глупакът аз, жалкият, злочест, непредпазлив глупак! Защо не почаках, буцата да ми бъде в кърпа вързана и едва тогава да пратя тоя Ороче по дяволите!

Бараха не можеше да откъсне очи от бездната, погълнала богатството, заради което напразно си бе обременил съвестта с убийство.

Внезапно иззад ъгъла на пирамидата се зададе висока фигура. Беше канадецът. Той погледна нагоре и въпреки разстоянието разпозна лицето на убиеца.

— Хей, сеньор Бараха, какво се мотаете още в планините? Хайде омитайте се, иначе моята пушка ще ви покаже пътя!

Главата на Бараха се дръпна рязко назад, но след минута-две се подаде отново.

— Хмм — изръмжа Големия орел, — това беше удар, сякаш някаква скала се стовари върху земята. Трябва нещо изключително тежко да се е изтърсило отгоре. Я гледай, това пък какво е?

На половината височина на скалната стена зееше процеп, от който стърчеше на гъсти снопове дълга изсъхнала трева и на един от тези снопове се бе закачила прерязаната част от ласата заедно със свързаните клони.

— Това е двойно ласо с напречна седалка. Две ласа — значи са били двама, от които единият е спуснал другия. Но това е само половината! Скъсали ли са се ласата, или са били прерязани? Най-вероятно прерязани, защото две съединени ласа не биха се скъсали от някакъв товар. Бараха е още горе, значи няма кой друг да е надал вика освен дръгливия тип, наричан Ороче! Но какво е правил на стената?

Той пристъпи по-близо до басейна, в чиито глъбини се сриваше каскадата. Няколко къса от разтрошения кварц се търкаляха наоколо — беше ги запратила силата, която Ороче бе прилагал.

Събра ги и ги огледа внимателно, после потърси с очи някое място горе, което да потвърди предположението му.

— Правилно, там има кръгла дупка! Гамбусиното е откъртил нещо. Какво може да е било? Сигурно нещо ценно, иначе кой ще ти се спусне по ласо над такъв кипящ и ревящ пъкъл. Може би дори злато!

Приближи още до водата и прегледа внимателно почвата. Боа роз се наведе.

— Някаква яма, дълбока яма, над която земята се е затворила. Не е била изкопана, както веднага се вижда, защото наблизо няма следа от крак!

Той извади ножа си и разшири ямата.

— Злато, наистина злато! Буца, каквато още никой не е виждал! Била е там горе в скалната стена. Сега викът ми е ясен!

Великанската сила на Боа роз му помогна лесно да измъкне блока. Изми пръстта от него и го метна на рамо.

— Фабиан, сине мой, нося ти дар, какъвто дори и Великия Могол не е имал сред съкровищата си!

Той закрачи между пирамидата и обраслото с растителност езеро и изчезна зад ъгъла, от който се бе появил.

Бараха беше следил с изключително напрежение всяко движение на канадеца и щеше да се задуши от ярост, когато видя отново златото.

Какво да прави? Ръката му посегна към пушката. Той я насочи към ловеца, но все пак му бе останал малко разсъдък, който му казваше, че по тоя начин няма да си върне златото.

— Ще ги наблюдавам и ще видя какво ще предприемат, след което ще реша какво да правя!

Той се надигна, като взе своята и пушката на Ороче. Смъкна се до пещерата, за да види дали дългият гамбусино е подслонил там коня на Кучильо. Животното беше вътре. Бараха насъбра набързо няколко наръча сено и ги хвърли пред него. После се изкачи отново до билото, където този път се разположи така, че да вижда пространството между пирамидата и Златната долина.

— Ще остана тук, за да следя какво става там долу. А и конят ми е гарантиран, защото Кучильо няма как да стигне до него, без да мине край мен!

Така седя дълго, скрит от храстите, зазяпан към мястото, където се развиха неща, които поглъщаха цялото му внимание и накараха накрая косите му да настръхнат.

Здрачът наближаваше. Бараха се надигна, отдъхвайки си дълбоко.

Всичко е отново скрито! Те стъкмяват нощния си бивак върху пирамидата. Който попадне в ръцете на тези мъже, за него спасение няма. Сега какво да правя?