Край Бизоновото езеро

Диас беше раздвоен. Той беше наблюдавал с възхищение умелото, разсъдливо и непоколебимо държане на дон Естебан де Аречиса, с което бе успял да обуздае тълпа диви, брутални авантюристи и да я превърне в добре въоръжен и организиран отряд. Беше уважавал своя предводител и до момента бе свикнал да му се подчинява. Но ето че чу обвиненията на Пепе Дормилон и Фабиан, а хулите на Кучильо бяха достатъчно показателни да го убедят, че обвиненията са основателни.

Пепе, някогашният мигелет, видя осъществено съкровеното си желание — да получи граф Де Медиана между яките си пестници. Неутолимо чувство за отмъщение към този мъж бе изпълвало до днес живота му и той бе твърдо решен да възмезди строго убийството, на което бе станал неволен съучастник.

Боа роз осъзнаваше единствено любовта си към Фабиан и сериозността на съдебната процедура, в която трябваше да вземе участие.

Пепе беше първият, който взе думата.

— Пригответе се, да започваме, дон Фабиан! Всичко необходимо за заседанието е налице, а ние надали ще останем задълго необезпокоявани.

Фабиан кимна и се обърна към дон Естебан.

— Вие чухте, сеньор, какво решение взехме за вас. Надявам се да се примирите с положението си!

Аречиса вдигна мрачен поглед.

— Не познавам никого, който би могъл да има правото да провежда съд над мен. Който иска да се оплаче, нека се обърне към властите!

— Към властите? — изсмя се Пепе. — Санта Лаурета, ама че умник се извъдихте! Веднъж вече ви направих услугата да се обърна към нещото, за което говорите. Но тъй като и до днес не изпитвам никакво желание да тръгна към Пресидио Сеута на лов за риба тон, то май ще трябва да се примирите с нашата постановка!

— Не признавам за съдия човек, който е избягал от страната, за да се измъкне от присъденото му справедливо наказание!

Очите на Пепе проблеснаха.

— Справедливо, казахте? Ако се одързостите да изречете само още един подобен израз, ще ви просна на земята ей с тая моя ръка като някой чакал, дето овонява въздуха!

Канадецът също беше разгневен до крайност от подхвърленото към неговия спътник оскърбление.

— Сеньор — каза той твърдо, — ние имаме намерение да проведем честен съд над вас. Не ни принуждавайте да ви третираме като лъжец и безсъвестен мошеник, защото тогава ще имате съдбата на отвратителна твар, която човек умъртвява, където и да срещне… Да започваме, приятели!

— Да, да започваме — съгласи се Фабиан. — Искаш ли ти да съставиш съда, татко?

— Веднага! Кой е обвинителят?

— Аз! — отговори Пепе.

— И аз! — прибави Фабиан.

— Тогава отстъпете встрани, защото вие не можете да бъдете съдии.

— С тази роля ще се заемеш ти, татко!

— Не, сине мой, не мога да го сторя, защото моята любов към теб може да ме подтикне към несправедлива присъда. Тук има само един, който е в състояние да изпълнява тази длъжност. Той се обърна към Диас.

— Сеньор Диас, окажете ни честта да се нагърбите с председателството.

— Очаквате от мен да провеждам съд над човек, който е мой предводител и когото само преди броени минути поисках да освободя?

— И въпреки това ще го сторите. Аз ще се заема със службата на страж, а вие добре познавате обичаите на саваната, за да знаете, че дълг на всеки ловец е да се предоставя за всяка справедлива кауза. Ако не се съгласите, ще ни оскърбите.

— Е, добре! Но ви умолявам да започваме веднага, понеже се намираме на територията на мъже, на които би доставило голямо удоволствие да прекъснат заседанието ни с няколко куршума или стрели!

— Позволете тогава да разпределя според стария обичай местата!

Големия орел отреди на Диас — единствения, който имаше право да седне — седлото на един от застреляните коне. После очерта с шомпола един кръг срещу него.

— Това е вашето място, дон Естебан. Надявам се, че няма да прекрачите тази линия, в противен случай ви очаква куршум!

От лявата и дясната страна на Диас застанаха Фабиан и Пепе, а канадецът — встрани, за да пази реда и сигурността. Диас извади ножа си и го заби в земята.

— Сеньорес, съдът започва. Той ще продължи, докато това острие остане скрито като символ, че при нас се разпорежда не силата, а правото и справедливостта. Наказание за престъплението, но и наказание за лъжата и клеветата, които кроят отмъщение и гибел! Кой от вас има някакво оплакване?

— Аз, Пепе Дормилон, както гласи името ми.

— И аз, Тибурсио Ареляно, както бях наричан досега.

— Забийте тогава и вашите ножове в земята. Нека ви сполети смърт — скоропостижна и безпощадна, както са остри и източени вашите остриета, ако замисляте неправда!

Те последваха повелята според свещената традиция на саваната.

— Пепе Дормилон, кого обвинявате?

— Обвинявам този сеньор, дон Естебан де Аречиса, който всъщност се казва граф Антонио де Медиана.

— Какво гласи вашето обвинение?

— Обвинявам го в три неща: убийство, отвличане на дете и злоупотреба със съдебната власт за осъждане на един невинен.

— Дон Естебан де Аречиса, признавате ли, че сте граф Антонио де Медиана?

— Аз съм този — отговори гордо запитаният.

— Признавате ли, че Пепе Дормилон има право за своите обвинения?