Читаем Край Бизоновото езеро полностью

— Елате, сеньор Кучильо — рече Пепе, улавяйки го за ръката. — Ще ви стъкнем такъв огън, че да се сгреете след ледената баня!

Кучильо ги последва без всякаква съпротива.

— Ето, сеньорес, водим свидетеля, поискан от дон Естебан — извести канадецът. — Надявам се, че сега бързо ще приключим.

— Добре дошъл, сеньор Кучильо — поздрави зъзнещия мъж Диас. — Мислех, че сте се сбогували за дълго с нас. Вие стоите пред саванен съд, както вече навярно сте забелязали отгоре, и ще трябва да ни дадете няколко разяснения за неща, които дон Естебан не иска да признае. Приближете се!

— Протестирам срещу този свидетел! — възрази Аречиса.

— По каква причина?

— Защото аз самият трябва да го обвиня.

— За бога, дон Антонио, освободете ме в такъв случай от обвиненията, които аз самият по-късно щях да повдигна.

Диас очерта кръг и заповяда на Кучильо:

— Стъпете в този кръг и бъдете уверен, че сте изгубен в мига, в който дръзнете да го прекрачите! Говорете, граф Антонио де Медиана!

— Обвинявам този мъж в убийството на гамбусиното Марко Ареляно.

— Аха! — възкликна Фабиан. — Моето подозрение! Доказателства, доказателства!

— Не е нужно да ги предоставям. Сеньор Диас преди малко чу признанието на убиеца.

— Вярно ли?

— Да — кимна Диас, — и по тази причина възнамерявах да го обвиня, ако дон Естебан не беше се нагърбил с тая работа. Какво ще отвърнете, Кучильо?

— Нищо! — отговори.

— Значи признавате, че сте убиецът на Ареляно?

— Ние стигнахме до бой и той претърпя поражение.

— Стигнали сте до бой, докато той е спял, а вие сте пазели, и затова е претърпял поражение. Законът на саваната налага само едно наказание за такова деяние — смърт. Аз съм принуден да произнеса тази присъда. Някакви възражения, сеньоре?

— Не, той ще умре — отсече Пепе.

— Той ще умре — прибави Боа роз.

— А вие, сеньор Тибурсио?

— Не мога да имам милост към него, защото го последвах в пустинята, за да му отдам справедливата отплата!

— Чухте, сеньор Кучильо. Или намирате наказанието за несправедливо?

У Кучильо започна да се надига старото безочие. Не за първи път се изправяше пред позорната си съдба. Жалби и вопли нямаше да му помогнат и ако беше наистина неспасяемо изгубен, то му оставаше само едно утешение — да отмъсти на дон Естебан.

— Наказанието е твърде строго — отвърна той, — защото убих Ареляно в двубой и ако аз самият не бях разказал това, вие никога нищо нямаше да узнаете за него.

— Така ли мислите, Кучильо? — попита Фабиан. — Вашият препъващ се кон отдавна ви беше издал пред мен, а раната в крака, която сте получили в битката с моя приемен баща, също не бихте могли да скриете.

Мразовитата вода беше подействала зле на лошо заздравялата рана на Кучильо. Той изпитваше болки, които не му позволяваха да стои спокойно.

— Ако пък си мислите — прибави Фабиан, — че наказанието е прекалено сурово, то ще ви припомня двукратния опит за убийство, за да ви втълпя друго убеждение.

— В това отношение аз съм невинен. Не можех да постъпя другояче, освен да се подчиня, граф Фабиан де Медиана.

Тибурсио отстъпи крачка назад.

— Как, вие знаете истинското ми име?

— Знам го по-добре и по-безпогрешно от всяко друго. Та нали аз бях този, който…

— Мълчете! — обърна се заповеднически към него дон Естебан, който едва сега осъзна колко непредпазливо е постъпил, като издаде съучастника си.

— Тук не можете да ми заповядвате, капитан Антонио! Времето, когато бях стюард на каперския ви кораб, отдавна отмина и аз ще кажа на тези сеньорес какво ми…

— Нищо няма да кажеш — викна Аречиса и прибягна към последното средство, от което можеше да очаква спасение. — Аз самият притежавам достатъчно мъжественост, за да сторя това, което смятам за необходимо и правилно. Тибурсио Ареляно, ти си Фабиан де Медиана, мой племенник. Ела в прегръдките ми!

Той разтвори обятия, ала Фабиан се отдръпна.

— Граф Медиана, бихте ли могли да се закълнете, че аз наистина съм ваш племенник?

— Аз изоставих момчето и не зная подробности около твоето спасение, нито по-късната ти съдба. Но непогрешимата прилика, белегът на бузата ти, оставен от ножа на този мигелет, и фактът, че твоите придружители отдавна са те разпознали като граф Фабиан, са достатъчно доказателство за мен, че това си ти.

— Закълнете се тогава!

— Заклевам се и ти предавам като по-нататъшно потвърждение тези два пръстена. Единият е пръстенът-печат на графовете Медиана, другият е от пръста на твоята майка. Аз й отнех и двата, когато… когато тя умря от камата на този мъж.

— Но по ваша заповед — кипна от гняв Кучильо. — Не съм аз убиецът, а вие!

Фабиан не обърна внимание на протеста. Той грабна пръстените и ги притисна с неизразимо благоговение до устните си.

— Татко, майко!

Повече не бе в състояние да каже. Падна на колене и избухна в силни ридания.

Дали студеният Аречиса бе наистина потресен или само диреше пътища за спасение, но той се осмели да напусне своя кръг и пристъпи към Фабиан.

Перейти на страницу:

Похожие книги

В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза
Вор
Вор

Леонид Леонов — один из выдающихся русских писателей, действительный член Академии паук СССР, Герой Социалистического Труда, лауреат Ленинской премии. Романы «Соть», «Скутаревский», «Русский лес», «Дорога на океан» вошли в золотой фонд русской литературы. Роман «Вор» написан в 1927 году, в новой редакции Л. Леонона роман появился в 1959 году. В психологическом романе «Вор», воссоздана атмосфера нэпа, облик московской окраины 20-х годов, показан быт мещанства, уголовников, циркачей. Повествуя о судьбе бывшего красного командира Дмитрия Векшина, писатель ставит многие важные проблемы пореволюционной русской жизни.

Виктор Александрович Потиевский , Леонид Максимович Леонов , Меган Уэйлин Тернер , Михаил Васильев , Роннат , Яна Егорова

Фантастика / Проза / Классическая проза / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы