Читаем Край Бизоновото езеро полностью

— Хич не ми и хрумва. Видях злато, казвам ви, късове като юмрук, товар за една кола. При това една буца, голяма най-малко колкото главата ми. Искате ли да го имате?

— По дяволите, дали съм искал!

— Освободете ме тогава! Срещу моя живот ще ви издам бонансата.

Метиса го погледна в очите, сякаш искаше с погледа си да проникне до дълбините на душата му.

— Истината ли казваш?

— В името на Светата Дева, да!

— И златото наистина е в такива големи количества?

— Да.

— Кой знае още за бонансата?

— Трима бели, които сега се намират там.

— Трима? Техните мигове са преброени! Но я кажи, чувал ли си някога за Ел Местисо?

— За Ел Местисо и Мано Сангриенто, да.

— Аз съм Ел Местисо. Сега сигурно ти е ясно, че при мен те очаква нещо къде-къде по-лошо, отколкото при апачите, ако се опиташ да ме мамиш?

— Аз не лъжа — отговори Бараха, оглеждайки ужасния човек с изпълнен със страх поглед.

— Е, добре, тогава ще опитам да те освободя!

Той се върна при вожда.

— Черната птица няма да измъчва белия мъж.

— Той ще го измъчва.

— Не, защото Ел Местисо го казва. Моят червен брат ще освободи бледоликия!

Черната птица повдигна въпросително тъмните си очи. Ел Местисо беше мъж, за чието приятелство би принесъл в жертва и един апач, но такова искане той все пак не можеше да поставя.

— Той ще умре.

— Ще дам за него откуп на червения ми брат.

— Какъв?

— Стотици коне на бледоликите заедно с конярите.

— Той ще умре.

— Той ще живее, защото Ел Местисо ще заплати още със скалпа на най-великия команч, носен от саваната.

— Как се казва кучето на команчите?

— Соколово око.

— Соколово око? — Очите на вожда проблеснаха гневно, а и Антилопата не успя да потисне едно движение на изненада. — Истината ли говори моят брат?

— Ел Местисо изричал ли е някога лъжа?

— Черната птица вярва на своя брат. Ще получи ли той скалпа на Соколово око?

— Да.

— И конете с конярите на бледоликите?

— Да.

— Къде ще ги намери той?

— Нека моят брат ми даде дванайсет от воините си, за да отида да взема скалпа на команча, а той веднага да потегли със своите бойци към Бизоновото езеро, където ще се срещна с него. Бледоликите ще са там със стадата си.

— Кога ще бъде той там?

— След четири слънца.

— Моят брат ще получи пленника. Нека той вземе дванайсет воини на апачите и да потегли. След четири слънца Черната птица ще бъде с цялото си племе край Бизоновото езеро, за да се срещне с него.

Когато Ел Местисо се отдалечи, Черната птица продължи, обръщайки се към Антилопата:

— Черната птица е ранен и не може нито да върви, нито да язди. Той ще води своите воини на бойни канута към Бизоновото езеро.

— Не иска ли той да преследва тримата бели ловци?

— Вождовете на горите са силни и умни. Те ще се спуснат до водата и ще бъдат стигнати от апачите. Нека Антилопата, моят син, вземе десет от воините ми и да върви по техните дири. Черната птица ще го чака при Бизоновото езеро.

Докато опитният и прозорлив вожд нахвърляше набързо плана за бойния поход, Ел Местисо приближи до Бараха и преряза с ножа ремъците му.

— Ти си свободен, но засега ще ме придружаваш. Най-малкият опит за бягство ще ти коства живота.

Диваците понечиха да дадат израз на недоволството си от освобождаването на пленника, ала се успокоиха, като чуха каква цена ще им бъде заплатена за това.

Ел Местисо си подбра дванайсет силни индианци и замина. Черната птица събра останалите при гаснещата светлина на огъня и се насочи с тях към реката.

На известно разстояние от лагера Ел Местисо се натъкна на баща си, който го чакаше. Разговорът между двамата бе подслушан от Диас, който препусна към Златната долина. Но нощта беше тъмна, а спъващият се кон на Кучильо толкова уморен, че не напредваше бързо. На всичкото отгоре Диас се обърка на няколко пъти в тъмницата. Ето защо пристигна при пирамидата само няколко минути преди индианците.

Междувременно тримата ловци бяха прекарали в сън, редувайки се в стражата, част от нощта. Канадецът тъкмо събуждаше Пепе, за да му предаде поста, когато долови шума от приближаващ се конски тропот.

— Някакъв ездач, Пепе! Кой ли може да е?

— Сигурно някой беглец от лагера. Та нали чухме стрелбата. Може би червенокожите са победили и златотърсачите са хукнали на всички страни.

— Той идва право към нас.

Ездачът действително стигна до пирамидата и спря коня си.

— Сеньор Боа роз, сеньор Пепе, дон Фабиан!

— Аа, сеньор Диас, вие! — позна го канадецът по гласа. — Какво има, че така неочаквано се връщате при нас?

— Трябваше да ви предупредя. Индианците са господари на равнината. Само аз и Бараха, който се връщаше към лагера, се изплъзнахме. Той ви издаде и диваците идват насам, за да присвоят бонансата.

— По дяволите, тогава ще е най-добре да им се махнем от пътя.

— Няма как да го сторите, понеже нямате коне, а те са вече наблизо.

— Качете се при нас. Нашата крепост няма да им се даде!

— Не мога. Трябва да тръгна веднага към Бизоновото езеро, за да предупредя дон Агустин Пена, че ще бъде нападнат от апачите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза
Вор
Вор

Леонид Леонов — один из выдающихся русских писателей, действительный член Академии паук СССР, Герой Социалистического Труда, лауреат Ленинской премии. Романы «Соть», «Скутаревский», «Русский лес», «Дорога на океан» вошли в золотой фонд русской литературы. Роман «Вор» написан в 1927 году, в новой редакции Л. Леонона роман появился в 1959 году. В психологическом романе «Вор», воссоздана атмосфера нэпа, облик московской окраины 20-х годов, показан быт мещанства, уголовников, циркачей. Повествуя о судьбе бывшего красного командира Дмитрия Векшина, писатель ставит многие важные проблемы пореволюционной русской жизни.

Виктор Александрович Потиевский , Леонид Максимович Леонов , Меган Уэйлин Тернер , Михаил Васильев , Роннат , Яна Егорова

Фантастика / Проза / Классическая проза / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы