Краят на мрака ((Нон-стоп))

Те се съгласиха да пренебрегнат правото си на ругатни и след свещеника започнаха да се промъкват през преплетените растения. Марапер в движение извади от бездънните си джобове огромна връзка магнитни ключове. Само след няколко метра се натъкнаха на първата врата.

Спряха се и духовникът се зае да изпробва ключовете един след друг. Къмплейн премина напред и миг по-късно те чуха гласа му:

— Тук вратата е изкъртена! — викна той. — Сигурно е минало друго племе. Ние ще си спестим грижите, ако се приберем тука.

Останалите дойдоха при него, като се промушваха през шумящите водорасли. Вратата бе отворена около половин пръст. Те с тревога се вгледаха в нея. Всяка врата бе неизвестен път в неизвестното. Още помнеха разкази за затаена смърт зад такива сякаш затворени врати и този страх бе заложен от ранното им детство.

Като вдигна парализатора, Рафъри ритна вратата с крак. Тя се разтвори и настъпи пълна тишина. Стаята бе съвсем тъмна. Изглежда източникът на светлина бе унищожен още в незапомнените времена. Ако стаята беше осветена, водораслите в гонитбата си за светлина биха пробили вратата, но в тъмните кътчета не обичаха да се вмъкват повече от хората.

— Тук има само плъхове — каза Къмплейн и задиша свободно. — Влизай, Рафъри, какво още чакаш?

Без да каже нито дума, Рафъри извади джобното си фенерче и го запали. Тръгна пръв, останалите се тълпяха след него. Помещението се оказа много голямо — осем на шест крачки — и напълно празно. Неравното светло петно захващаше части от тавана, горните стени и пода, покрит с разбита мебел. Кресла, столове, маси, измъкнати чекмеджета носеха още следите на мощни удари със секира. Леките на вид метални стелажи бяха нагънати и се въргаляха в праха. Петимата мъже се спряха на прага и внимателно се вглеждаха, като се опитваха да преценят преди колко време е станал този варварски акт, който сякаш се усещаше и във въздуха, тъй като разрушението за разлика от съзиданието преживява тези, които са го извършили.

— Тук може да се спи — отбеляза късо Марапер. — Рой, погледни в онази врата, ей там.

Посочената врата бе отворена наполовина. Като заобиколи останките на масата, Къмплейн я блъсна. Показа се малка баня, където също цареше духът на разрушението. Порцелановата раковина бе разцепена на две, а тръбите на водопровода — изтръгнати от стената, по която още се виждаха потоците стара ръжда. Тук вода не бе текла отдавна. Къмплейн разглеждаше помещението, когато мръснобяла мишка неочаквано изскочи от тръбата, профуча по пода, избяга от ритника на Фармър и се скри в гъсталака водорасли.

— Достатъчно — реши Марапер. — Сега ще похапнем, а после ще хвърлим чоп кой да ни пази през нощта.

Те ядяха, като грижовно използуваха взетите запаси и обсъждаха на висок глас темата за рационалността на дежурството. Понеже Къмплейн и Фармър го смятаха за естествено, а Рафъри и Уентъдж — за излишно, мненията се разделиха поравно, защото свещеникът не си даде труд да разреши спора. Той мълчаливо дъвчеше, после изтри грижливо с кърпа яките си ръце и все още преглъщайки, каза:

— Рафъри, ти ще бъдеш дежурен пръв, Уентъдж — втори, така че ще получите възможност да докажете правотата си. По време на следващия сън ще дежурят Фармър и Къмплейн.

— Ти каза, че ще хвърляме чоп — подозрително произнесе Уентъдж.

— Размислих.

Каза го така небрежно, че Рафъри недоволно се приготви за атака.

— Предполагам, че ти, свети отче, никога няма да бъдеш часови — подхвърли той.

Марапер разпери широко ръцете си и на едрото му лице се изписа детска наивност.

— Деца мои, вашият духовник и така ви пази през цялото време, както на сън, така и наяве. — После неочаквано промени темата, като извади изпод плаща си някакъв кръгъл предмет. — С помощта на това приспособление — съобщи той, — от което така предвидливо избавих Цилак, ние можем научно да установим времето на дежурствата, така че нито един от вас да не се преумори повече от другите. Виждате ли, на едната си страна това нещо има кръг с цифри и три стрелки. Нарича се часовник, измерва времето, а също и времето на дежурствата. Направили са ги Гигантите, а това означава, че и те са имали работа с безумците и Чуждите.

Къмплейн, Фармър и Уентъдж ги заразглеждаха с интерес. Рафъри, който вече се бе сблъсквал с такива предмети в качеството си на оценител, седеше с безразличен вид. Свещеникът отново докопа своята собственост и започна да върти един винт, поставен в страната на предмета.

— Правя го с цел да работят — обясни той. — От трите стрелки, тази, тънката, се движи прекалено бързо и ние няма да й обръщаме внимание. Двете дебели се местят с различна скорост, но нас ще ни интересува тази най-малката. Виждате ли, тя сега показва цифрата осем. Ърн, ти ще дежуриш, докато стрелката не стигне цифрата девет и тогава ще събудиш Уентъдж. А ти, Уентъдж, когато стрелката посочи десет, ще ни събудиш и ние ще продължим пътя си. Ясно ли е?

— Накъде ще вървим? — замърмори Уентъдж.