Краят на мрака ((Нон-стоп))

На Къмплейн всичко това се струваше поразително и неправдоподобно, дори още по-неправдоподобно, отколкото мисълта, че се намират на движещ се кораб. Но приемането на една мисъл повличаше след себе си приемането и на друга. Затова запази мълчание. Зашемети го нахлулото усещане на нестабилност. Като погледна останалите, не забеляза да възприемат с ентусиазъм възгледите на свещеника. Фармър иронично се подсмиваше, лицето на Уентъдж изразяваше привичното си неудоволствие, а Рафъри нетърпеливо дърпаше мустаците си.

— Планът ми е следният — изрече Марапер. — За съжаление, осъществяването му е свързано с вашата помощ. Ние трябва да намерим този капитан, като открием мястото, където се крие. Сигурно си е оборудвал надеждно убежище, но нито едни, дори и по най-здравия начин заключени врати, не са препятствие за нас. А щом го намерим — убиваме го и захващаме властта над кораба.

— И какво ще правим с кораба, когато го завладеем? — поинтересува се Фармър с тон, който явно се опитваше да погаси прекаления ентусиазъм на Марапер.

Но свещеникът само за миг изглеждаше объркан.

— Ще намерим някаква цел — каза той. — Нюанси от този род оставете на мен.

— Къде всъщност ще търсим този капитан? — поиска да разбере Рафъри.

Вместо отговор свещеникът разтвори наметалото си, пъхна ръка под расото и небрежно размаха книгата, която Къмплейн вече беше виждал. Натика показалеца си в заглавието, но това не направи впечатление на никого, тъй като само Рафъри умееше да чете, и то на срички, без да успява да гради думи от тях.

Като прибра книгата, Марапер милостиво обясни, че се нарича „Схема на електрическите комуникации на звездния кораб“. Каза — а това бе още един повод да се похвали — по какъв начин книгата е попаднала в негово разпореждане. Тя била в онзи склад, в който стражите на Цилак намерили кутиите с бои, и била хвърлена в купчината предмети, за които е трябвало да се произнесе инспекцията на Съвета. Марапер я забелязал и като разбрал важността й, я пъхнал в джоба си. Но го хванал един от стражите. Мълчанието на този крайно лоялен човек можело да се купи само с обещанието, че ще тръгне заедно с Марапер и ще си поделят властта.

— Това ли бе стражът, който Мелър уби до вратата на моята стая? — поинтересува се Къмплейн.

— Същият — каза свещеникът и автоматически направи жест за съжаление. — Но когато размислил както следва над всичко, е решил, че повече полза ще извлече, ако съобщи за намеренията ми на Цилак.

— Кой знае, може и да е бил прав — ядно забеляза Рафъри.

Свещеникът се направи, че не е чул това изказване, отвори книгата и разгъна един чертеж, като натисна с ръка непокорната хартия.

— Ето, така изглежда ключът към нашето общо дело — заяви той с дълбока убеденост. — Това е планът на кораба.

Но за свое най-голямо съжаление му се наложи да прекъсне монолога си, тъй като на останалите това понятие беше напълно неизвестно.

Този път Къмплейн имаше преимущество пред Уентъдж, тъй като много бързо съобрази за какво е нужен планът, а преди всичко разбра как по двумерно изображение може да се съди за триизмерен предмет, при това такъв огромен като кораба. Докато на Уентъдж не бяха помогнали и направените почти в естествена големина рисунки на Мелър. В края на краищата реши, че трябва да се съгласи с факта, който не възприемаше, точно както Къмплейн се съгласи със съществуването на кораба, макар и да не виждаше за това разумни доказателства.

— Досега още никой не е разполагал с такъв точен план на кораба — поучаваше ги Марапер. — Щастие е, че ми попадна в ръцете. Озбърт Бергъс знаеше много за кораба, но в съвършенство познаваше само областта на Кърмовата Стълба и част от Джунглата.

Планът показваше ясно, че корабът има формата на изтеглено яйце, по-широко в средата и затъпено в двата си края. Вътрешността му имаше осемстотин и четири секции, приличащи на монети в напречното си сечение. Повечето от тях (с изключение на няколко, разположени по краищата) се състояха от по три концентрични етажа: горен, среден и долен. По тях минаваха коридорите, съединяващи се един друг с асансьори и стълби, а по коридорите се намираха жилищните помещения, сред които имаше и огромни — по цял етаж. Всички секции се съединяваха с общ коридор, минаващ по централната ос на кораба — Главния коридор. Но съществуваха и отделни връзки между коридорите на различните секции, а също и на различните етажи. Единият край на кораба бе отбелязан с отчетлив надпис „Машинна зала“, а другият — „Кормилна зала“. На това място Марапер тикна показалеца си.

— Ето къде ще намерим капитана — изрече той. — Който се намира там, управлява кораба. Там ще отидем!

— Благодарение на този план, това ще бъде лесно като детска забава — каза Рафъри и потри доволно ръце. — Трябва да се движим единствено по Главния коридор. Може би да те слушаме, Марапер, не е чак толкова голям идиотизъм, а?