Краят на мрака ((Нон-стоп))

— Добре, Грозна Муцуно — рязко го прекъсна Скойт, — какви гаранции може да даде твоят началник на нашия представител, ако изобщо изпратим такъв?

— Ако аз се върна без проблеми при капитана — промърмори Хаул, — вашият човек безпрепятствено ще се върне при вас. Мога да се закълна в това.

— На какво разстояние оттук се намира бандитът, когото наричаш капитан?

— Това ще разбере човекът, който дойде с мене — отвърна спокойно Хаул.

— Правилно, но ние ще изтръгнем от теб тази информация сега.

— Няма да успеете!

В гласа на този странен човек прозвуча нещо повече от обикновена увереност.

Скойт беше принуден да го признае и затова му заповяда да стане, да пооправи външния си вид, да пийне вода и след това попита:

— Колко души има в бандата на Грег?

Хаул отмести чашата и се изправи с предизвикателно опрени на хълбоците ръце.

— Това ще разбере вашият човек, който тръгне с мене да договаря условията. Аз казах всичко, което трябваше да кажа. Сега решавайте сами ще се съгласите ли, или не. Обаче знайте предварително, че ако дойдем тук, ние няма да ви създаваме никакви грижи. По-охотно ще се бием за вас, отколкото против вас. В това също мога да се закълна.

Скойт и Уейън се спогледаха.

— Струва си да опитаме, стига да намерим някой лекомислен желаещ — заяви след малко Скойт.

— Трябва да тръгвам към Съвета — каза Уейън.

Къмплейн, който досега не бе казал нито дума в очакване на подходящ момент, сега се обърна към Хаул:

— Кажи, човекът, когото наричаш капитан, има ли някакво друго име, освен Грег?

— Ти можеш сам да го попиташ, когато бъде сключено съглашението — отвърна Хаул.

— Човече, погледни ме внимателно. Не ти ли напомням с нещо за капитана?

— Капитанът е с брада — ехидно отвърна парламентьорът.

— Ще се наложи да накарам главата ти малко да поработи — промърмори Къмплейн. — Какво ще кажеш за това — аз имах брат, който много отдавна обезумя и избяга в Джунглите. Наричаше се Грег Къмплейн. Това е твоят капитан, човече!

— О, господи! — простена Хаул. — Като помислиш само, че капитанът има жив брат, който живее тук, в това гнездо на скунсове…

Къмплейн развълнувано се обърна към магистър Скойт, на чието лице беше изписано изумление.

— Аз съм съгласен. Аз ще отида с този човек при Грег.

Това предложение явно устройваше Скойт.

С присъщия си ентусиазъм той веднага вложи всичката си енергия, за да изпрати Къмплейн колкото може по-бързо. Скойт използва цялата си учтива и непоколебима настойчивост, за да предизвика незабавното събиране на Съвета на Петимата. Трегонин с голямо неудоволствие беше измъкнат от библиотеката. Зак Дейт беше откъснат от Теологически диспут с Марапер. Дюпон, Билой и Раскин също бяха принудени да се откъснат от нещата, с които се занимаваха. След секретното съвещание беше извикан Къмплейн. Инструктираха го за условията, които трябваше да постави пред Грег, и го изпратиха с пожелания за пространства. Той трябваше да действа бързо, за да успее да се върне преди началото на следващия цикъл за сън.

Макар и присъствието на хората на Грег на Носа да криеше определени трудности и неприятности, Съветът се съгласи с това предложение. Това означаваше за тях прекратяване на непрестанните сблъсъци, а освен това по този начин се печелеше ценен съюзник за предстояща война с Чуждите.

Дежурният пазач върна на Къмплейн прожектора и парализатора му. Той тъкмо беше зает с проверката им, когато в помещението се втурна Уейън, плътно затваряйки вратата след себе си. На лицето й беше изписано забавно упорство.

— Аз идвам с тебе — съобщи тя без всякакъв коментар.

Къмплейн се опита да възрази. Тя никога не се беше разхождала из храсталаците, а в тях можеха да се крият различни опасности. Освен това Грег можеше да се окаже измамник, а тя беше жена.

Уейън прекъсна възраженията му.

— Няма смисъл да дискутираме — произнесе решително тя. — Това е заповед на Съвета.

— Ти си ги заставила, принудила си ги! — викна той.

При това Рой забеляза, че е напълно прав, и неочаквано се почувства изключително щастлив.

— Защо си поискала да тръгнеш с мене? — попита тихо Къмплейн.

Отговорът му се стори не толкова утешителен, колкото очакваше. Оказа се, че на Уейън винаги й се е искало да половува в Джунглите и според нея сега се откриваше много добра възможност. Това напомни на Къмплейн за Гуина и нейната страст към лова. А това не беше най-приятният спомен за него.

— Ще трябва да внимаваш за себе си — важно произнесе той.

Заедно с това Къмплейн се надяваше, че причината за присъединяването на Уейън към него беше все пак по-лична.

Малко преди да тръгнат, при тях се появи Марапер, за да разменят няколко думи. Сега той бе намерил за себе си нова цел — приобщаването на Носарите към Науката. С появяването на Съвета и неговите ласкави напътствия Науката започна да губи влиянието си. Нейният основен противник беше Зак Дейт, затова и се разгоряха споровете между него и Марапер.

— Не мога да понасям този човек — мърмореше свещеникът. — В него има нещо отвратително искрено.