Кралят на петрола

— Значи се е появил по-късно, така ли?

— Да, завчера.

— Зав…че…ра? — повтори банкерът. — Пак не те разбирам, сър.

— Така ли? Е, тогава трябва да стана по-ясен. Нали имаш очи и виждаш колко много мъртви риби плуват по водата?

— Естествено.

— Каква ли е причината за смъртта им?

— Петролът, разбира се. Никоя риба не може да живее в петрол.

— Чудесно! Откога ли са мъртви тези животни?

— Може би от два дни, не повече.

— А къде са се намирали, докато все още са били живи? Да не би да са се разхождали ей тук, между дърветата?

При тези думи Ролинс обидено отвърна:

— Ще те помоля все пак да не забравяш, че не съм дете, а мъж. Не съм слабоумен и прекрасно знам, че рибите са живели в езерото.

— Много добре, мистър Ролинс! Сега вече ще те накарам да направиш верния извод. Рибите са умрели преди два дни, тъй че до завчера са живели ей в това езеро. В петрола няма за тях живот. Е, тогава откога се намира петролът във водата?

Едва след тези думи банкерът се досети за какво всъщност става въпрос. Той скочи на крака, втренчи първо поглед в Олд Шетърхенд, после очите му зашариха по лицата на останалите, устните му се раздвижиха, сякаш искаше да каже нещо, но не издаде нито звук.

— Е, сър, няма ли да ми отговориш? Щом от завчера тук се намира такъв сорт петрол, който е бил пречистен в някоя рафинерия, на човек все пак му се иска да попита как да си обясни този извънредно интересен и объркан случай. Отговора ще намериш в пещерата. Влез вътре, мистър Ролинс!

— Ще вляза, ще вляза! — извика банкерът. — Идва ми една толкова невероятна мисъл, че изобщо не съм в състояние да си представя подобно нещо. Ела с мен, мистър Баумгартен! Винаги досега сме били заедно и в този момент също трябва да си с мен.

Той дръпна счетоводителя за ръката, накара го да се изправи и двамата изчезнаха в пещерата. Останалите отвън хора внимателно се заслушаха. Отначало се чуха няколко викове. После доловиха шум от блъскане и търкаляне на бурета. След това банкерът излетя навън силно възбуден и извика:

— Каква измама! Какво изпечено мошеничество! Петролът е бил докаран тук, за да ми измъкнат парите!

— Проумя ли го най-после? — попита Олд Шетърхенд. — И какво намери в пещерата?

— Известен брой празни бурета от петрол.

— И нищо друго?

— Освен няколкото инструмента, нищо друго. Няма и следа от извор.

— Така е, сър. Когато чух онези мошеници да говорят за петрол, който уж се намирал на това място, още същата минута бях убеден, че има някаква измама. Бътлър и Полър не са били изпратени напред, за да видят дали пътят е безопасен, а за да излеят буретата в езерото и после да ги скрият в пещерата. Цялото мошеничество е отдавна подготвяно и е струвало големи усилия, защото не е била малка работа лека-полека да се пренесат дотук около четирийсет тежки бурета, пълни с петрол.

— Но и заплащането им хич не е лошо, хи-хи-хи! — засмя се Сам Хокинс. — Мистър Ролинс, ще изгребеш ли петрола от водата, за да напълниш пак буретата, или ще си ги вземеш празни?

— Не ми се подигравай! — извика банкерът. — Парите ми, хубавите ми парички! Непременно трябва да си ги върна. Мистър Шетърхенд, трябва да ми помогнеш!

— На първо време не става дума за самите пари, а за чека — отговори ловецът. — Мислиш ли, че действително ще го осребрят в Сан Франциско?

— Съвсем сигурно, стига само негодниците да успеят да се измъкнат от ръцете на индианците и да се доберат до Фриско. Преди малко, по време на моя разказ, ти подхвърли, че те са пленени от нихорасите, нали?

— Така е. Първо са били нападнати от навахите, но после и едните, и другите са заловени от нихорасите.

— Вероятно те са ограбили белите. Не си ли на същото мнение, сър?

— Несъмнено.

— Значи са взели чека от Краля на петрола. В такъв случай вероятно е чекът да не бъде представен за изплащане.

— И аз мисля, че това няма да стане, но съм склонен да твърдя, че не са му взели чека. Вярно, има някои индиански племена, които са повлияни от цивилизацията дотам, че могат да четат и дори да пишат, но тукашните червенокожи не се числят към тях. „Дивият“ индианец смята всяка писменост за магия и не иска да има нищо общо с нея. Ето защо е твърде вероятно нихорасите да оставят чека в джоба на Краля на петрола. А успее ли да им избяга, той съвсем сигурно ще се отправи към Фриско, за да прибере парите.

— Тогава най-добре ще е да го изпреварим. Какво ще кажеш, сър, ако аз и мистър Баумгартен незабавно потеглим за Сан Франциско и уведомим тамошната банка? После, когато негодникът дойде, ще бъде задържан.

— При обстоятелствата, пред които сме изправени тук, за предпочитане е да се откажеш от този план. Няма да стигнеш далеч. Впрочем съвсем не е необходимо да се предприема дългото пътуване чак до Сан Франциско, а е достатъчно да се отиде до Прескът, да се поставят тамошните власти в течение на нещата и оттам чрез пощата да се уведоми съответната банка.

— Вярно, напълно вярно! Значи тръгваме за Прескът!