Кралят на петрола

— Хмм, вярно. Много ми се иска да знам какво ли ще предприемат тези негодници, щом стигнат до предишния ви бивак и видят, че птичките, които са имали намерение да уловят, са излетели.

— Лесно може да си представи човек.

— Смяташ ли? Аз не мисля така.

— Естествено те ще прехвърлят реката и ще тръгнат по следите ни.

— Не вярвам Мокаши да излезе толкова глупав.

— Глупав? Защо наричаш подобна стъпка глупост?

— Защото по численост далеч ги превъзхождате. Той води със себе си триста воини и сигурно ще изпрати напред съгледвачи да наблюдават лагера ви. Щом забележат, че сте го напуснали, те ще влязат с конете си в него, ще огледат подробно целия терен и тогава ще трябва направо да са слепи, за да не видят, че имате два пъти повече мъже от тях. Ще отнесат това известие на вожда и той ще се окаже достатъчно предпазлив, за да не ви нападне.

— И какво смяташ, че ще направи? Ще се откаже ли?

— Не. Той ще се оттегли и незабавно ще изпрати бързи вестоносци до селото си, които ще трябва да доведат подкрепления. Ще нападне едва когато пристигне помощта.

— Нима ще очаква от нас да извършим подобна глупост — да стоим и да чакаме, докато той удвои броя на воините си? Не, не, мистър Хокинс, аз съм на съвсем друго мнение.

— Ами нека го чуем! Нещата могат да се изяснят истински едва след като всеки каже какво мисли.

— Действителното положение напълно се разминава с твоята представа. Краля на петрола ни излъга, когато каза, че нихорасите се спускали по десния бряг. Лесно могат да се прозрат подбудите, от които се е ръководил.

— Well. Искал е да забави битката между навахите и нихорасите и тъй да спечели време, за да изпълни своя план.

— Така е. Нихорасите яздят надолу по левия бряг, за да нападнат изненадващо навахите, а навахите се изкачват по десния бряг, за да ги изпреварят. От цялата история ще излезе такава криеница, която сигурно ще продължи достатъчно дълго, за да може междувременно Краля на петрола отново да се докопа до чека. Но всичко това не е известно на нихорасите. Те нямат представа, че Краля на петрола е бил при нас и ни е тръснал такава лъжа. Те ще намерят изоставения ни лагер, ще видят следите и незабавно ще тръгнат по тях, за да ни нападнат в гръб най-неочаквано. Подобно нападение изневиделица напълно ще заличи численото превъзходство на навахите. Сигурно ще се съгласиш с мен.

— Нищо не мога да възразя, обаче ми се струва, че няма да постъпят както ти предполагаш. Впрочем в случая съществува и едно друго обстоятелство, с което трябва най-много да се съобразяваме.

— И кое е то?

— Това, че Олд Шетърхенд и Винету заедно с Ши Со. тръгнаха напред.

— Чух го вече, но все още не мога да разбера защо са постъпили така. Навярно имат намерение да наблюдават нихорасите, а?

— Всъщност не е там причината. Такова наблюдение е излишно, защото бяхме почти сигурни, че нихорасите ще насочат конете си право към навахите. Налагаше се самите навахи да бъдат предупредени за предстоящото нападение.

— А-а, значи тримата са искали да дойдат при нас?

— Да.

— Но тогава те неизбежно ще бъдат забелязани от нихорасите, които се намират между нас и тримата.

— Това няма да стане, защото Олд Шетърхенд имаше намерение да яздят, описвайки дъга. Той и Винету имат най-хубавите коне в целия Запад, а от останалите животни Ши Со избра най-бързия жребец. И тъй можеше да се очаква, че те навреме ще изпреварят нихорасите.

При тези думи лицето на Волф придоби замислено изражение, а после той каза:

— Не ми е приятно да чуя, че им е хрумнала подобна мисъл. Изобщо не е необходимо да ни уведомяват.

— Разбира се, че е необходимо! Нали съгледвачите ви са заловени! Не могат да ви донесат никакво известие!

— Нашите постове са много внимателни. Сигурно щяха да забележат приближаващия неприятел. А ето че сега сме принудени да се лишим от помощта на Винету и Олд Шетърхенд, двамата мъже, на които най-много може да се разчита.

— Да се лишим ли? Не разбирам защо.

— Разбира се, че ще се лишим. Дори и да успеят да заобиколят нихорасите и да ги изпреварят, пак няма да се срещнат с нас. Няма да ни заварят в лагера и няма да знаят какво да предприемат. Зад гърба им ще са неприятелите, а нас няма да ни има. Ще стоят, ще се споглеждат и смаяно ще поклащат глави.

При тези думи Сам избухна в смях и извика:

— Да стоят, да се споглеждат и да клатят глави? Хи-хи-хи-хи! Какви мисли ти идват само, мистър Волф! Твърдиш, че познаваш тези двама прочути мъже, но излиза, че изобщо не ги познаваш. А аз ти казвам, че няма да стоят като истукани, нито ще се споглеждат, а още по-малко пък смаяно ще клатят глави. Много ми се ще да науча кога и от кого някой от тях се е слисвал! Ако имаш такова мнение за тях, мога само да те съжалявам, страшно да те съжалявам!

— Мистър Хокинс, приемаш думите ми прекалено дословно. Да, познавам тези двама мъже, мога да го твърдя, и знам какво са вършили и какво са способни да извършат. Няма друг уестман, дето да ги превъзхожда. Но все пак и те са само хора, а има някои положения, когато дори и човекът, който е олицетворение на самата мъдрост, може да сгреши.